Решение №208/03.12.2019 по дело №682/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПНПИ /отм./?

Отговор

Налага се изводът, че с оглед възникналото в практиката по приложение на отменения ЗОПДНПИ противоречие, законодателят е счел за наложително да даде недвусмислен външен израз на своята воля прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ (извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./) да не бъде третирано като абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. В този смисъл, след като на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения по стария закон, които са "заварени", нормата на пар. 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ във връзка с чл. 153, ал. 6 ЗПКОНПИ е с несъщинско обратно действие и е приложима за случаи като процесния. Тълкувателните актове на ВКС, какъвто е ТР №4/16 г. на ОСГК, са със законоустановен задължителен характер – чл. 130 ЗСВ. Прилагането им в бъдеще обаче се изключва, когато тълкуваните закони са отменени или съществено изменени, както е в случая, или ако е постановен нов тълкувателен акт с различно /осъвременено/ тълкуване на същата или идентична по съдържание правна норма.


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 30.10.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

При участието на секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №682/19 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

ВКС разглежда касационната жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/ КПКОНПИ/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №163/18 г.. С него е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по искове на касатора с пр. осн. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./, чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, т.1 и т.2, чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.72 ЗОПДНПИ /отм./, предявени срещу ответниците Н. Д., Н. Д., „Бисер” ЕООД и „Никол 008” ЕООД.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и ал. 2, пр. 3 по правния въпрос от предмета на спора: Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПНПИ /отм./?

В касационната жалба и в допълнителната молба от 13.03.19 г. касаторът се позовава на неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение, с оглед и на приетите при висящност на производството изменения в закона, със ЗИД на ЗПКОНПИ, в сила от 7.01.2019 г. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и допълнението към нея с изложените там основания за неправилност на въззивното решение и искане за отмяната му.

Ответниците по жалба я оспорват като неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на жалбата и на допълнителната молба. В съдебно заседание отново подчертават, че законосъобразността на един съдебен или административен акт се преценява съобразно действащото към момента на постановяването му законодателство. Процесуалните закони не могат да имат обратна сила, поради което настъпилите след решението на апелативния съд промени в закона са ирелевантни за делото. Позовават се и на Директива 2014/42/ЕС от 3.04.14 г. във връзка с конфискацията на блага и имущество на физически и юридически лица, като считат, че изменението на закона, отразено в пар. 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ, е в разрез със смисъла на тази директива и няма пречка националния съд да я приложи, като се позове на разпоредбите й и смисъла й.

Мотиви

ВКС като разгледа жалбата, намира следното:

По поставения от касатора въпрос, след констатирана противоречива практика / част от която е опр. по ч.гр.д. №2462/16 г. на четвърто г.о. на ВКС/, е образувано т.д. №4/16 г. на ОСГК на ВКС. С тълкувателното решение по делото от 7.12.18 г. е прието, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.

С влезлия в сила на 7.01.19 г. Закон за изменение и допълнение на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) е постановено, че „неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон” (пар. 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ). Част от „реда по този закон” е разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗПКОНПИ (нова, ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) , съгласно която „не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона”.

Налага се изводът, че с оглед възникналото в практиката по приложение на отменения ЗОПДНПИ противоречие, законодателят е счел за наложително да даде недвусмислен външен израз на своята воля прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ (извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./) да не бъде третирано като абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. В този смисъл, след като на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения по стария закон, които са „заварени“, нормата на пар. 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ във връзка с чл. 153, ал. 6 ЗПКОНПИ е с несъщинско обратно действие / р. по к.д. №11/17 г. на КС на РБ/ и е приложима за случаи като процесния. Тълкувателните актове на ВКС, какъвто е ТР №4/16 г. на ОСГК, са със законоустановен задължителен характер – чл. 130 ЗСВ. Прилагането им в бъдеще обаче се изключва, когато тълкуваните закони са отменени или съществено изменени, както е в случая, или ако е постановен нов тълкувателен акт с различно /осъвременено/ тълкуване на същата или идентична по съдържание правна норма. В този смисъл са опр. по ч.гр.д. №164/17 г. на второ г.о. на ВКС, опр. по ч.гр.д. №2932/16 г. на четвърто г.о. на ВКС, опр. по ч.гр.д. №1321/19 г. на четвърто г.о. на ВКС и др.

По основателността

По същество на жалбата: Въззивният съд е приел, че срещу първия ответник Н. Д. е образувано досъдебно производство №8/13 г. С постановление от 6.02.13 г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282, ал.2 НК, пр.2, вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл. 93, т. 1 НК, попадащо в приложното поле на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ (закона). В хода на гражданското дело по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, образувано по искова молба от 8.07.14 г., наказателното производство за посоченото престъпление е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 24 НПК и чл. 199 НПК/ поради несъставомерност на деянието/ с постановление от 21.05.15 г. на ОП Бургас, потвърдено с постановление от 7.07.15 г. на АП Бургас. С прекратяване на наказателното производство от прокурора с обратна сила се заличават последиците от всички процесуални действия спрямо лицето, в т.ч. и възникналите от постановлението за привличането му като обвиняем – или отпада абсолютната предпоставка за възникване и упражняване на правото на иск на държавата по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./. Затова според въззивния съд производството по исковете е недопустимо и подлежи на прекратяване.

Тези изводи, с оглед дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването, са незаконосъобразни. Съгласно приетите при висящност на производството по настоящото дело и приложими за него изменения на закона, в сила от 7.01.19 г., прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ (извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./) не представлява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. Въззивното решение е неправилно / незаконосъобразно/, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд, за ново разглеждане и произнасяне по съществото на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Доводите на ответниците по иска и жалбата за несъответствието на ЗОПДНПИ, отм. и ЗПКОНПИ с разпоредбите и смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3.04.14 г. за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС и че при такова несъответствие прилагането на разпоредби от законите може да бъде отказано и да се прибегне до пряко приложение на директивата, предполагат тълкуване на акт на ЕС, което е от компетенциите на СЕС. С оглед на това съдилищата по същество могат, по своя инициатива, да отправят преюдициални запитвания до СЕС, за съответствие на разпоредби от ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ с Директива 2014/42/ЕС на Европейският парламент и на Съвета от 03.04.2014 година за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, или да съобразят вече направените запитвания, като спрат производството пред себе си, до постановяване на решение на СЕС, по тези запитвания. В този смисъл е опр. по ч.гр.д. №1321/19 г. на ВКС, четвърто г.о.

Диспозитив

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №163/18 г. от 11.10.18 г.

Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 4/2016 от 07.12.2018 г. по тълк. д. № 4/2016 г. Докладчик: съдия Жива Декова Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./?

Цитирани норми