Определение №196/14.05.2021 по дело №1674/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 196

    [населено място], 14.05. 2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

    ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

    при секретар

    и в присъствието на прокурора

    изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

    ч.гр.дело № 1674/2021 г.

    Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

    Образувано е по частната касационна жалба на ЗК Монарх Кредит Груп ЕООД, подадена чрез адв.Я. П., срещу определение №260174 от 26.11.2020г. на Окръжен съд Русе по в.ч. т. д. № 397/2020г. , с което е потвърдено Определение от 31.08.2020г., постановено по гр.дело №704/2020 г. по описа на Русенски районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото в частта на претендираните 18662лв. лихви и такси по сключен между страните договор за паричен заем от 06.04.2016г.

    Според касатора определението е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения за липса на основание за оставяне без движение на исковата молба, за липса на недостатъци на същата и за липса на основания за прекратяване на производството по делото. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

    Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на обжалването. Според касатора е налице основанието по чл.280 т.1 ГПК по въпросите, уточнени от съда: „Трябва ли определението на съда, с което се връща искова молба или се прекратява производството да е мотивирано , като се отразят в мотивите и исканията на страните и обстоятелствата по делото?“ и „ В кои случаи на нередовност по чл.127 и чл.128 ГПК исковата молба следва да бъде върната и може ли разпоредбите да се тълкуват разширително?“ Позовава се съответно на определение на ВКС по ч.гр.д.№ 556/ 2011г. и определение на ВКС по ч.гр.д.№2838/2013г. Счита, че е налице и основанието очевидна неправилност. Излага в изложението подробни доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.

    Ответникът по частната жалба В. М. Н. в подаден чрез адв. М. писмен отговор взема становище за недопустимост на обжалването поради това, че производството е търговско, а цената на исковете е под 20000лв. Излага доводи и за липса на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата.

    ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от нея. Производството по гражданско дело, цената на претенцията е над 5000лв. и актът подлежи на касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280 ГПК.

    За да се произнесе, ВКС съобрази следното:

    Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ ЕООД ЕИК[ЕИК] [населено място], представлявана от управител Ц. С. С. чрез пълномощник адвокат Я. Д. П., е предявила иск срещу В. М. Н. за сумата 4000 лв. главница по заложен билет № 38645/6.04.2016г., ведно с неплатените договорни лихви и такси в размер на 18662 лв. и законна лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба. Районният съд с определение № 2544/12.06.2020 г. е оставил без движение исковата молба в частта по претендираните лихви и такси и е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи поотделно колко от претендираните 18662 лв. са лихви и колко такси, както и да посочи за предоставяне на каква услуга по договора се дължат претендираните такси. Указал е на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания производството по делото в частта по иска за заплащане на такси по договора ще бъде прекратено. Определението е връчено на ищеца на 23.06.2020г. На 31.08.2020г. , за която дата е било насрочено първото съдебно заседание по делото, съдът е констатирал, че в определения от съда срок нередовността на исковата молба не е отстранена, и прекратил производството по делото в частта за претендираните 18662 лв. лихви и такси по сключен между страните договор за паричен заем от 6.04.2016г.

    За да потвърди това определение въззивният съд е приел, че искът за договорни лихви и искът за договорни такси са два отделни иска, които са основани на един и същ договор, но които имат различни основания: искът за договорни лихви се основава

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари