Определение №205/22.03.2021 по дело №3441/2020

Спорът е разрешен с Решение №60155/16.08.2021 по дело №3441/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила, като изложи в мотивите си изводи относно правно релевантните факти, твърденията, възраженията и доводите на страните?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3441 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на Б. А. Ц., с адрес в [населено място], чрез адв. Г. В., против въззивно решение № 11646 от 22 юли 2020 г., постановено по гр.д. № 4614/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което е потвърдено решение № 4836 от 28 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 14171/2017 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от Ц. против Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на А. П. Ц., починал при пътнотранспортно произшествие, станало на 25.07.2014 г. Решението е постановено при участието на „Трейс пътно строителство“ АД – трето лице помагач на страната на ответника.

Мотиви

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата по делото, доводите, твърденията и възраженията на страните, като тези процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материални закон. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че и двете пътни ленти били с изрязани участъци от асфалта, които не са били видими, тъй като са били запълнени с вода поради обилните валежи от дъжд; че именно тези участъци са представлявали препятствие, допринесло за загубата на равновесие на А. Ц.; че участъкът от пътя, на който е възникнало процесното произшествие, не е бил сигнализиран и обезопасен съгласно изискванията на приложение № 43 към чл. 67, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, като поставените пътни знаци, описани в протокола за оглед на местопроизшествието, включени в изискванията за дълготрайни и краткотрайни строително-монтажни работи по улиците, не обхващали всички изисквания, а и по делото липсвали данни за поставени знаци, маркировка и светлинни уредби на пътя. Оспорват се изводите на апелативния съд, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в светлата част на денонощието, при лек дъжд и нормална видимост; че мотористът е имал добра видимост и локвата, запълнена с вода вследствие на обилния дъжд, е била достатъчно видима; че мотористът е пренебрегнал атмосферните условия, състоянието на пътя, знаковото стопанство в района и положението си на уязвим водач на двуколесно пътно превозно средство; че мотористът обективно е могъл да възприеме ремонтните дейности и е проявил занижен самоконтрол, движейки се с висока скорост, вследствие на което е настъпил инцидентът. Сочи се, че по време на настъпване на произшествието (20:30 ч.) видимостта е била силно ограничена поради по-ниската позиция на слънцето в тази част от деня и метеорологичните условия. Освен това Ц. носел предпазен шлем, което допринасяло за намаляване на видимостта, особено при дъждовно време. Неправилно било прието, че пострадалият се е движил със скорост над максималната разрешена в участъка (50 км/ч), тъй като липсата на знак в посоката на движение на моториста от [населено място] към [населено място] му давала право да се движи с 80 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Поради това се поддържа, че Ц. е карал със скорост, по-ниска от предвиденото ограничение, съобразявайки пътните

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари