Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
- 6 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210
гр. София 14.06.2022 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.06.2022 (девети юни две хиляди двадесет и втора) година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4629 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 67 946/22.10.2021 година, подадена от С. В. К., чрез упълномощения от него адвокат П. Е. Б., срещу определение № 60 248/11.10.2021 година на ВКС, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 2197/2021 година, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя, молба с вх. № 270 938/28.01.2021 година за отмяна на определение № 641/02.10.2015 година на ВКС, ГК, ІV г. о. постановено по ч. гр. д. № 3883/2015 година, като е прекратено образуваното въз основа на нея производство.
В частната жалба се твърди, че за да остави без разглеждане молбата за отмяна, съдебният състав се е позовал на изменението на чл. 66, ал. 5 от СК, обнародвано в ДВ бр. 103/04.12.2020 година. Това изменение било направено именно заради делото на К. срещу България в ЕСПЧ, поради което да се приемело, че човекът чието дело било станало причина за промяната нямал правен интерес от възобновяването на производството било правно неиздържано. В случая молбата за отмяна се основавала на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, при която се изисквало единствено ЕСПЧ да е установил с окончателно решение нарушение на КЗПЧОС, който факт бил безспорен. Право на всеки субект било кой начин на защита, от всички предвидени в закона, да избере. Фактът, че законодателят бил предвидил повече от един исков ред за защита означавал, че молителят можел да избере който желае от исковете или и двата, но не и, че е длъжен алтернативно да избира някой от тях, защото това било недопустимо ограничаване на процесуалните му права. Неадекватно бавното правосъдие, само по себе си обезсмисляло всички искове на К., като в обжалваното определение той съзирал субективна пристрастност на съдебния състав по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена подадената от С. В. К. молба с вх. № 270 ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
