Определение №208/21.04.2021 по дело №1681/2020

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 208

    гр. София, 21.04.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

    ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

    ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

    изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1681 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „УП България 19“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу решение № 43 от 07.02.2020 г., постановено по в. т. д. № 693/2019 г. на Апелативен съд - В.. С посоченото решение е потвърдено решение № 514 от 11.06.2019 г. по т. д. № 1899/2018 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от „УП България 19“ ЕООД против „Енерго-Про Продажби“ АД искове за заплащане на сумите 127 810.87 лв. с ДДС и 56 284.82 лв. с ДДС - дължима цена за доставена, но неплатена електрическа енергия за м. ноември 2015 г. и м. декември 2015 г., произведена от възобновяем източник вятърна централа ВяЕЦ „Камен бряг Север - 4“ с обща инсталационна мощност 3 000 kW, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер 35746.21.109 в землището на [населено място] бряг, общ. К., обл. Д., на основание договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009 г., и на сумите 36 786.53 лв. и 16 262.45 лв. - обезщетение за забава върху неплатената цена от 127 810.87 лв. и 56 284.82 лв. за периода от 29.01.2016 г., съответно от 25.01.2016 г., до предявяване на исковете на 29.11.2018 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на „Енерго-Про Продажби“ АД. Решенията са постановени при участие на „Национална електрическа компания“ ЕАД в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника „Енего-Про Продажби“ АД.

    В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му при наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото до приключване на друг преюдициален правен спор и за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.31, ал.5 ЗЕВИ вр. с пар.17 ПЗР на ЗИДЗЕВИ.

    С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Енерго-Про Продажби“ АД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски.

    Подаден е отговор и от подпомагащата страна „Национална електрическа компания“ ЕАД със седалище в [населено място], в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното :

    Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

    За да потвърди решението на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от „УП България 19“ ЕООД против „Енерго-Про Продажби“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.31, ал.1 ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД, Апелативен съд - В. е приел, че ответникът е изпълнил точно и в пълен обем произтичащите от договор № 98/26.08.2009 г. задължения към ищеца за заплащане на цената на закупена през м. ноември и м. декември 2015 г. електрическа енергия, произведена от възобновяем източник, поради което не дължи претендираните с главните и с акцесорните искове парични суми в размер на 127 810.87 лв. и 56 284.82 лв., съответно 36 786.53 лв. и 16 262.45 лв.

    Въззивният съд е констатирал, че страните не спорят относно следната фактическа обстановка по спора, установена и възприета от първоинстанционния съд : Ищецът „УП България 19“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект ВяЕЦ „Камен бряг Север - 4“ (с обща инсталационна мощност 3

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари