Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
Относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия като основание за възникване на право на обезщетение за неимуществени вреди в полза на лице извън кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател:
Елеонора Чаначева
Членове:
Росица Божилова, Васил Христакиев
разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2304 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 ГПК и сл.
История на спора
Образувано е по жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд в частта относно уважената до размер на 80000 лв. част от предявения от Р. Р. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът оспорва жалбата.
Привлечените на страната на ответника трети лица – помагачи Р. Р. и А. Р. не изразяват становище.
Мотиви
По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
Произнасяйки се по подадена от ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е приел, че съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания и съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК предметът на въззивното производство е ограничен до съдържанието и дълбочината на емоционалната връзка между ищцата и починалия при процесното пътно-транспортно произшествие неин дядо от значение за материалноправната легитимация на ищцата съобразно разясненията по ТР № 1/2016 на ВКС-ОСНГТК.
Приел е за установено въз основа на показанията на свид. З. И., че ищцата от ранна възраст е живяла с пострадалия, като е била отгледана от него и баба си, пострадалият я подкрепял морално и финансово, отнасял се с нея като баща и самата ищца го чувствала за такъв. Приел е също, че ищцата тежко е преживяла смъртта на пострадалия, изпаднала в депресия, станала необщителна, изпадала в панически кризи и др. С тези обстоятелства съдът е обосновал извода си, че връзката между ищцата и починалия е била по-дълбока от обичайната привързаност между дядо и внучка, доближавайки се до и замествайки в голяма степен връзката баща-дъщеря, поради което и съобразно ТР № 1/2016 е приел, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
По отношение на приетия размер на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД въззивният съд е съобразил обстоятелствата, при ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
