Определение №21/17.05.2021 по дело №10/2019


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 21

    Гр.София, 17.05.2021г.

    Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ

    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

    МАЙЯ РУСЕВА

    МАРИЯ РАДЕВА

    при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.10 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК.

    Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София град и Софийски районен съд относно компетентния съд, който да разгледа искова молба вх.№.14587/25.05.17 по описа на Административен съд София град, подадена от А. С. С. против Българска народна банка.

    С определение №.6600/19.10.18 по а.д.№5423/17 АССГ е приел, че е сезиран с иск по чл.4 пар.3 ДЕС за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, извършени от държавен орган /претендират се вреди от неправомерно бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити по чл.1 пар.3 б.i от Директива 94/19/ЕО на ЕП и Съвета от 30.05.1994г. (обезщетение в размер на законната лихва върху гарантиран депозит в КТБ за период на забавено плащане)/. Посочил е, че доколкото конкретната претенция не попада в изчерпателно изброените хипотези на ЗОДОВ, отговорността на държавата следва да се реализира по общия ред. С тези мотиви делото е изпратено по компетентност на СРС.

    С определение от 22.01.19 по г.д.№.69487/18 СРС, 171с., е намерил, че искът подлежи на разглеждане по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ от административен съд, и е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл.135 АПК.

    С определение № 21 от 12.03.2019 г. по г.д.№.10/19 по описа на ВКС, петчленен състав, производството по делото е спряно на осн. чл.292 вр. чл. 229 ал.1 т.7 ГПК до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело №.2/15. от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: "По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз".

    Т.д.№.2/15 е приключило с приемане на определение N.1 от 25.03.2021, с което искането за постановяване на тълкувателно постановление е отклонено. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно.

    По повдигнатата препирня за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа предявения от А. С. С. против Българска народна банка иск с правно основание чл.4 пар.3 от ДЕС е Административен съд - София град.

    В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на неизпълнение от БНБ на Директива №.94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 относно схемите за гарантиране на депозити ищецът претърпял имуществени вреди в размер 8627,97лв. - преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196000лв. за периода 30.06.14 - 4.12.14.

    Съгласно чл.2 ал.6 от ЗБНБ и чл.79 ал.1 ЗКИ Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор на банките по смисъла на чл.4 § I т.40 от Регламент/ ЕС/575/2013 на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2013. При тази своя дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, поради което тази дейност следва да се приеме за административна по своя характер. Българската народна банка е компетентният орган, който следва да установи "неналичен депозит" по чл.1 т.3 б (1) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.94 и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити.

    Съгласно разпоредбата на чл.2в ЗОДОВ /обн.ДВ, бр.94/19/, исковете по чл.4 пар.3 ДЕС за вреди по чл.1 ал.1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл.203 ал.1 АПК /ДВ бр.77/18, в сила от 1.01.19/ исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на ЕС актове, действия или

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари