Определение №204/16.04.2021 по дело №1372/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване на иска, с който съдът е бил сезиран по основание, с този, по който въззивният съд се е произнесъл.

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления" в дясно, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 24 март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Боян Балевски т.дело № 1372/2020 година

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба от процесуалния пълномощник на М. Б. като ЕТ“ТОНИКИ-М. Б.“ ЕИК[ЕИК] срещу решение № 69 от 20.02.2020 г. по в.т.д. № 754/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив , с което е потвърдено решение № 332/01.08.2019 г. по т.д. № 49/2018 г. на ОС-Смолян, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ВПК“Николка“-гр.Чепеларе за сумата от 142 823,80 лева-стойност на извършени от ищеца СМР в имот на ответната кооперация, както и в частта за присъдените разноски.

Касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, и необоснованост.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК по съображенията, подробно изложени в искането за допускане до касация.

По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от страна на ВПК „Николка“-гр.Чепеларе, в който се излагат доводи за липса на основания за допускане до касация. Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните , приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност.

При постановяване на въззивното решение, второинстанцинният съд е приел следното:

Между страните по делото, ищцата като наемател и ответната кооперация - наемодател е налице сключен наемен договор за отдаване под наем на обект: механа с бистро, находяща се в [населено място], което се установява от съдържанието на Договор за наем от 08.10.2010 г. и Анекси към него от 15.11.2010 г., 15.10.2012 г. и 12.11.2013 г.. На основание Анекса от 15.11.2010 г. през 2011 г. – 2012 г. наемателката-ищца е преустроила механата в дискотека, а през 2013 г. е построила със собствени средства изцяло нов обект – бистро със застроена площ от 105, 84 кв.м. и облагородила прилежащия му терен – направила алея с павета с вградено осветление към входа. В ИМ се твърди, че строителството на този обект, ищцата е извършила, с оглед дадено обещание от страна на кооперацията да й прехвърли собствеността върху построения нов обект. Обещанието датирало от 2013 г. и до момента не е изпълнено. С оглед което претендира заплащане на стойността на вложените в обекта СМР от 142 823, 80 лева, с които кооперацията се е обогатила неоснователно.

По делото е прието заключение на СТЕ, което установява какви са били съществуващите към 2012 г. – 2013 г. в отдадения под наем имот сгради и конкретно че процесното бистро не е съществувало. На терена, на който е построено е липсвало застрояване, заснемането е било празно дворно място и бистрото е нанесено в КК със Заповед № КД – 14-21-243 от 03.06.2013 г. на СГКК – Смолян като нов самостоятелен обект - сграда за търговия със застроена площ 102 кв.м.. В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели.

За да приеме исковата претенция за неоснователна, въззивният съд е приел , че е сезиран с иск за връщане на даденото на неосъществено основание-сключване на окончателен договор във форма на нотариален акт

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари