Определение №207/20.04.2021 по дело №1720/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    4

    1. 1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 207

    София, 20.04.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

    т.дело № 1720/2020 година

    Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Джиев” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 786 от 15.04.2020 г. по т.д. № 349/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 138 от 18.10.2019 г. по т.д. № 51/2019 г. на Софийския окръжен съд, Търговско отделение, 1 състав, за уважаване на предявения от Земеделска кооперация за производство и услуги „Спасение”, [населено място], иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 60 079.95 лв. – наемна цена по договор за наем от 31.07.2017 г. и анекс № 1 от 11.04.2018 г., ведно със законната лихва от 06.03.2019 г., и на иска по чл.86 ЗЗД за сумата 2 369.82 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.10.2018 г. до 01.03.2019 г.

    В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът счита, че независимо от установената по делото хипотеза на чл.10 от наемния договор, съгласно която, при природни бедствия и при добиви от наетата земя около и до 100 кг/дка, натуралното заплащане се заменя с парична сума в размер на минимум 8 лв. на декар, апелативният съд неправилно не е възприел възраженията на дружеството. Освен това твърди, че неправилно не е зачетен представения по делото протокол за приключване на стопанската 2017/2018 година, както и приемна бележка от 12.10.2018 г. относно количеството сорго, добито от два от масивите.

    Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. При наличие на предвидена в договор за наем на земеделска земя клауза, съгласно която, „при наличие на природни бедствия – наводнения, градушка, пожар, както и продължителна суша, натуралното заплащане се заменя с парична сума в посочен размер, когато добивите са около и до определен кг/дка” и изразено писмено съгласие от наемодателя за наличието на настъпила такава хипотеза, следва ли наемателят, по реда на чл.154 ГПК, да установява по делото фактите на настъпилата хипотеза на клаузата и 2. При изразено писмено съгласие от наемодателя за настъпване на хипотезата на клауза, предвиждаща намаляване на дължимата сума до определен размер, длъжен ли е наемателят да заплати дължимата сума преди сторниране на фактурата, която не е съобразена с настъпилата хипотеза, и преди издаването на нова такава с намалена стойност, съобразно предвидената клауза. В изложението се поддържат бланкетно допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, но без посочване на практика на ВКС, и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдят се и самостоятелните основания по чл.280, ал.2 ГПК, без конкретни доводи.

    Ответникът по касационната жалба ЗКПУ”Спасение”, ЕИК[ЕИК], оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита за правилно въззивното решение.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.

    За да постанови обжалваното решение, съставът на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че на 31.07.2017 г. между страните е сключен договор, изменен с анекс № 1 от 11.04.2018 г., като кооперацията е предоставила на „Джиев” АД за ползване 1716.57 дка земеделска земя, за срок от една година, срещу наемна цена от 35 лв./дка. За дължимата наемна цена е била издадена фактура № 1980/11.10.2018 г. за сумата 60 079.95 лв., като след получаването й наемателят е уведомил наемодателя, че годината е била неблагоприятна за есенните култури, обилните дъждове преди жътвата влошили и унищожили голяма част от посевите, поради което е поискал, на осн. чл.10 от договора, сумата за наема да се фактурира по 8 лв./дка, или с общ размер на наемната цена – 55307.77 лв. В отговор, наемодателят се съгласил, с оглед дългогодишните договорни отношения между страните, да направи компромис, и да приеме

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари