Определение №202/12.05.2021 по дело №454/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 202

    София, 12.05.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

    гр.дело № 454/2021 година

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. С. против решение № 460189 от 24.09.2020 г. по гр.д. № 5713/2019 г. на СГС, с което е потвърдено решение №550242 от 30.11.2018 г. по гр.д. №1547/2016г. на Софийски РС, в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск по чл. 109 ЗС да бъдат осъдени ответниците Д. С. Ц. и П. С. Ц. да прекратят дейността на цеха за производство на мебели и отливане на стъклопакети, намиращ се в собственя им имот, представляващ УПИ .........., кв. ...., находящ се в [населено място], Столична община, р. „О. к.“, с идентификатор ............., както и в частта, в която той е осъден да им плати деловодни разноски.

    В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението тъй като съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е формирал самостоятелни изводи от тях, не са обсъдени доводите във въззивната жалба относно нарушенията на ЗУТ при изграждане на сградата в имота на ответниците, в която се помещават цеховете. Оспорва се извода на съда, че не следва да се обсъжда законосъобразността на удостоверението за търпимост, тъй като то не е оспорено и има обвързваща съда доказателствена сила. Според касатора, съдът е бил длъжен да обсъди удостоверението за търпимост и наличието на предпоставките за издаването му. Направено е оплакване и за това, че съдът е кредитирал съдебно здравната експертиза без да изложи мотиви за годността на експертизата. Изложени са съображения, че местонахождението на фабриката, каквато счита, че е цехът и на комина още при създаването си през 1992 г. са в противоречие със строителните правила и норми и специални правила, установени в Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда от 1992 г.

    В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, ГПК, но явно не е съобразено изменението на този текст, публ. ДВ бр. 86/2017 г., тъй като се твърди противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешаване на поставените въпроси и значимост на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са четири въпроса: Първия касае задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. Вторият е свързан с нормата на чл. 17, ал.2 ГПК – длъжен ли е гражданския съд да се произнесе по законосъобразността на декларативен административен акт, когато същия се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и което не е имало правото да го обжалва или не подлежи на обжалване. Третия въпрос е длъжен ли е собственик на съседен имот да търпи и да понася ограниченията в неговото право на собственост от извършен строеж без разрешение и в нарушение на строителни и санитарно-хигиенни правила и норми. Тези нарушения следва ли да се считат за съществени и попадат ли в обхвата на нормата на чл. 50 ЗС, какъвто е смисъла на ТР № 4/ /2015 г. на ОСГК на ВКС. Четвъртият въпрос е „следва ли съдът по иск по чл. 109 ЗС да разгледа търпимостта на строеж“. Цитирана е съдебна практика само по последния въпрос.

    Ответниците Д. С. Ц. и П. С. Ц. оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като поставените въпроси не определят изхода по настоящото дело. Първият въпрос считат, че е бланкетно поставен и не е ясно кои доказателства и доводи не са обсъдени. По отношение на втория въпрос се твърди неотносимост към формулирания петитум по чл. 109 ЗС, който не се отнася до законността на строежа. Същото се твърди и за следващият въпрос, като по него и по предходния възражението е, че не е нито цитирана, нито представена и съдебна практика. По отношение на четвърти въпрос се твърди неотносимост към формулираното

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари