Определение №210/15.12.2020 по дело №3625/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е и има ли правен интерес в производството по реда на чл. 61 ЗН, образувано по молба на държавата при условията на чл. 11 ЗН, да бъде проведено производство по чл. 51 ЗН?

Отговор

Държавата не е включена в наследствените редове. Същата получава наследственото имущество при условията на чл.11 ЗН – когато няма наследници по закон или завещание или когато всички призовани към наследяване се откажат от наследството. Нормата е израз на правния принцип, че не съществуват права без носител. Съгласно чл.61, ал.2 ЗН държавата задължително приема наследството по опис, т.е. отговорността й за наследствени задължения винаги е ограничена до размера на получените наследствени активи. Когато държавата инициира производството по чл.61 ЗН следа да се установят предпоставките на чл.11 ЗН. Производството е недопустимо, ако има лица, които са призовани към наследяване и които не са се отказали от наследството, като без значение е дали са изразили воля за приемането му. Държавата, която твърди само права по чл.11 ЗН, няма правен интерес да инициира самостоятелно производство по чл.51 ЗН.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, EМИЛИЯ ДОНКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 3625 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 22615 от 21.10.2020 г. на Държавата, представлявана от министъра на финансите чрез пълномощника й А. Р., главен юрисконсулт на дирекция „АПОФУС“ при Областна администрация Варна., против определение № 3260 от 8.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2513 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 260085 от 13.08.2020 г. по ч.гр.д. № 412/2020 г. на Районен съд-Варна за прекратяване на производството по чл.61 ЗН за приемане от държавата под опис на наследството на Р. С. Н., починал на 23.02.2014 г.

Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Мотиви

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че в производството по чл.61 ЗН е представено удостоверение за наследници на Р. С. Н., в което са посочени наследници от четвърти наследствен ред, а именно: Р. Н. Т., И. Н. В., М. К. К.-Г., К. К. Ж., Н. Д. Б., Х. Д. М., А. С. Ш., Р. С. З., Р. А. Г., Е. А. Г., Д. Р. И., Р. Р. Р., Н. К. Н. и Ж. К. Н..

Откази от наследството са вписали Е. Р. Н., С. Р. Н. и А. Н. С…

Като наследници на Р. С. Н. са конституирани по гр.д. № 83/2016 г. на ОС-Варна лицата Р. Н. Т., И. Н. В., М. К. К.-Г., К. К. Ж., Н. Д. Б. и Х. Д. М., които не са подали заявление за приемане или отказ от наследството.

Първоинстанционният съд е указал на Държавата да представи доказателства за отказ от наследството на законните наследници на Р. С. Н.. В молба от 5.08.2020 г. Държавата е заявила, че поддържа искането си по чл.61 ЗН и е поискала на основание чл.51 ЗН да се призоват законните наследници на Р. Н. и да им се оредели срок да заявят дали приемат оставеното от него наследство. Първоинстанционният съд е прекратил делото, поради наличие на законни наследници, които не са се отказали и не са загубили правото да приемат наследството.

Въззивният съд е приел, че прекратителното определение е правилно, тъй като нормата на чл.11 ЗН въвежда изискването починалото лице да няма наследници или всички наследници да са се отказали от наследството, а в случая посоченото изискване не е налице. Съдът е приел за неоснователен довода на Държавата, че липсва пречка в охранителния процес по чл.61 ЗН да бъде проведен друг такъв по чл.51 ЗН, тъй като редът по чл.61 ЗН е самостоятелен и неприложим в производството по чл.51 ЗН, което се изчерпва единствено с волеизявление по отношение приемането на наследството или съответно с отказа от същото. Нормата на чл.51 ЗН урежда две хипотези – при първата определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно охранително производство пред районния съд, който се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията, а втората предполага заведено дело срещу наследника и при нея срокът се определя от съда в рамките на това производство. Заинтересовано лице по чл.51 ЗН може да бъде друг наследник, кредитор, страна по висящо дело. Държавата придобива наследството по чл.11 ЗН без да е необходимо да изразява воля за това и без да може да се откаже от наследството. За нея получаването на наследството в тази хипотеза е правно регламентирана обвързаност, а не правна възможност, основаваща се на правен интерес, поради което държавата не може да бъде заинтересовано лице по чл.51 ЗН.

Касационен въпрос

Държавата се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е и има ли правен интерес в производството по реда на чл.61 ЗН, образувано по молба на държавата при условията на чл.11 ЗН, да бъде проведено производство по чл.51 ЗН.

Въпросът е относим към мотивите на въззивния съд и по него липсва тълкуване в практиката на ВКС, поради което е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По основанието за допускане на касационното обжалване:

Възприетата в действащото законодателство система за придобиване на наследство се основава на действително изразената воля на призованите към наследяване лица, изразена изрично с формална правна сделка /волеизявление/ или с конклудентни действия.

Чл.61 ЗН урежда една от формите за приемане на наследство, чрез която наследникът ограничава отговорността си за задълженията на наследодателя само до размера на наследеното имущество. Правото да приеме наследство по опис възниква само за лице, което е призовано към наследяване.

Чл.51 ЗН урежда нарочно производство чрез, което всеки заинтересован може да поиска от съда да определи на призован към наследяване подходящ срок да заяви дали приема или се отказва от наследството. Процедурата може да се развие в самостоятелно охранително производство или в рамките на висящ исков процес. И в двете хипотези е необходимо молителят да има правен интерес да се внесе яснота дали наследникът/ците приемат наследството. В практиката на ВКС е прието, че правен интерес да инициира производство по чл.51 ЗН има сънаследник от същия ред, призован към наследяване и приел наследството, тъй като неговият дял зависи от броя на наследниците в реда, а при отказ от наследство делът му ще се уголеми съгласно чл.53 ЗН /определение №315/23.06.2015г. по ч.гр.д.№3092/2015г. на Първо ГО на ВКС/, както и кредитор на наследството /определение № 520/04.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 3851/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Правен интерес има и ищец в исково производство и смърт на ответник с оглед нормата на чл.227 ГПК и последиците по чл.230, ал.2 ГПК.

Държавата не е включена в наследствените редове. Същата получава наследственото имущество при условията на чл.11 ЗН – когато няма наследници по закон или завещание или когато всички призовани към наследяване се откажат от наследството. Нормата е израз на правния принцип, че не съществуват права без носител. Съгласно чл.61, ал.2 ЗН държавата задължително приема наследството по опис, т.е. отговорността й за наследствени задължения винаги е ограничена до размера на получените наследствени активи. Когато държавата инициира производството по чл.61 ЗН следа да се установят предпоставките на чл.11 ЗН. Производството е недопустимо, ако има лица, които са призовани към наследяване и които не са се отказали от наследството, като без значение е дали са изразили воля за приемането му. Държавата, която твърди само права по чл.11 ЗН, няма правен интерес да инициира самостоятелно производство по чл.51 ЗН.

По основателността

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване атакуваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Диспозитив

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3260 от 8.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2513 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Варна.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3260 от 8.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2513 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Варна.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми