Определение №199/14.05.2021 по дело №3223/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 199

    гр. София, 14.05.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

    ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. д. № 3223/2020 година.

    Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Д. Д. срещу определение № 3718 от 14.08.2019 г. по гр. дело № 700/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.

    Ответникът – „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София е подал отговор, в който е ангажирал становище по подаденото от частната жалбоподателката изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, като поддържа доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.

    Частната жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

    С определението, предмет на обжалване, състав на въззивната инстанция е оставил без уважение молбата на настоящата частна жалбоподателка за изменение на решение № 486 от 31.01.2019 г. по гр. дело № 700/2018 г. на същия съд в частта му за разноските. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че непредставянето на договор за правна защита и съдействие от кочан не е пречка да се присъди адвокатско възнаграждение при положение, че се представят пълномощно и разписка, установяващи реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Като ирелевантно е отхвърлено и възражението, че договорът не е оформен на бланка от адвокатски кочан. Прието е още, че представянето на договор за правна защита и съдействие по образец от адвокатски кочан не е условие за извършване на процесуално представителство. За да отхвърли искането по чл. 248 ГПК, съдът е обосновал извод за установеност със съответните банкови документи на плащането по банков път на сумата 800 лв. по сметка на адвокат И., като е аргументирал доказването на реално направените разноски с представените по делото документи – платежно нареждане от 01.10.2018 г. и пълномощно.

    Както се посочи по – горе производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което в същото производство не се обсъждат предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Затова представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК не подлежи на разглеждане.

    Изводите на въззивния съд, изложени по - горе са направени в съответствие с практиката на ВКС по спорния въпрос за наличието на договор за правна защита и съдействие, оформен на бланка от адвокатски кочан като предпоставка за установяване на направените в производството разноски и като условие за реализиране на процесуално представителство. В съответствие с разрешенията в практиката на ВКС, която е подробно цитирана в мотивите на обжалвания акт са решаващите изводи на състава, за това че въпросният договор и извършеното по него плащане за разноски във въззивното производство, направени за адвокат са установени с представеното в първоинстанционното производство пълномощно и с представеното във въззивното производство платежно нареждане от 01.10.2018 г. В съответствие с разрешенията в практиката на ВКС са изводите, че непредставянето на договор за правна защита и съдействие , оформен на бланка от адвокатски кочан не е пречка да се присъди адвокатско възнаграждение при положение, че се представят пълномощно и документ, установяващи реалното заплащане на адвокатско възнаграждение. Правилни са и съображенията на състава, че в случая представените доказателства доказват реално направени разноски пред въззивната инстанция, които съображения са изведени в съответствие с разрешенията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

    Оплакванията на частната жалбоподателка са необосновани.

    Твърдението за неустановеност на процесуалното представителство на ответника по исковете не се подкрепя от доказателствата по делото. Правилно въззивният съд е посочил, че пълномощното, представено в първоинстанционното производство легитимира адвокат И. като процесуален представител на ответното дружество. Видно от същото пълномощно, ответникът по претенциите е упълномощил адвокат И. да го представлява не само пред първата съдебна инстанция, но и във въззивното и касационно производства, до приключване на спора. Правно несъстоятелно е възражението на частната жалбоподателка, че пълномощното било издадено, за да послужи пред друг районен съд, който не е разглеждал спора. Делото е изпратено

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари