Решение №212/18.02.2021 по дело №859/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато във въззивното производство съдът е приел за преклудирано доказателствено искане, което страната е направила в изпълнение на изрично дадените й указания?

Отговор

Въззивният съд е длъжен да се произнесе по искането на страната за ангажиране на доказателства, направено вследствие на изрично дадените й указания във връзка с надлежно констатирана, дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация. В тази хипотеза събирането на доказателства пред въззивната инстанция е допустимо. Ако обаче искането е отхвърлено на основание чл.266 ал.1 ГПК, поради настъпила процесуална преклузия е налице съществено процесуално нарушение, защото по този начин е възпрепятствана възможността на страната да установи претенцията си при положение, че върху нея е доказателствената тежест за установяване на фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Разумът на закона е, че в този случай преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не е настъпила.


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 859 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на В. Б. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Б. Й. от АК-П. срещу решение от 16.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 635/2019 г на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 157/8.10.2019 г по гр.дело № 237/19 г на РС-Тетевен. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от В. Б. В. срещу К. Л. П. осъдителен иск за сумата 13 000 лв на основание чл.59 ЗЗД, която сума се подържа, че е платена с оглед сключване на договор за продажба на недвижим имот в [населено място], който е останал неосъществен.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба К. Л. П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.А. А. от Л. адвокатска колегия.

Касационен въпрос

С определение № 202 от 6.4.2020 г, постановено по гр.дело № 859/2020 г, ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 12 от 16.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 635/2019 г на Окръжен съд-Ловеч, въззивен граждански състав на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос „налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато във въззивното производство съдът е приел за преклудирано доказателствено искане, което страната е направила в изпълнение на изрично дадените й указания“.

Мотиви

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

За да се даде отговор на поставения въпрос, следва да се приложат постановките, съдържащи се в ТР № 1/2013 г от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и подробните разяснения, дадени в решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на II ГО на ВКС и решение № 265 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2010 г., III г. о., ГК. Съгласно чл. 7, ал. 1, изречение последно от ГПК съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна. Конкретен израз на това съдействие е разпоредбата на чл. 146 ГПК, според която първоинстанционният съд е длъжен да извърши доклад по делото, в който съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, след което съдът дава указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на съответните правнорелевантни факти. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада и от този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства. При липсата на надлежен доклад не настъпва преклузията на закона и направено доказателствено искане във въззивната инстанция е допустимо на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Нормите, регламентиращи дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото, изясняването на твърденията на страните за фактите и отстраняването на противоречията в тях са императивни. Служебно въззивният съд може да промени правната квалификация като приложи императивна разпоредба на закона. В този случай той дава указания на страната за доказателствената тежест доколкото променената правна квалификация променя и нея, както и указания, че с въззивната жалба страната не сочи или не представя доказателствата, от които счита, че страната неправилно е била лишена от възможност да посочи.

В обобщение следва да се приеме, в съответствие с т. 2 на ТР № 1/2013 г от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по искането на страната за ангажиране на доказателства, направено вследствие на изрично дадените й указания във връзка с надлежно констатирана, дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация. В тази хипотеза събирането на доказателства пред въззивната инстанция е допустимо. Ако обаче искането е отхвърлено на основание чл.266 ал.1 ГПК, поради настъпила процесуална преклузия е налице съществено процесуално нарушение, защото по този начин е възпрепятствана възможността на страната да установи претенцията си при положение, че върху нея е доказателствената тежест за установяване на фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Разумът на закона е, че в този случай преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не е настъпила.

По основателността

По основателността на касационната жалба.

Въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е определена неправилно от първоинстанционния съд като такава по чл.59 ЗЗД, вместо правилната по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за връщане на получена при отпаднало основание сума в размер на 13 000 лв, която ищецът подържа, че е предал на ответника във връзка с договореност последният да му продаде къща в [населено място], на [улица].Тъй като не се стигнало до сключване на сделка ищецът претендира връщане на сумата, получена от ответника на неосъществено основание.

С определение от 20.11.2019 г, постановено в закрито заседание по в.гр.дело № 635/2019 г, Окръжен съд-Ловеч е постановил, че приема за редовна и допустима постъпилата от В. В. жалба срещу първоинстанционното решение и коригира доклада по делото, като приема, че правното основание на спора е по чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД.С оглед горното съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК изрично постановява, че дава на жалбоподателя възможност да посочи доказателства за отпадане на основанието, на което е престирана сумата. В изпълнение на дадените указания с писмена молба вх.№ 8640/16.12.2019 г жалбоподателят сочи, че желае да се възползва от дадената му възможност да ангажира доказателства относно причините за отпадане на основанието, на което е предадена сумата, във връзка с което иска допускане на гласни доказателства, посочвайки имената на четирима свидетели. Върху молбата съдът се е произнесъл с акт, написан на ръка, който гласи следното „ искането за допускане на свидетели е преклудирано на основание чл.266 ГПК и се оставя без уважение“, след което със съдебното решение е приел, че жалбоподателят не е доказал факта, за който е отказал допускането на доказателства.

С оглед отговора на поставения въпрос, оплакванията в касационната жалба се явяват основателни. Процесуалноправният въпрос за допустимостта на тези доказателства е разрешен от въззивния съд неправилно, в противоречие с задължителната съдебна практика на ВКС.В случая няма забрана за събиране на свидетелските показания пред въззивния съд, тъй като не се касае за пропуск на страната да бъдат поискани своевременно-чл. 266, ал. 1 ГПК. Като е процедирал по този начин съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което на практика е довело до лишаване на касатора от възможността да проведе доказване на иска си. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК поради което решението следва да бъде отменено. Спорът не може да бъде решен по същество от касационната инстанция, тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия-произнасяне на съда по доказателственото искане на страната, обективирано в писмена молба вх.№ 8640/16.12.2019 г, чрез преценка дали същото е допустимо, относимо и необходимо, поради което след отмяна на въззивното решение делото следва да бъде върнато за разглеждането му от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по твърдението на ищцовата страна, че дадените от ответника обяснения в предварителното производство, следва да се ценят, тъй като удостоверяват неизгодни за страната факти.

Съставът на въззивния съд следва да разгледа и въпроса за отговорността на страните за разноските в производството, включително за касационната инстанция.

Диспозитив

С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение от 16.1.2020 г, постановено по в.гр.дело № 635/2019 г на Окръжен съд-Ловеч и

ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари