*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Погасяват ли се по давност неупражнените права на допълнителен платен годишен отпуск и прилагат ли се по аналогия чл. 59а, ал. 1 ЗДСл. и чл. 176а КТ за допълнителните платени годишни отпуски за положен извънреден труд по специалния ЗМВР?

Налице ли е празнота в специалния ЗМВР, която да се попълни със субсидиарно приложение на общия закон или правото на ползване на допълнителния платен отпуск за положен извънреден труд в системата на МВР се урежда със специална регламентация по силата на изрична делегираща специална правна норма – чл. 212, ал. 5 ЗМВР 2006 г.?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1053/2019 г., намира следното:

Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл.280 ГПК.

История на спора

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. И. срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр.д. №412  /  18 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката/като държавен служител от надзорно – охранителния състав на ответната ГДИН с длъжност „командир на отделение”/ срещу Министерство на правосъдието – ГДИН иск по чл. 229, ал. 4 ЗМВР 2006 /отм./, вр. с чл. 212, ал. 4 ЗМВР 2006 /отм./ за разликата над 4134 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 5197 лв. и тя е осъдена да заплати разноски съответно на отхвърлената част. Прието е, че обезщетението за допълнителен годишен отпуск е погасено по давност след 1.01.11 г. до 31.12.12 г. и не се дължи, поради субсидиарното приложение на разпоредбата на чл.59а, ал.1 ЗДС, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 ГПК,т.1,2 и 3 по правните въпроси от предмета на спора: Погасяват ли се по давност неупражнените права на допълнителен платен годишен отпуск и прилагат ли се по аналогия чл.59а, ал.1 ЗДСл. и чл.176а КТ за допълнителните платени годишни отпуски за положен извънреден труд по специалния ЗМВР ?; Налице ли е празнота в специалния ЗМВР, която да ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение по чл. 290 ГПК
    *****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**
    За периода, в който държавните служители от МВР имат право на 12 дни допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 ЗМВР 1997 /отм./, (предишна т. 8) и по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 /отм./: дали този отпуск се дължи за положения извънреден труд…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари