Определение №200/01.06.2021 по дело №1614/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 200

    София 01.06.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 1614 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Н. против определение № 116/08.02.2021 г. на Окръжен съд Перник, постановено по ч. гр.д. № 54/2021 г., с което е потвърдено определение от 19.10.2020 г., постановено по гр.д. № 5189/2020 г. на Районен съд Перник за прекратяване на производството по делото в частта по предявените срещу Ю. Е. Е. в условията на евентуалност искове за осъждане на ответника за сумите от 19496,90 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 3105828/20.02.2018 г., 876,17 лв.-възнаградителна лихва за периода от 21.11.2018 г. до 20.05.2019 г. и 1224,77 лв. за периода от 21.09.2018 г. до 24.09.2020 г.

    Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на определението, изразяващи се в погрешна преценка на съда, че правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е едно и също, а именно сключеният между страните договор за кредит, поради което предявените наред с установителните искове по чл.422 ГПК, в условията на евентуалност осъдителни искове за сумите по договора за кредит, се явяват недопустими. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което е формулиран следния правен въпрос: Обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез предявен в условията на евентуалност осъдителен иск, разглеждането на който е поставено в зависимост от отхвърляне на главния установителен иск поради ненастъпила или необявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението, променя ли основанието на претенцията предвид дадените разяснение в т.1 на ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че по този въпрос е налице допълнителния селективен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с обосновка, че по него е налице противоречива съдебна практика на въззивните съдилища в Република България относно прилагането на разясненията, дадени в т.1 на ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и тези, дадени в т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

    Ответникът по частната жалба – Ю. Е. Е. не изразява становище в срока за отговор.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 и ал.4 ГПК.

    Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема следното:

    С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 19.10.2020 г., постановено по гр.д. № 5189/2020 г. на Районен съд Перник в частта, с което е прекратено производството по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ю. Е. Е. евентуални осъдителни искове, като е приел, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им. Въззивният съд е приел, че с оглед разясненията на т.11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане други искове на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК, инцидентен установителен искчл.212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за разглеждане с иска по чл.422 ГПК, както и че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, а за

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари