Определение №195/13.05.2021 по дело №138/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    1

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 195

    гр. София, 13.05.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 138 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на П. В. П. срещу определение № 465 от 1. 09. 2020 г. по ч. т. д. № 157/2020 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 430 от 19. 05. 2020 г. по т. д. № 88/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

    В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на закона и се прави искане за отмяната му. Частният касационен жалбоподател излага доводи, че съдът неправилно е приел, че предявеният от него срещу Сдружение на ловците и риболовците „Лебед“, [населено място] иск за прогласяване за нищожно на решение на управителния съвет на сдружението от 11. 09. 2013 г. е недопустим. Излага, че валидността на решението на посочения орган на сдружението може да се оспори безсрочно с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Релевира оплаквания и срещу извода на съда за недопустимост на останалите искове, като сочи, че същите не били за установяване на факти, а за установяване съществуването на определени правоотношения, съответно на определено материално право – правото на ищеца да бъде член на ответното сдружение. Правният интерес от търсената с исковете защита обосновава с отричането на правото му да бъде член на ответното сдружение, като излага доводи, че доказването на това право преминава през доказването на определени факти и обстоятелства.

    В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Частният касационен жалбоподател твърди, че обжалваното определение противоречи на установената от ВКС практика по въпроси, свързани с: 1. „Възможностите за искова защита чрез различни правни средства – а/ конститутивен иск по ЗЮЛНЦ с ограничена легитимация и ограничен срок за предявяване; б/ установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с неограничен срок за предявяване – при пороци на решението, водещи до неговата нищожност и ако то не подлежи на вписване по реда на ЗТРРЮЛНЦ; в/ установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК с неограничен срок за предявяване – при неистинност на документ, за който се твърди, че обективира невзето решение, което не подлежи на вписване по реда на ЗТРРЮЛНЦ; г/ установителен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност или недопустимост на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, ако се касае до решение, подлежащо на вписване“; 2. „Правото, което дава чл. 124, ал. 1 ГПК на всеки, да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес за това“; 3. „Преценка на правния интерес винаги конкретно и с оглед естеството и съдържанието на възникналия спор“; 4. „Наличие на поведение (подробно изложено в исковата молба), което представлява основание за търсене на защита посредством предявения иск“; 5. „Отлика между възможността за искане за установяването на съществуването на определени правоотношения, на определено материално субективно право (което всъщност се иска и с исковата молба) и установяването на определени факти и обстоятелства като такива“; 6. „Същността на установителните искове – установяване на действителното правно положение и наличие на правоотношения между спорещите със сила на пресъдено нещо“. По първи въпрос се позовава на противоречие с решение № 212 по т. д. № 2528/2015 г. на ВКС; по втори – с решение № 113 от 7. 10. 2019 г. по гр. д. № 1068/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; по трети – с решение № 109 от 20. 06. 2019 г. по гр. д. № 2562/2018 г., І г. о. и с мотивите към т. 4 от Тълкувателно

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари