Определение №211/21.04.2021 по дело №1568/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 211

    София, 21.04.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1568/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу решение №121 от 01.04.2020г., постановено по в.т.д. №56/2020г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №531/19.11.2019г. по т.д.№353/2018г. на Старозагорски окръжен съд в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Т. С. Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2018г.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че Т. Й. не е материалноправно легитимирана да получи застрахователно обезщетение по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Сочи се, че от събраните по делото доказателства и в частност от показанията на разпитаните свидетели не се установява съществуването на дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия при злополуката неин брат, която да обуславя изключителен случай съобразно разясненията, дадени в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. При условията на евентуалност се подържа неправилност на решението в частта му, с която е присъдено обезщетение над 5 000лв. с оглед въведения законов лимит в § 96, ал.2 ПЗР на ЗИД на КЗ. Оспорва се извода съда за наличие на колизия между практиката на Съда на ЕС, обективирана в решение по дело С-277/12 на СЕС и посочения в § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ лимит на отговорността на застрахователя. Излагат се съображения за приложимост на българското право за настоящия правен спор, касаещ лимитирания размер на дължимото обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“ като се твърди, че директивите на ЕС нямат пряко действие спрямо националното право. Отделно се сочи, че въззивният състав неправилно е възприел и приложил постановките в решението по дело С-277/12 на СЕС. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на предявения иск с присъждане на разноски в полза на застрахователя за всички съдебни инстанции.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните два правни въпроса:

    1.„Може ли европейска директива сама по себе си да поражда пряко задължение за частноправни субекти, както и позоваването на самата директива в съдебно решение да е основание при решаване на спор пред националния български съд по дело между частноправни субекти?“ и

    2..„Принципите за автономния характер и предимство на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния български съд да приложи национално право, транспонираща директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно решенията на Съда на ЕС по преюдициалните запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива?“.

    Според касатора въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №377/29.07.2019г. по т.д.№520/2018г. на ВКС, ІІ т.о. и с практиката на Съда на ЕС, обективирана в решение от 10.10.2017г. по дело С-413/15 на Съда на ЕС.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ищцата Т. С. Й. в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че поставените въпроси не са обусловили решаващата воля на съда, както и че същите не са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС и на Съда на ЕС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

    Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и и т.3 ГПК, приема

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари