Определение №201/18.05.2021 по дело №1267/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 201

    гр. София, 18.05.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1267/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на М. М. С., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от назначения му служебен адвокат Д. срещу определение № 462/03.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1267/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С последното е потвърдено определение № 4035/05.11.2019 г. по гр. д. № 6582/2018 г. на Районен съд – Стара Загора за оставяне без уважение молбата на жалбоподателя, в качеството му на ищец, по чл. 64 ГПК за възстановяване на пропуснат срок за изправяне нередовности на исковата молба, по която е образувано това дело и за които му е указано с разпореждане от 25.04.2019 г. на първостепенния съд за оставянето й без движение.

    Ответникът – „Център за психично здраве Стара Загора“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Армейска“ № 16, чрез своя управител е подало отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, с който е ангажирано становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата.

    Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

    За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното:

    Окръжният съд е постановил обжалвания правен резултат като е проследил хронологията на развие на производството пред първата съдебна инстанция и установил следните факти: издадено разпореждане от 25.04.2019г. за оставяне без движение на исковата молба, поради установени недостатъци на сезирането с даден едноседмичен срок на ищеца да ги изправи, считано от получаване на съобщението до него за това; връчване лично на ищеца на горното разпореждане на 15.08.2019 г.; подаване на 21.10.2019 г. от ищеца на молба по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за изпълнение указанията на съда с разпореждането от 25.04.2019 г. по съображения, че бил задържан под стража. При горните обстоятелства въззивната инстанция е приела, че отсъстват предпоставки на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което молбата е счетена за неоснователна. Изложени са доводи, че ищецът не е установил да е бил в невъзможност да изпълни разпореждането на съда и отстрани недостатъците на исковата молба, преодолявайки обстоятелството на задържането му под стража чрез ангажиране на процесуален представител, респ. страната е могла да поиска продължаване на срока за изправяне нередовностите на исковата молба, от която възможност не е възползвала. Посочено е също, че с определение от 11.09.2019 г. производството по делото е прекратено и съдебният акт е влязъл в сила, като необжалван.

    В изложението към частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради липса на мотиви, формираща според касатора основание за касационно обжалване съгласно Решение № 707 от 17.III.1977 г. на ВС по гр. д. № 3417/1976 г., II г. о.

    Предвид правилото на чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при условията по чл.280, ал. 1 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това изисква жалбоподателят да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Поставеният въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на въззивния съд и неговото произнасяне с атакуваното определение е в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС; или е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари