Определение №209/21.04.2021 по дело №1641/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 209

    София, 21.04. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март февруари две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1641/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от „Грейн Стор Варна“ ЕООД, „Грийн Трейд 2009“ ЕООД (н.) и сидника на „Грийн Трейд 2009“ ЕООД (н.) срещу решение №48 от 11.02.2020г., постановено по в.т.д.№747/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №646/10.07.2019г. по т.д.№1084/2017г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е прието за установено, че ответниците „Грейн Стор Варна“ ЕООД и „Грийн Трейд 2009“ ЕООД (н.) дължат солидарно на ищеца П. Г. А. сумата 65 833.33лв. – част от поето парично задължение по нотариално заверено споразумение от 20.11.2016г.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е приел, че уговорката в споразумението за дължимата сума от 150 000лв. не е нищожна, като се излагат доводи, че в случай на договор за поръчка, свързан с прехвърляне на вещни права върху изграден недвижим имот, (както е приел въззивния съд), на основание чл.292, ал.3 ЗЗД договорът е трябвало да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Отделно се оспорва извода на съда, че споразумението не е сключено при липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД като се сочи, че постигнатото на практика опрощаване на задължения на ищеца П. А. към „Грийн Трейд 2009“ ЕООД, нито е свързано с дарствени намерения, нито са уредени други отношения между страните. На последно място се поддържа, че в нарушение на правилата по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, въззивният съд е допуснал установяването с помощта на свидетелски показания на договор на стойност над 5 000лв. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на установителния иск за посочената във въззивното решение сума от 65 833.33лв.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че обжалваното решение е „очевидно неправилно“, тъй като е постановено в нарушение на императивни разпоредби на закона: съответно на чл.292, ал.3 ЗЗД относно сключването на договор за поръчка с предмет придобиване на вещни права върху недвижим имот и на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, предвиждащ недопустимост за установяване на договори на стойност над 5 000лв. Извън твърдението за очевидна неправилност на решението, касаторът е формулирал следните правни въпроси, които според него обуславят допускане на касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно:

    1.„Допустимо ли е с помощта на свидетелски показания да се установяват правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №94/28.08.2019г. по гр.д.№ 3612/2018г. на ВКС, IІІ г.о. и

    2.„Допустимо ли е с помощта на свидетелски показания да се установяват договори на стойност по-голяма от 5 000лв., които не са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №218/06.01.2017г. по т.д. №3572/2015г. на ВКС, I т.о. и решение №38/07.04.2015г. по т.д. №1008/2014г. на ВКС, I т.о.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца П. Г. А.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторите по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК, приема следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №646/10.07.2019г. по т.д.№1084/2017г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е прието

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари