Определение №210/14.05.2021 по дело №722/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 210

    гр. София, 14.05.2021 год.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

    ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

    ГЕРГАНА НИКОВА

    като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 722 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

    Община Созопол, представлявана от кмета Т. Я., чрез упълномощения адв. Л. А., обжалва в срок въззивното решение № VІ -1 от 20.11.2020 год. по гр. д. № 2431/2020 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 31.07.2020 год. по гр. д. № 9251/2019 год. на Бургаския районен съд. С него е прието за установено по отношение на общината, че С. Д. М., З. Н. Б. и Д. Н. М. от [населено място] са собственици на основание давностно владение и наследство на дворно място с площ 823 кв. м., представляващо поземлен имот № ** по плана на новообразуваните имоти на зоната по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ в землището на [населено място], [община], при описаните в решението граници, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв. м. и масивна стопанска сграда със застроена площ 30 кв. м.

    Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това производството по предявения иск бъде прекратено поради недопустимостта му с оглед липсата на правен интерес у ищците. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

    В изложението към касационната жалба касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените в изложението процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди и анализира относимите доказателства и изложи мотиви към решението си, както и относно правния интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което не е придобило това право, не оспорва и не смущава ищеца с фактически и правни действия. Поставени от касатора са и материалноправни въпроси относно приложението на чл. 19 ЗСПЗЗ и в частност кои земи попадат в обхвата на тази разпоредба, конкретно за тези, които не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, не са били заявени за възстановяване, не са били включени в блокове на ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, не са били отнети или одържавени в хипотезата на чл. 10 ЗСПЗЗ, както и въпроса относно статута на земеделската земя в контекста на приложението на горната разпоредба. Касаторът поддържа по тези въпроси произнасянето на въззивния съд да противоречи на цитираната и приложена съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК – Р № 197 от 10.05.2011 год. по гр. д. № 430/2010 год. І г. о., Р № 21 от 4.02.2011 год. по гр. д. № 1327/2009 год. ІІ г. о., Р № 93 от 9.07.2019 год. по гр. д. № 3295/2018 год. І г. о., в които е прието, че в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, какъвто характер не притежава спорният имот.

    Налице е и позоваване на ТР № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, както и на решения на районен съд и ВАС, като последните две решения не представляват релевантна съдебна практика по чл. 280, ал. 1 ГПК.

    В представен отговор на касационната жалба ищците С. Д. М., З. Н. Б. и Д. Н. М., чрез адв. В. Г., оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване поради неотносимост на представената съдебна практика, респ. поддържат неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените разноски.

    Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:

    За да потвърди първоинстанционното решение, с което

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари