Решение №21/08.01.2021 по дело №3069/2018

Спорът е допуснат до касация с Определение № 422 от 30.07.2019 г. по т. д. № 3069/2018 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпроси

При наличието на клауза в Договор за банков кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна му изискуемост, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?

Отговори

Съдържанието на понятието „предсрочна изискуемост“ /по смисъла на чл. 432 ТЗ/ обхваща в неделимо единство обективен и субективен елемент, а именно: от една страна, спиране на плащанията по договора от кредитополучателя или всяко друго негово поведение, разкриващо признаците по т.т. 1-4 от първата алинея на горепосочения законов текст, а- от друга, изрично волеизявление на банката, че прави кредита предсрочно и изцяло изискуем, което надлежно, по сигурен начин, да е било доведено да знанието на кредитополучателя. Предвид значението, което има всеки уговорен между страните по договор за банков кредит срок /т.е. независимо от вида на кредита/, интервалът от време между последователното настъпване на горепосочените два елемента на предсрочната изискуемост няма естеството на погасителна давност, защото макар и изпълняемо, дотогава вземането на банката не е изискуемо.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ:
Ирина Петрова, Десислава Добрева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря ИНА АНДОНОВА и с участието на прокурора, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3069 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Касационни въпроси

С определение № 422/30.VІІ.2019 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение на частта за присъдената в полза на ищцовата банка главница, предсрочно изискуема за периода 4.VІІ.2007 г. – 21.ІV.2017 г., в размер на 379 972.89 лв. от атакуваното от благоевградското „Г-М-Г – Трейдинг“ ЕООД осъдително въззивно решение № 1762/9.VІІ.2018 г. на САС, ТК, 15-и с-в, по т. д. № 2443/2018 г., е бил допуснат в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: при констатирана вероятност то да е процесуално недопустим съдебен акт в така посочената негова част, доколкото с предхождащо го, влязло в сила на 24 май 2017 г., решение № 1126/27.ІІ.2017 г. на ОС-Благоевград по гр. дело № 101/2016г., е бил отхвърлен положителен установителен иск на същата „Юробанк България“ АД (като универсален правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД), воден по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 3 ГПК не само срещу търговеца настоящ касатор /в качеството му на кредитополучател/, но и срещу неговия солидарен съдлъжник „Балпа“ ООД-Благоевград, чийто предмет е било съществуването на банкови вземания по процесния и по двете дела договор № BL7175/29.VІ.2007 г. (продукт „Бизнес револвираща линия Плюс“), едно от които за главница в размер на горепосочената сума, но претендирана за по-краткия период от 4.VІІ.2007 г. до 6.Х.2010 г. Съответно в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е било допуснато касационно обжалване на същото осъдително въззивно решение по релевантния не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона /чл. 119 ЗЗД/, както и за развитието на правото, материалноправен въпрос с пор. № 1 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на благоевградския търговец: „При наличието на клауза в процесния договор за банков кредит от 29.VІ.2007 г. за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на същия, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ГПК, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?“

Оплакванията на касатора „Г-М-Г – Трейдинг“ ЕООД са били както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът е изразил становище чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие, че поддържа жалбата си и в случай, че не бъдела възприета тезата му за частична недопустимост на атакуваното въззивно решение, то същото следвало да бъде отменено като неправилно, вкл. предвид наличието на „извънсъдебно признание“ на ответната по касация банка, че осъдителните й искове срещу благоевградския търговец са погасени по давност, което било видно и от начина, по който сега била формулирана претенцията й за присъждане на възнаградителна /договорна/ лихва. Обстойно мотивирани аргументи в подкрепа на оплакванията и исканията си касаторът е изложил и в свои своевременно депозирани писмени бележки, означени като „Защита“, където наред с доводите по чл. 299 ГПК за вероятната недопустимост на осъдителния въззивен акт, с конкретно позоваване на клаузите по чл. 24, б. „г“ и 25, б. „в“ от процесния договор за банков кредит /револвинг/, се поддържа, че след като банката е бездействала по отношение упражняване на правата си по този кредит в продължение на повече от 5 години, а и не е ангажирала доказателства за прекъсване течението на давностния срок, обективно кумулативно съединените й осъдителни искове се явяват неоснователни, вкл. и по аргумент от текста на чл. 119 ЗЗД, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори давността за тях да не е изтекла.

Редовно призована, ответната по касация „Юробанк България“ АД-София не е била представлявана в откритото заседание пред ВКС, поради което следва да бъдат съобразени аргументите в становището й, изразено в Раздел ІІ от нейния писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК (вх. № 21337/3.ХІІ.2018 г. по описа на ВКС) за неоснователност на касационната жалба.

Мотиви

В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора „Г-М-Г Трейдинг“ ЕООД, вкл. наведените в т. нар. негова „Писмена защита“, становището и аргументацията на ответната по касация кредитна институция, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е изцяло неоснователна: атакуваното с нея решение на САС е процесуално допустим съдебен акт и не е било постановено в нарушение на материалния закон /чл. 110 ЗЗД, във вр. чл. 116, б. б, предл. второ ЗЗД, чл. 119 ЗЗД и чл.120 ЗЗД/.

І. За допустимостта на въззивното решение:

Точно шест месеца след подаване на настоящата касационна жалба Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС се е произнесло с тълкувателно решение № 8/2.ІV.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. по въпроси относно положителния иск на банка за установяване дължимост

на вземане по договор за банков кредит поради неговата предсрочна изискуемост. В мотивите към постановките на това ТР е било възприето еволюционното разбиране, че при такова вземане, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, предл. 3-то за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира обстоятелството, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при онези условия, които страните по сделката са уговорили. Затова липсата на точно изпълнение, а именно такова в съответствие с договореното по актуален погасителен план, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и когато не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит – по начин положението на банката кредитор да не се окаже по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако направо бе предявен от нея осъдителен иск за вземането й по общия ред. Последователно разграничено е, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договорът за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. С други думи: предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, докато изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. С оглед всичко това след датата 2 април 2019 г. следва да се счита преодоляна базираната върху неточно тълкуване съдебна практика, според която, когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение главницата и договорната лихва са посочени като глобални суми, на основание именно предсрочна изискуемост на кредита и тази предсрочна изискуемост не е настъпила до датата на подаване на заявлението, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК следвало да бъде отхвърлен изцяло.

Преодоляната сега съдебна практика е била в основата на влязлото в сила на 24 май 2017 г. решение № 1126/27.ІІ.2017 г. на Благоевградския ОС по т. д. № 101/2016 г., във връзка с което „Г-М-Г – Трейдинг“ ЕООД е инвокирало защитния си довод по чл. 299 ГПК – във вр. чл. 281, т. 2 ГПК по отношение атакуваното от него в настоящето касационно производство осъдително въззивно решение.

Цитираното ново тълкувателно решение относно иска по чл. 422 ГПК – във вр чл. 417, т. 2 ГПК, предл. 3-то обаче, не преодолява запрета по чл. 299 ГПК за непререшаемост на спора. Нещо повече: съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/31.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г., последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

В настоящия случай с влезлия в сила съдебен акт е бил отхвърлен – като неоснователен – предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 417, т. 2 ГПК в условията на субективно съединяване – положителен установителен иск на „Юробанк България“ АД /ЕИК[ЕИК]/ срещу двама ответници: настоящият касатор, като „кредитополучател“ и неговият солидарен „съдлъжник“ „Балпа“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ също със седалище в Благоевград. Предмет на това дело е било съществуването на вземания на банката към тях за главница и възнаградителна /договорна/ лихва по сключения помежду им договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ № BL7175/29.VІ.2007 г. Изрично посочено е във финалната част от диспозитива на този влязъл в сила съдебен акт по съществото на спора, че основанието на отхвърления положителен иск на банката, воден по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу двамата нейни солидарни длъжници, е „предсрочна изискуемост на кредита“. С оглед на този правен резултат, по който е била формирана силата на пресъдено нещо с нейните обективни и субективни предели, ирелевантно е обстоятелството, че в мотивите към това влязло в сила решение първостепенният съд е изложил – „за пълнота“ – допълнителни свои съображения за основателност на възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза погасителна давност и заедно с това – за неоснователност на възражението им за нищожност на отделни клаузи от процесния договор за банков кредит /револвинг/. Меродавно е единствено обстоятелството, че положителният установителен иск на „Юробанк България“ АД за съществуването на нейни вземания за главница и възнаградителна /договорна/ лихва е бил отхвърлен не като погасен по давност, а поради ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението й по чл. 417, т. 2 ГПК, предл. 3-то за издаване на заповед за изпълнение. Върху това разграничение следва особено да се настои, тъй като с оглед на принципа на непосредственост, прогласен в чл. 11 ГПК, е недопустимо съдът, който разглежда дело макар и между същите страни, да приеме за установен факт, защото последният е бил вече приет за установен като такъв между тях в мотивите на влязло в сила решение, постановено по друго дело между тях. Ноторно е /арг. чл. 212 ГПК/, че не се смятат нито признати, нито отречени със сила на пресъдено нещо доказателствените факти, правнорелевантните факти, както и преюдициалните правоотношения, отнасящи се до спорното право. Затова по други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, съответно – на доказване и на установяване, без срещу това да е възможно да се предяви отвод за пресъдено нещо. Досежно горепосоченото основание за отхвърляне на положителния установителен иск на банката, воден по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно ненастъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, предл. 3-то, влязлото в сила на 24 май 2017 г. решение но Благоевградския ОС по т. д. № 101/2016 г. се ползва с ефекта на силата на пресъдено нещо между банката ищец и двамата ответници по тази й претенция – като нейни солидарни длъжници по договора от 29.VІ.2007 г., докато между последните, като другари в процеса, важи единствено обвързващата сила на мотивите към решението – не и силата на пресъдено нещо.

С оглед изложеното, изводът който по необходимост се налага в процесния случай, е, че с влязлото в сила решение на Благоевградския ОС за отхвърляне на положителния установителен иск на „Юробанк България“ АД срещу благоевградския търговец настоящ касатор, на основание предсрочна изискуемост на кредита № BL 7175/29.VІ.2007 г. отпреди подаване на заявлението за снабдяването й със заповед за изпълнение (каквото обстоятелство досежно отнемане на преимуществото на срока за солидарните длъжници по делото не е било доказано), не са настъпили преклузии нито по отношение възможността на кредитната институция да инициира ново заповедно производство за съществуването на същите вземания за главница и възнаградителна /договорна/ лихва, нито да предяви за събирането им осъдителен иск срещу „Г-М-Г – Трейдинг“ ЕООД, в което производство да бъде разгледано по същество и защитното му твърдение за евентуално погасяване на банковите вземания към него от този договор за кредит поради изтичане на общата погасителна давност.

В заключение, след като не бе констатирано наличие на порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, във вр. чл. 299 ГПК, не съществува основание за неговото обезсилване.

ІІ. По съществото на защитното възражение на благоевградския търговец настоящ касатор за погасяване на обективно кумулативно съединените осъдителни искове на „Юробанк България“ АД за главница, възнаградителна лихва, застраховки и нотариални такси поради изтекла в негова полза обща погасителна давност:

Въззивната инстанция е възпроизвела дословно съображенията на първостепенния съд за отхвърляне на това защитно възражение за давност: щом основанието на предявените искове не било заплащане на отделни месечни погасителни вноски, а те били с предмет „вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка в общ размер (като глобални суми – бел. на ВКС) и въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на исковата молба – на 6.ІV.2017 г.“ , то съдът не дължал произнасяне по кои месечни погасителни вноски претенцията е погасена по давност. Своевременното защитно възражение на касатора по чл. 110 ЗЗД обаче, също е било направено общо, т.е. без разграничаване кои погасителни вноски по кредита /револвинга/ са още дължими, от други, по отношение на които осъдителната претенция на банката да е била вече погасена по давност.

Отхвърленият с влязлото в сила на 24 май 2017 г. решение на Благоевградския ОС по т. д. № 101/2016 г. положителен установителен иск на банката срещу настоящия касатор е бил за главница в размер на същата сума от 379 972.89 лв. и ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.Х.2010 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК/ и до окончателното й изплащане, докато по уважения впоследствие с атакуваното въззивно решение осъдителен иск за горепосочената главница, тя е претендирана „като натрупана“ в предшестващ завеждането на делото /25.ІV.2017 г./ период от дата на първоначално усвояване на револвиращия кредит – 4.VІІ.2007 г. и до 21.ІV.2017 г. Съответно отхвърленият с влязлото в сила решение втори положителен установителен иск е бил за възнаградителна /договорна/ лихва по същия кредит в размер на сумата от 78 237.25 лв. за периода 2.V.2009 г. – 6.Х.2010 г., наред с третия – за такси и застраховки общо в размер на 710.14 лв., но за друг исков период, а именно „31.ІІІ.2009 г. – 6.Х.2010 г.“ Докато с атакуваното осъдително въззивно решение са били уважени както претенцията на банката за възнаградителна /договорна/ лихва в размер на сумата от 155 028.94 лв., като дължима за периода 21.ІV.2014 г. – 21.ІV.2017 г., а също и третия иск с предмет заплатени от кредитната институция застрахователни премии и нотариални такси в размер общо на 293.57 лв., от които първите дължими за периода 21.ІV.2012 г. – 21.ІV.2017 г.

Видно от клаузата по чл. 1, ал. 2 от процесния договор за банков кредит ,Продукт „Бизнес револвираща линия-Плюс“ № BL7175 от 29.VІ.2007 г., крайният срок за ползване и погасяване на този кредит /револвинг/ е 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по него, във връзка с което, след надлежното учредяване на договорените обезпечения и изпълнение на другите специални условия по сделката, страните по нея „подписват приложение към настоящия договор, в което посочват датата на откриване на заемната сметка“. Не се спори, че това откриване на заемната сметка е станало на датата 4 юли 2007 г., от което следва, че уговореният срок за погасяване на процесния револвинг изтича на бъдещата дата 4 юли 2027 г. Ноторно е /арг. чл. 70, ал. 3 ЗЗД/, че срокът по паричните лихвоносни задължения е винаги уговорен в полза на длъжника, в случая – на кредитополучателя „Г-М-Г – Трейдинг“ ЕООД. Това по-конкретно означава, че за дружеството е налице потенциалната възможност да изпълни задълженията си по договора за банков кредити и преди срока, но банката кредитодател по револвинга не може да иска изпълнение преди срока по причина на това, че задължението е изпълняемо, но не е изискуемо. Видно от съдържанието на клаузите на чл.чл. 24, б. „г“ и 25, б. „в“ от процесния договор за банков кредит е, че страните по делото конкретно са уговорили при настъпването на кои юридически факти кредитополучателят настоящ касатор ще изгуби преимуществото на срока и банката негов кредитор ще може да иска предсрочно изпълнение. Следователно моментът на спиране на плащанията от страна на кредитополучателя, т.е. преустановяване обслужването на кредита, не поставя начало на погасителна давност в негова полза, тъй като – съгласно чл. 114 ЗЗДдавността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесната хипотеза на осъдителна претенция на „Юробанк България“ АД срещу касатора, основана на предсрочна изискуемост на кредита, погасителната давност започва да тече от момента на сигурното довеждане до знание на длъжника /кредитополучателя/ на волеизявлението на банката ищец по чл. 25, б. „в“ от договора, че прави кредита „предсрочно и изцяло изискуем“, т.е. не по-рано от надлежното връчване на нарочната нотариална покана за това, извършено на датата 6 април 2017 г. От тази дата и до завеждането на 4-те обективно кумулативно съединени осъдителни иска на „Юробанк България“ АД-София срещу благоевградското „Г-М-Г – Трейдинг“ ЕООД са изминали само 19 дена, а съгласно чл. 116, б. в ЗЗД течението на давността се прекъсва с предявяването на иск относно вземането. В процесния случай тези искове са били уважени, вкл. и с атакуваното в настоящето касационно производство осъдително въззивно решение № 1762 от 9.VІІ.2018 г. на САС по т. д. № 2443/2018 г.

В заключение, защитното възражение за изтекла в полза на благоевградския търговец настоящ касатор обща погасителна давност се явява неоснователно. Или отговорът на релевирания в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му правен въпрос, във връзка с който е било допуснато касационно обжалване на осъдителното въззивно решение, е, че съдържанието на понятието „предсрочна изискуемост“ /по смисъла на чл. 432 ТЗ/ обхваща в неделимо единство обективен и субективен елемент, а именно: от една страна, спиране на плащанията по договора от кредитополучателя или всяко друго негово поведение, разкриващо признаците по т.т. 1-4 от първата алинея на горепосочения законов текст, а- от друга, изрично волеизявление на банката, че прави кредита предсрочно и изцяло изискуем, което надлежно, по сигурен начин, да е било доведено да знанието на кредитополучателя. Предвид значението, което има всеки уговорен между страните по договор за банков кредит срок /т.е. независимо от вида на кредита/, интервалът от време между последователното настъпване на горепосочените два елемента на предсрочната изискуемост няма естеството на погасителна давност, защото макар и изпълняемо, дотогава вземането на банката не е изискуемо.

Единствено за пълнота ще следва да се посочи, че е ирелевантно за изхода на спора по конкретното дело обстоятелството, че в исковата молба (вх. № 1437/25.ІV.2017 г.) на „Юробанк България“ АД, по която е било образувано настоящето дело, процесната главница в размер на 379 972.89 лв. е била претендирана като: „предсрочно изискуема за периода 4.VІІ.2007 г. до 21.ІV.2017 г.“. Според мотивите към постановката по т. 2 на задължителното за съдилищата в Републиката тълкувателно решение № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., „главницата по договор за заем/кредит представлява дълг, чийто размер не се определя от периода на ползване“, поради което дори когато е предвидена възможност главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не се променя характера на вземането и последното е едно и също, независимо дали се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като предсрочно изискуема главница.

Диспозитив

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1762 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 9.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 2443/2018 г.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини