Определение №211/23.03.2021 по дело №3101/2020

Спорът е разрешен с Решение №60151/04.08.2021 по дело №3101/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема определеното от първата инстанция обезщетение.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:
Василка Илиева, Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3101 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България, чрез прокурор С. Л. – прокурор при Апелативна прокуратура в гр. Пловдив и по касационна жалба на Й. С. В. чрез пълномощника му адв. Е. Н. против решение № 65/01.07.2020 г. по в.гр.д. № 83/2020 г. на Пловдивски апелативен съд.

Касаторът Й. С. В. обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. № 59/2019 г., с което искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 16 000 лв. до 50 000 лв., искът е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. № 59/2019 г. за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв.

Касаторът Прокуратура на Република България обжалва въззивното решението в частта, с която е потвърдено решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. № 59/2019 г. за осъждане на касатора да заплати на Й. С. В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания, настъпили от незаконно задържане и обвинение по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР-Стара Загора до размера от 16 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане.

Мотиви

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.52 ЗЗД, на процесуалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, както и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е изложил в мотивите си защо справедливостта налага този нисък размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, който размер не съответства нито на броя и тежестта на повдигнатите обвинения, нито на тежестта и продължителността на взетите мерки за неотклонение - „задържане под стража“ и „домашен арест“. Според касатора, при определяне размера на обезщетението, съдът не е отчел в достатъчна степен настъпилото хронично заболяване – „други реакции на тежък стрес“, за което експертът изрично е посочил, че е в пряка причинно-следствена връзка със задържането под стража и незаконното обвинение, както и настъпилото по време на задържането му влошаване на здравословното му състояние. Твърди се, че необосновано и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между задържането под стража и повдигнатите обвинения на ищеца и изключването му от политическа партия ГЕРБ и прекратяването на брака му.

В изложението по чл. 284,

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари