Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв – соченото в молбата за отмяна доказателство е било в държане на страната, в който случай при нормална и дължима грижа за добро водене на делото страната би могла да представи доказателството по делото и да обоснове неговата относимост към спора. Ако твърденията в допълнителна молба по настоящото дело, че записът на заповед е „възстановен във владението й при престоя й в България в съсобствен имот с ответника /те са първи братовчеди/“, биха могли да се приемат като твърдения, че страната не е разполагала със записа на заповед, следва да се посочи, че когато страната не разполага с документите, от които иска да се ползва в исковия процес, тя има възможност да поиска съда да задължи другата страна по делото /чл.190 ГПК/ или трето неучастващо по делото лице /чл.192 ГПК/ да представят намиращите се у тях документи. За да задължи съдът тези лица, предвид неблагоприятните последици, с които е свързано неизпълнението на задължението за представяне на съответните документи, следва по делото да има данни, че такъв документ е бил съставен и се намира в страната или в третото лице, респ. те да не оспорват това обстоятелство. С оглед изложеното, не би могло да се приеме, че страната-поемател, не е била във възможност да представи записа на заповед при решаването на делото.