Решение №191/15.02.2021 по дело №4768/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Следва ли да се отнемат парични средства, които не са били налични в банковите сметки на ответниците, както към датата на подаването на иска, така и към датата на постановяване на съдебното решение, а същите са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но не са налични към датата на предявяване на иска.

Отговор

Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало.

Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 07.10.2020 (седми октомври две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател:
Борислав Белазелков

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Членове:
Борис Илиев, Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4768 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

История на спора

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17 597/01.10.2019 година, подадена от Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н., против част от решение № 2066/09.08.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 5745/2018 година.

С посочената касационна жалба решението на Софийския апелативен съд се обжалва в частта му, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение № 235/12.07.2018 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 599/2016 година са уважени предявените от КПКОНПИ [населено място] против Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. искове по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, за отнемане в полза на държавата, на паричната равностойност на незаконно придобито имущество на обща стойност 253 030.95 лева, както следва:

1) на основание чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ от Б. Н. Г.:

-сумата в размер на 100 307.69 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева № … ([банкова сметка]), открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 101 806.70 лева, внесена от трети лица по разплащателна сметка в лева № … ([банкова сметка]), открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 7000.00 лева, представляваща равностойността на усвоения кредит, отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД [населено място] на Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 2250.02 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 7868.00 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 1575.46 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 646.00 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

– сумата в размер на 29328.00 лева, внесена на каса по сметка № [банкова сметка] в евро, открита в Интернешънъл Асет Банк АД, с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 1217.58 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева B., открита в „Централна кооперативна банка“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г. и

-сумата в размер на 30.00 лева, получена от продажба на дружествените дялове от капитала на „К и Б 1970“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица],

2) на основание чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ от М. Б. Н.:

-сумата в размер на 245.30 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева № …, открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр М. Б. Н., и

3) на основание чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ от Д. С. Г.:

-сумата в размер на 300.00 лева, представляваща равностойността на усвоения кредит, отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД [населено място] на Д. С. Г. и

-сумата от 456.20 лева, представляваща внесена на каса по разплащателна сметка № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Д. С. Г..

В касационната си жалба Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което предявените от КПКОНПИ@@30@ [населено място] искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ да бъдат отхвърлени.

Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ [населено място] е подал отговор на касационната жалба с вх. № 22 376/22.12.2019 година, с който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде потвърдено в оспорваната с нея част.

Прокуратурата на Република България не е подала отговор на касационната жалба като в съдебно заседание е изразила становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде потвърдено в оспорваната с нея част.

Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. са били уведомени за обжалваното решение на 02.09.2019 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 17 597/01.10.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Касационен въпрос

С постановеното по делото определение № 477/12.06.2020 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това следва ли да се отнемат парични средства, които не са били налични в банковите сметки на ответниците, както към датата на подаването на иска, така и към датата на постановяване на съдебното решение, а същите са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но не са налични към датата на предявяване на иска.

Мотиви

Във връзка с този въпрос следва да се има предвид, че на отнемане по ЗОПДНПИ /отм./ подлежи имущество, а не доход (доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. б НК). За да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално (да е налично) към момента на приключването на проверката, като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в друго имущество, в който случай на отнемане подлежи следващата се при отчуждаването парична равностойност. Затова първата задача на съда е да определи кое имущество е налично в началото и в края на проверявания период и каква е неговата парична равностойност.

Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в пар. 1, т. 7 от ДР ЗОПДНПИ /отм./, съответно в пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Този въпрос е винаги конкретен и следва да се преценява с оглед установените факти във всеки отделен случай, като от значение е основанието за получаването на дохода. Самото основание за придобиването на дохода може да страда от порок, който да води до нищожност, до унищожаването му, до относителна недействителност или висяща недействителност на същото. В тези случаи обаче получаването на дохода няма да е лишено от основание с оглед на целите на ЗОПДНПИ /отм./, стига порокът на основанието да не се дължи на забранени от закона действия на лицето или да е от такова естество, че всяко едно лице може да се позове на него.

В исковата молба ищецът може да признае кое е наличното имущество и каква е неговата парична равностойност в началото на изследвания период, а в тежест на ответника е да докаже, че паричната равностойност към този момент е по-голяма или е съществувало и друго имущество. Също в тежест на ищеца е да докаже, че паричната равностойност е по-голяма поради неправилно оценяване и/или поради съществуването на други имуществени обекти.

Отнемането е възможно при наличието на несъответствие. Несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. В тежест на ответника е да докаже кой доход е законен и какъв е неговия размер. Също в тежест на ответника е да докаже, че реално разходваните средства за неговата и на семейството му издръжка са по-малко от средните за страната, а в тежест на ищеца е да докаже, че реално разходваните средства за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство са повече от средните за страната.

Основанието за отнемане е несъответствието да е значително. В пар. 1, ал. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ е посочено значението на понятието „значително несъответствие”-онзи размер на несъответствието между имуществото (в края на проверявания период) и нетния доход, който надвишава 250 000.0длева, съответно 150 000.00 лева за целия проверяван период.

Както е посочено в решение № 129/08.06.2015 година, постановено по гр. д. № 5562/2013 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о., предмет на отнемане могат да са налични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане обаче парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. Както се посочи по-горе, предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл. 64 ЗОПДНПИ /отм./, чл. 65 ЗОПДНПИ /отм./ чл. 66 ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 67 ЗОПДНПИ /отм./, съответно по чл. 143 ЗПКОНПИ, чл. 144 ЗПКОНПИ, чл. 145 ЗПКОНПИ и чл. 146 от ЗПКОНПИ, а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал. 2, съответно чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, а както е посочено в решение № 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3224/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. В този смисъл и решение № 200/14.02.2019 година, постановено по гр. д. № 4143/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 228/06.07.2015 година, постановено по гр. д. № 5321/2013 година, решение № 137/02.11.2018 година, постановено по гр. д. № 2507/2017 година и решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д. № 1998/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Както изрично е посочено в решение № 263/18.12.2020 година, постановено по гр. д. № 1293/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало.

Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент (решение № 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3224/2017 година и решение № 263/18.12.2020 година, постановено по гр. д. № 1293/2020 година,, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.).

По основателността

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно в обжалваната му част по следните съображения:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Окръжен съд Перник е бил сезиран с кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./. За да възникнело потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябвало в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е било привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период лицето да е било придобило имущество на значителна стойност по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ /отм./ при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 250 000.00 лева за целия проверяван период (в редакцията на тази дефинитивна разпоредба към релевантния момент); 3) въз основа на доказателствата по делото да е било формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ, обосновано било онова предположение, когато се установявало значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 250000.00 лева-изменението на материалната правна норма, уредена в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ /отм./, с ДВ, бр. 103/2016 година, действа ex nunc, като изрично в този смисъл бил и § 15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, ДВ, бр. 103/2016 година, който предписвал, че започналите, но неприключили до влизането в сила на този закон проверки и производства се довършват по досегашния ред; установявало се, че процесната проверка била започнала 11.12.2013 година); 4) имуществото да е било придобито в срока по чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ /отм./ в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е било придобито със законен източник на средства. Първите четири материални предпоставки следвало да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежало процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

За да достигнел до правния извод, че през целия процесен период при установяване на салдото между приходите и разходите на семейството извършените разходи от ответниците за придобиване на имуществото, предмет на предявените конститутивни искове, надвишават значително техните законни приходи, представляващи „нетните доходи” по смисъла на определителната разпоредба на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ /отм./ (приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, като „обичайни разходи” са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт-аргумент от § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ /отм./) с 293 112.90 лева, първоинстанционният съд бил приел, че в приходната част на семейния бюджет трябвало да се включат следните суми: 1) 24 905.14 лева-доходи от трудови и други правоотношения, включително от продажба на придобит по наследство и давностно владение, социални помощи и обезщетения от НОИ (тази сума представлявала разлика от всички по-горе изброени приходи-33 744.61 лева, и приспаднатата от съда сума в размер на 8839.47 лева, представляваща сборът от осигурителния доход на Б. Н. Г. като самоосигуряващо се лице общо в размер на 6408.00 лева и разликата над облагаемия доход до осигурителния за Д. С. Г. общо в размер на 2431.47 лева); 2) 3134.09 лева-авансово изплатени командировъчни пари; 3) 30.00 лева-продажба на дялове в търговско дружество; 4) 55 280.00 лева-получени кредити от финансови институции и 5) 7890.57 лева-усвоени парични средства по кредитни карти, т. е. общо приходната част била в размер на 91 239.80 лева, а в разходната част: 1) 75 681.46 лева-обичайни разходи за издръжка по смисъла на § 1, т. 6 от ДРЗОПДНПИ /отм./ на проверяваните лица; 2) 3134.09 лева-заплатени командировъчни пари за изпълнение на поставените задачи в чужбина; 3) 4541.56 лева-разходи за данъчни и осигурителни вноски; 4) 5030.00 лева-разходи за учредяване на дружества; 5) 55 055.29 лева-разходи за погасяване на усвоени кредити; 6) 5723.80 лева-разходи за погасяване на усвоени кредити по кредитни карти; 7) 2134.00 лева-разходи за закупуване на автомобил и 8) 500.00 лева-разходи закупуване на недвижим имот, т. е. общата разходна част била в размер на 151 800.20 лева. Счел бил, че макар и усвоените кредити да са източник на финансиране съгласно § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ /отм./, за да се определял нетният доход, следвало да се включат разходите за погасяване на задълженията по тях като извънредни по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ /отм./, а не само тези по ЗДДФЛ. Като било съобразено, че салдото на притежаваните от ответниците средства към началото на проверявания период били в размер на 50.00 лева, Окръжен съд Перник бил достигнал до правния извод, че общият нетен доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ /отм./ на проверяваните лица бил отрицателна величина-минус 60 510.40 лева (151 800.20 лева – 91 239.80 лева – 50.00 лева). Прието било за установено, че през релевантния период по банковите сметки на ответника Б. Н. Г. са постъпили реално 127 747.50 лева, внесени лично от него (разликата между внесените суми в размер от 151 816,48 лева и тези от тях, които били послужили за погасяване на усвоените от него кредити в размер на 24 070.98 лева) и 101 906.70 лева-внесени от трети лица; по банковата сметка на неговата съпруга Д. С. Г. – 2705.00 лева (разликата между внесената от нея на каса сума в размер общо на 8428.80 лева и тези от тях, които били разходвани за погасяване на кредити по кредитни карти в размер на 5723.80 лева); по банковата сметка на техния син М. Б. Н.-245.30 лева, или имуществото на ответното семейство през проверявания период представлявало сборът от действително постъпилите парични суми по банкови сметки на членове от семейството и отрицателната величина на нетния доход, т. е. то било в размер на 293 114.90 лева. (127 747.50 лева + 101 906.70 лева + 2705.00 лева + 245.30 лева + 60 510.40 лева)-при извършване на сборуването била допусната техническа грешка, като окръжният съд бил изписал сумата от 293 112.90 лева. В случай че през целия проверяван период се установявало съществено несъответствие между законно получения доход и придобитото имущество, от това обстоятелство можело да се изведе основателно предположение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, че тези имуществени права на значителна стойност (съобразно понятието на този термин, вложено в определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ /отм./, а именно, когато придобитото през проверявания период имущество надвишава с 250 000.00 лева нетния доход на проверяваните лица) са придобити от незаконен източник. Законен бил онзи източник на финансиране, за който можело да се докаже, че е получен на годно правно основание чрез положен труд от проверяваното лице, чрез заемни средства (кредити), дарение или след възмездно отчуждаване на притежавано от него имуществено благо, което е придобито от законни източници. Но следвало да се разграничават приходите от доходите-приходите представлявали брутната стойност на имуществени права, които са постъпили в патримониума на проверяваното лице през релевантния период, а доходът бил тяхната нетна стойност, т. е. след приспадане на отделните разходи за придобиване на имущественото благо-например полученото възнаграждение за положен труд (по трудово или облигационно правоотношение), намалено с дължимите публични задължения за осигурителни вноски във фондовете на НОИ и НЗОК, както и заплатените данъци за дейността. Макар и заемните средства да били приход и да били от законен източник, те не представлявали доход, тъй като при получаването в „собственост“ на определена парична сума възниквало правно задължение за връщане на привлечения заемен ресурс, ведно с акцесорното задължение-за заплащане на уговорената възнаградителна лихва (в икономическия смисъл на това понятия-„цената“ за използване на привлечения финансов ресурс за определен периода от време). Следователно, ако към приходната част за проверявания период се прибавел и заетият финансов ресурс, той следвало да бъде включен и в разходната част, но ведно със заплатените възнаградителни лихви, такси и комисионни. Макар и определени доходи да не били декларирани пред приходните органи на държавата или били вследствие на осъществяване на дейност, която обществото от морални съображения отрича (например т. нар. „лична проституция“) или не одобрява (например за придобитите доходи в т. нар. „сив сектор на националното стопанство“, които не се декларирал и не се заплащал действителният размер на възникналите публични задължения; съответно чрез използване наивността и суеверието на хората-от „гадател“, „врач“ и други), те не можели по презумпция да се обявят за незаконни. Следователно, за да се включели в приходната част на проверяваното лице получените доходи, те трябвало да са от законен източник и да водят до неговото законно обогатяване. Изрично в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ било предписано, че е налице основателно предположение, че придобитото е свързано с незаконен източник, когато се установяло, че през целия проверяван период е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд бил длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, т. е. по действащия ГПК, по което се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действал като апелация (т. нар. „ограничен, непълен въззив“). Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция бил очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, съответно в отговора на исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поради тези правни съображения въззивният съд следвало да разгледа поотделно и в съвкупност само правните доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, релевирани във въззивните жалби на двете насрещни страни в производството.

По довода, че първоинстанционният съд не бил съобразил, че в началното салдо (към началния момент на проверявания период) в патримониума на проверяваното лице не бил включен доход в размер на 1138.19 лева е посочено, че макар и по делото да било установено, че ответникът Б. Н. Г. бил полагал труд при „Струма-91” ЕООД [населено място] през периода от 01..2000 година до 31.12.2002 година, като през 2000 година бил получил доход в размер на 1138.19 лева, не било доказано и до края на съдебното дирене пред въззивната съдебна инстанция, че този източник на законни средства бил формирал част от придобитите през проверявания период имущества на ответниците. От друга страна, тези парични средства били придобити през 2000 година, а проверяваният период бил с начален момент от 11.12.2003 година, който бил значително отдалечен във времето от придобиване на този доход от законен източник. Нещо повече, без да бил доказан друг доход от положен труд в периода до 11.12.2003 година, следвало да се приложи житейската (човешката) презумпция, основана на опитните правила, които носят съществена информация за фактите в обективната действителност, че тези средства са ползвани за задоволяване на текущи нужди на семейството на ответника. Поради тези правни съображения сумата от 1138.19 лева законосъобразно не била включена в имуществения комплекс на ответниците за проверявания период.

По довода, че сумата от 50 000.00 лева, която проверяваното лице Б. Н. Г. било получило първоначално в заем, а впоследствие му била дарена („трансформирана като дарение“), не била включена измежду законните източници на финансиране през проверявания период-при формиране на началното салдо към 11.12.2003 година съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че наистина, дареното било имущество от законен източник, но съдът при анализ на събраните по делото доказателствени средства следвало да ги подложи на преценка относно тяхната достоверност, т. е. дали те обективират действителни сделки (при диспозитивните документи, материализиращи волеизявления), съответно верни обстоятелства (при свидетелстващите документи, удостоверяващи изявления за знание). Въззивната съдебна инстанция считала, че процесният договор за заем от 13.12.2002 година, ведно с допълнителното съглашение за опрощаване (за „трансформиране в дарение“) били симулативни сделки, които били „сключени“ с единствената цел привидно да създадат законен източник на приходи за проверяваното лице. Както било изяснено, един от способите за установяване на истината в гражданския процес представлявали опитните правила, при които чрез прилагане на дедуктивния метод можело да се приеме за доказан един правнорелевантен факт-след съвкупния анализ на всички изяснени правнозначими обстоятелства. Опитните правила били носители на съществена информация за взаимовръзката на явленията в природата, за причинно-следствената връзка между отделните обстоятелства, като всеки отделен факт се проявявал в два аспекта-веднъж като причина за настъпване на определен резултат, а в другия случай като следствие на един причинен процес. Не се установило в процеса на доказване, че „заемодателят” И. К. В. е бил в близки приятелски отношения или в родствена връзка с проверяваното лице-„заемател“, поради което житейски нелогично, а следователно и правно необосновано било да се приеме, че възникнало задължение на изключително висока стойност (към 2002 година покупателната стойност на 50 000.00 лева е значително висока-с нея, например, можело да се придобие право на собственост върху тристаен апартамент в [населено място] в престижен квартал) е било опростено. От друга страна, не било установено и, че „заемодателят“ бил притежавал сума в такъв размер, както и източникът й на придобиване. Както законосъобразно бил приел първоинстанционният съд, тези писмени доказателствени средства представляват частни документи, поради което с оглед оспорването на тяхната достоверна дата от ищеца следвало да се приеме, че те са съставени в по-късен момент и то с цел да се обоснове пред проверяващия орган, че преди проверявания период това лице е притежавало доход на значителна стойност, който да се включи в неговото начално салдо (аргумент от чл. 181, ал. 1 ГПК). Поради тези правни съображения и въззивната съдебна инстанция считала, че в приходната част не трябвало да се включва сумата от 50 000.00 лева, „предоставени“ преди проверявания период на ответника Б. Н. Г. в заем, което парично задължение впоследствие било опростено.

По довода, че неправилно бил посочен придобитият доход при полагане на труд при „Булга Лифт” ЕООД [населено място] през проверявания период съставът на Софийския апелативен съд приемал, че в приложение № 10 и приложение № 11 от приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните второ допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза били описани всички получени нетни доходи от ответника Б. Н. Г., полагащ труд за част от проверявания период по трудово правоотношение при „Булга Лифт” ЕООД [населено място]. Именно тези суми, ведно с другите установени възнаграждения за положен труд през проверявания период били включени в приходната част на ответниците като нетни доходи от законни източници. Те били съобразени от първоинстанционния съд, като били включени в сумата общо от 24 905.14 лева-доходи с доказан законен източник през проверявания период (приспаднати били заплатените осигурителни вноски и данъци, като било съобразено и обстоятелството, че прагът на осигурителния доход представлявал единствено осигурителната основа, върху която се начислявала съответната ставка за определяне на дължимата осигурителна вноска, но той не представлявал действителният размер на полученото възнаграждение). Следователно, и това правно съждение за незаконосъобразност на обжалваното решение се явявало неоснователно.

По довода, че разходите и командировъчните пари за осъществените от Б. Н. Г. задгранични пътувания в общ размер от 22 814.76 лева са приход, а не разход за командированото лице въззивният съд е посочил, че следвало да се разграничават приходите от доходите. Наистина, командированото лице имало право и било получило командировъчни пари за осъществяване на възложената му от работодателя дейност извън уговореното място на работа, но те са били целеви-за покриване на неговите текущи нужди по пребиваване и храна в населеното място, извън неговата месторабота. Командировъчните пари не се включвали в уговореното брутно трудово възнаграждение, тъй като представлявали разход както за работодателя, така и за командирования работник или служител (за покриване на неговите разходи при изпълнение на възложената задача по време на командироването). От друга страна, от представените по делото доказателства-командировъчна заповед и пътнически билети, както и от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, се изяснявало, че Б. Н. Г. бил получил лично или по банкова сметка на неговата съпруга командировъчни пари за осъществените по възлагане на „Булга Лифт” ЕООД [населено място] трудови задължения през 2005 година и 2006 година общо в размер на сумата от 31 34.09 лева (приложение № 3-лист 1093 по първоинстанционното дело), като не били включени останалите разходи (по твърдение на въззивника общо тези разходи са в размер на 22 814.76 лева)-за транспорт (самолетни пътнически билети) и пари за нощувка, тъй като те били за сметка на изпращащото, съответно на приемащото дружество-„Булга Лифт” ЕООД [населено място] и „Текс Сас”. Именно защото командировъчните пари били целеви-да покрият разходите за храна и престой на работника или служителя, полагащ труд извън уговореното място на работа, при определяне на разходите за издръжка на семейството за проверявания период било съобразено, че за част от него тези разходи за ответника Б. Н. Г. са били покривани от изплащаните му командировъчни пари, поради което справката от НОИ обхващала не обичайните разходи за издръжка на три, а на две лица. Взимайки предвид тези правнорелевантни обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно бил включил в приходната и разходната част получените от проверяваното лице командировъчни пари в общ размер от 31 34.09 лева, тъй като те не се включвали в неговия доход (законното му забогатяване).

По довода, че неправилно Окръжен съд Перник бил достигнал до правния извод, че постъпилите по сметки на Б. Н. Г. суми общо в размер на 100 841.70 лева били от незаконен източник поради недоказаност на основанието за направените вноски съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване на правнорелевантното обстоятелство, че придобитото имущество е от законен източник, принадлежи на лицето, което твърди този факт, а именно проверяваният правен субект. Ответникът не установил до края на съдебното дирене и пред въззивната съдебна инстанция поддържаното фактическо твърдение, че тези суми били от извършена консултантска дейност и предоставяне на други услуги с личен труд, поради което първоинстанционният съд законосъобразно бил достигнал до правния извод, че това имущество, придобито от незаконен източник, не следва да се включва в приходната част по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ /отм./.

По довода, че внесените от ответника в неговата банкова сметка през периода от 13.06.2008 година до 16.03.2011 година суми общо в размер на 101 272.69 лева били от законен източник, тъй като нейният сбор се е формирал при многократно теглене и внасяне на отделни суми по банковата сметка въззивният съд приемал, че законосъобразно се явявало правното становище на Окръжен съд Перник, че при липса на доказателства за основанието за внасяне на тези суми, съответно за законната причина за тяхното придобиване тези парични средства били от незаконен източник, поради което не могат да формират нетния доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ /отм./.

По довода, че внесената сума в размер на 15 000.00 €, равняваща се на 29 328.00 лева била от законен източник, тъй като към периода от 02.09.2010 година до 14.09.2010 година проверяваното лице разполагало с достатъчно парични средства с оглед на факта, че към началото на проверявания период 11.12.2003 година имало положително парично салдо въззивният съд приемал, че тъй като Б. Н. Г. не установил твърдения факт, че тези парични суми са били придобити от законни източници, законосъобразно първоинстанционният съд не ги бил включил в приходната част, от която да се определи нетният доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ /отм./.

По довода, че неправилно били определени разходите за издръжка на семейството съгласно статистическите данни, установени от НСИ въззивният съд приемал, че от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установявало, че по официални данни на НОИ обичайните разходи за издръжка на 3-членното семейство на ответниците през проверявания период възлизали общо на 75 681.46 лева, като вещото лице било съобразило и правнорелевантното обстоятелство, че ответникът Б. Н. Г. е бил командирован в чужбина през периода от 17.11.2005 година до 23.12.2005 година и от 04.01.2006 година до 19.12.2006 година (за това време обичайните разноски за издръжка били изчислени за 2-членно семейство). Следователно и това съждение за незаконосъобразност на първоинстанционното решение било неоснователно.

По довода, че установените несъответствия между имуществото и разходите по години били в размера, приет за установен от Окръжен съд Перник, вследствие на което неправилно бил изчислен и нетният доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ /отм./ съставът на Софийския апелативен съд приемал, че както било изяснено, в законните източници на финансиране по § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ /отм./ не следвало да се включват следните суми: 1) 50 000.00 лева-предмет на симулативния договор за заем, ведно с допълнителното съглашение, с което било опростено това задължение; 2) 22 814.76 лева-общ размер на разходите за осъществените командировки (тъй като голямата част от тях били за сметка на работодателя и приемащата страна, а останалата част не представлявала приход, а целеви разход); 3) 10 0841.70 лева, съответно 4) 101 272.69 лева и 5) 15 000.00 € (с равностойност от 29 328.00 лева)-внесени от ответника или от трети лица по сметка на ответника без да е посочено правно основание за тези вноски и без да е доказан законен източник. При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелство обосновано първоинстанционният съд бил достигнал до фактическия извод, че общата приходна част на ответното семейство за проверявания период възлизала на 91 239.80 лева; общата разходна част-на 151 800.20 лева, а началното салдо било в размер на 50.00 лева. Следователно, нетният доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗОПДНПИ /отм./, равняващ се на разликата между източниците на финансиране (имущество със законен произход по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ /отм./) се явявал отрицателна величина-минус 60 510.40 лева (151 800.20 лева-91 239.80 лева-50.00 лева). Тъй като всички правни доводи, изложени във въззивната жалба на ответниците, били неоснователни, обоснован се явявал правният извод на Окръжен съд Перник, че несъответствието между придобитото през релевантния период имущество и нетния доход възлизало на сумата от 293 112.90 лева (то било „значително” по смисъла на § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ /отм./).

С оглед на обстоятелството, че не бил доказан законен източник за придобиването на това имущество, законосъобразно и с оглед на основния принцип в българския граждански процес-диспозитивното начало (аргумент чл. 6, ал. 2 от ГПК), първоинстанционният съд бил постановил отнемане на паричната равностойност на незаконно придобитото имущество в общ размер на 252 574.75 лева, подробно описано по вид и стойност в диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение.

Основателна се явявала обаче въззивната жалба на КПКОНПИ [населено място] в частта, в която се поддържал довод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният конститутивен иск за отнемане в полза на държавата на сумата от 456.20 лева, представляваща внесена на каса по разплащателна сметка № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Д. С. Г.. От представеното пред въззивния съд в цялост извлечение от движенията по тази банкова сметка се установявало, че Г. била внесла на каса на 22.05.2007 година сумата от 456.20 лева, като с оглед на обстоятелството, че до края на съдебното дирене и пред въззивния съд не бил доказан законният източник на това имущество, и то следвало да бъде отнето в полза на държавата.

Въпросът за това дали даден доход е придобит от законен източник, или не, обаче е въпрос, който следва да се преценява само след като бъде установено, превишение на имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период в сравнение с имуществото в началото на този период. Съгласно чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 141 от ЗПКОНПИ на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото от лицето имущество. Кръгът на това имущество е очертан в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ, като към него се включват и подлежащите на отнемане по чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, имущества. Основанието за отнемане на имуществата по чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, е това, че третите лица, в които това имущество се намира, са знаели или е следвало да знаят, че лицето е придобило това имущество по незаконен начин, като това имущество се отнема от третите лица, в чието владение се намира. Във всички случаи обаче се касае за имущество, което следва да е налично към края на проверявания период. Що се касае за онова имущество, което проверяваното лице е притежавало, но е отчуждило в полза на трети добросъвестни лица, което прави отнемането му невъзможно, то по силата на чл. 63, ал. 1 и чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 142, ал. 1 и чл. 151 от ЗПКОНПИ, се отнема паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. За да е налице такова имущество, както се посочи по-горе, следва да е налице увеличаване на имуществото в края на проверявания период в сравнение с началото на същия. При това, увеличението следва да е в такъв размер, че да обоснове значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ /отм./, т. е. да може да надвиши със 150 000.00 лева нетния доход на проверяваното лице за целия проверяван период, с оглед действащата към този момент редакция на разпоредбата, а съгласно тази към момента започване на проверката 11.12.2013 година-250 000.00 лева. Несъответствието ще е значително и по смисъла на § 1, т. 3 ДРЗПКОНПИ във връзка § 5, ал. 2 от ПЗРЗПКОНПИ, ако имуществото надвишава със 150 000.00 лева нетния доход на проверяваното лице за целия проверяван период. Едва в този случай на проверка подлежи това какви са доходите на проверяването лице за периода, предмет на проверката, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество, или не.

Проверяваният период, по отношение на който са преценявани доходите и разходите на Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н., както и придобитото от тях имущество е от 11.12.2003 година до 11.12.2013 година.

През този период с договор за покупко-продажба от 17.09.2005 година, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 431/2005 година на Б. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Радомир, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара Д. С. Г. е придобила правото на собственост върху 1/2 идеална част от неурегулиран поземлен имот, намиращ се в населената и старозастроена част на [населено място], [община], в махала „Д.“ с площ от 900 м2, заедно с построената в имота през 1947 година жилищна сграда и стопански сгради, за която е заплатила сумата от 500.00 лева (заплатени общо 1000.00 лева, заедно с другия съсобственик И. С. И.).

На 11.11.2005 година с нотариален акт № ***, том **, рег. № ** ***, дело № 672/2005 година на Р. М.-нотарис с район на действие района на Районен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара Б. Н. Г. е бил признат за съсобственик, на основание наследство и давностно владение, с Г. Н. Г. на общо 1/2 идеална част от УПИ … в кв. 449 по плана за регулация и застрояване на [населено място],[жк]. При съставянето на този нотариален акт е бил представен и нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***, том *, дело № 192/1979 година на Нотариуса при Пернишкия районен съд. С последващ договор за покупко-продажба от 14.11.2005 година, оформен с нотариален акт № ***, том **, рег. № ** ***, дело № 675/2005 година на Р. М.-нотарис с район на действие района на Районен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара Б. Н. Г. и Г. Н. Г. са продали на съсобственика си Л. А. С. притежаваната от тях 1/2 идеална част от посочения имот, заедно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 65.00 м2, лятна кухня с площ от 12 м2 и стопанска сграда с площ от 8.00 м2, за общата сума от 2095.70 лева.

На 01.07.2011 година с нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № 170/2011 година на М. М.-нотарис с район на действие района на Районен съд Перник, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара Б. Н. Г. е бил признат за съсобственик, на основание наследство, с Г. Н. Г. на общо 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор … по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК [населено място].

Б. Н. Г. е бил съдружник в „К и Б 1970“ ООД, ЕИК[ЕИК] [населено място], вписано в ТР на 07.10.2010 година, като е притежавал тридесет дяла от капитала на стойност 30.00 лева. С договор с нотариална заверка на подписите рег. № 2959/22.03.2013 година на Р. М.-нотарис с район на действие района на Районен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара Б. Н. Г. е продал притежаваните от него дялове от дружеството на Н. Г. Н. за сумата от 30.00 лева. От своя страна Д. С. Г. е едноличен собственик на капитала на „М.-96“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], вписано в ТР на 28.12.2006 година, като притежава пълния размер на внесения капитал от 5000.00 лева.

С договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите рег. № 13/03.01.2007 година на Р. М.-нотарис с район на действие района на Районен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара Б. Н. Г. е придобил лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Е.“, с рег. [рег.номер на МПС] и дата на първа регистрация 15.04.1992 година за сумата от 400.00 лева. Съгласно заключениетои на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице А. П. Ц. пазарната стойност на автомобила към момента на сключване на придобиването е 2134.00 лева. Видно от писмо рег. № 19 717/17.12.2013 година на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Перник регистрацията на автомобила е била прекратена на 30.12.2009 година, поради разкомплектоването му (писмо рег. № 115800-13066 от 21.09.2017 година на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Перник), поради което не е наличен в края на проверявания период.

Няма категорични данни за притежаваното от Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. преди проверявания период имущество, но с оглед на посоченото по-горе относно придобитите, през този период, имущества (без тези придобити на основание наследство и давностно владение) не може да бъде направен извод, че към края на периода същите притежават имущество, чиято стойност е над 150 000.00 лева, които да могат да бъдат предмет на отнемане чрез предявените искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./. КПКОНПИ [населено място] включва в имуществото на Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. и извършените от тях през проверявания период вноски в притежаваните от същите влогове в търговски банки. В тази връзка Б. Н. Г. е притежавал в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] два спестовни влога № … и № …, по които обаче няма движение на парични средства и салдото и по двата е 0.00 лева. Освен това Г. е притежавал в посочената банка и разплащателна сметка № … (BG ** S. …) в лева, открита на 13.06.2008 година, като последната извършена по нея операция е с дата 16.03.2011 година. Представеното по делото извлечение от тази сметка обхваща периода до 31.12.2011 година и към тази дата, както и към датата на извлечението- 10.06.2014 година салдото по нея е 0.00 лева. На 01.09.2010 година Б. Н. Г. е открил разплащателна сметка с № B. I. … в „Интернешънъл Асет Банк“ АД [населено място], която е закрита на 05.10.2013 година. Чрез няколко вноски пред 2010 година по тази сметка е била внесена общо сумата от 15 040.00 € (29 328.00 лева), която пак чрез няколко превода през същата година е била преведена на трето лице. На 24.08.2011 година Б. Н. Г. е открил сметка B. СЕСВ … в „ЦКБ“ АД [населено място], като към 30.12.2013 година по сметката е имало кредит в размер на 1.98 лева, като същата е закрита. На 11.04.2006 година Б. Н. Г. е открил разплащателна сметка B. U. … в „ОББ“ АД [населено място], последната операция по която е от 13.03.2013 година и след това салдото по сметката е 0.00 лева.

От своя страна Д. С. Г. е притежавала в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] два спестовни влога-№ … и № … (стар № …), вторият открит на 14.02.2004 година. Извлечението по първия влог обхваща периода от 01.11.2003 година до 31.12.2008 година, като за този период, както и към датата на извлечението-10.06.2014 година салдото по сметката е 0.00 лева. Втория влог е със салдо 30.85 лева към 31.12.2013 година. Освен това Г. има в същата банка и разплащателна сметка № … последната операция която е от 02.01.2008 година, след която дата и към датата на излечението-10.06.2014 година салдото по сметката е 0.00 лева. В същата банка М. Б. Н. има разплащателна сметка № …, по която към 04.06.2014 година са били налични 291.39 лева, а също така и спестовен влог № … (стар № …), по който са налични 26.50 лева, от които 23.69 лева са от преди началото на проверявания период. Освен това Д. С. Г. е имала открита разплащателна сметка и „Юробанк България“ АД [населено място], която е била с № [банкова сметка], при която последната операция е от 23.05.2007 година, когато е изтеглена сумата от 430.00 лева, като впоследствие е извършвано камо олихвяване на останалата по сметката сума и автоматично събиране на дължимата се за поддържането на сметката такса. След тази дата салдото по сметката не е надвишавало 3.15 лева, като е било постепенно намаляващо до 31.12.2009 година, когато е достигнало до 0.00 лева и сметката е била замразена.

С оглед на горното наличните към края на проверявания период суми по банковите сметки на Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. също не са в размер достатъчен да се направи извод, че те притежават в края на периода имущество, чиято стойност е над 150 000.00 лева, които да могат да бъдат предмет на отнемане чрез предявените искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./. Преминалите в проверявания период през банковите сметки суми не могат да бъдат предмет на отнемане. За да се отнемат тези средства обаче, същите следва да са налични в края на проверявания период. Както е посочено в решение № 129/08.06.2015 година, постановено по гр. д. № 5562/2013 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о., предмет на отнемане могат да са налични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане обаче парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. Както се посочи по-горе, предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл. 64, чл. 65 чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал. 2, съответно чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, а както е посочено в решение № 97/18.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3224/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. При така установените факти и тъй като не е установено преминалите през банковите сметки на касаторите суми да са в тяхно владение към момента на предявяването на иска няма установено превишение, съответно няма несъответствие което да е значително. За да се извършва преценка за незаконност на доходите, тези парични средства трябва да налични, та да е възможно отнемането им от Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н.. В случая разпоредбите на чл. 63, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 142, ал. 1 от ЗПКОНПИ и чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 151 от ЗПКОНПИ не могат да намерят приложение. Парите могат да бъдат предмет на отнемане качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат когато са налице съответните парични знаци. Посочените по-горе разпоредби имат предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Освен това правилото е приложимо в случаите, когато от имуществото на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете по чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./, но не може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които лицето отговаря. Ако обаче липсата на имуществото се дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната равностойност на имуществото. Доказателствената тежест за това, че са налице предпоставките за отнемане на паричната равностойност на имуществото е на КПКОНПИ [населено място], като само липсата му не е достатъчно основание за това, а в случая такива доказателства липсват.

По аналогични съображения не подлежат на отнемане и сумите внесени от Б. Н. Г. по разплащателни сметки в „Юробанк България“ АД [населено място] с № [банкова сметка], № [банкова сметка], № [банкова сметка] и № [банкова сметка]. Чрез тези вноски е извършвано погасяването на задълженията на Г. по сключените между него и банката четири договора за банков кредит, които задължения са валидно възникнали. Посочените суми са напуснали патримониума на Г. и не се намират в негово владение към края на проверявания период, поради което и не подлежат на отнемане. В случай, че средствата, с които са погасявани задълженията по договорите не са имали законов източник то на отнемане ще подлежи придобитото въз основа на кредитите имущество, а не погасителните вноски, а ако кредитите са изразходвани изцяло за задоволяване на нуждите на проверяваното лице и неговото семейство, то ще липса предмет на отнемане. Посочените съображения са валидни и по отношение на искането на КПКОНПИ [населено място] за отнемане на усвоените от Б. Н. Г. и Д. С. Г. кредити от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД [населено място].

С оглед на гореизложеното не са налице предпоставките за уважаване на предявените от КПКОНПИ [населено място] против Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./, поради което същите трябва да бъдат отхвърлени. Това налага въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде отменено в обжалваната му част като бъде постановено друго в посочения смисъл.

Предвид изхода на делото КПКОНПИ [населено място] ще трябва да заплати на Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. сумата от 5774.26 лева разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това КПКПКОНПИ [населено място] ще трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата от 5060.62 лева държавна такса.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 2066/09.08.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 5745/2018 година в частта му, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение № 235/12.07.2018 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 599/2016 година са уважени предявените от КПКОНПИ [населено място], [улица], против Б. Н. Г. с ЕГН [ЕГН], Д. С. Г. с ЕГН [ЕГН] и М. Б. Н. с ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], [улица] с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], чрез адв. Е. И. Д. от САК, искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./, за отнемане в полза на държавата, на паричната равностойност на незаконно придобито имущество на обща стойност 253 030.95 лева, както следва:

1) на основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ от Б. Н. Г.:

-сумата в размер на 100 307.69 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева № … ([банкова сметка]), открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 101 806.70 лева, внесена от трети лица по разплащателна сметка в лева № … ([банкова сметка]), открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 7000.00 лева, представляваща равностойността на усвоения кредит, отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД [населено място] на Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 2250.02 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 7868.00 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 1575.46 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 646.00 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

– сумата в размер на 29328.00 лева, внесена на каса по сметка № [банкова сметка] в евро, открита в Интернешънъл Асет Банк АД, с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 1217.58 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева B., открита в „Централна кооперативна банка“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г. и

-сумата в размер на 30.00 лева, получена от продажба на дружествените дялове от капитала на „К и Б 1970“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица],

2) на основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 3 и чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ от М. Б. Н.:

-сумата в размер на 245.30 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева № …, открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр М. Б. Н., и

3) на основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 4 и чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ от Д. С. Г.:

-сумата в размер на 300.00 лева, представляваща равностойността на усвоения кредит, отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД [населено място] на Д. С. Г. и

-сумата от 456.20 лева, представляваща внесена на каса по разплащателна сметка № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Д. С. Г., както и в частта му, с която Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. са осъдени да заплатят на КПКОНПИ [населено място] сумата от 1461.48 рева разноски; както и в частта му с която са осъдени да заплатят на сметка на Окръжен съд Перник сумата от 10 121.24 лена, а по сметка на Софийския апелативен съд сумата от 9.13 лева държавни такси и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от КПКОНПИ [населено място], [улица], против

Б. Н. Г. с ЕГН [ЕГН], Д. С. Г. с ЕГН [ЕГН] и М. Б. Н. с ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], [улица] с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], чрез адв. Е. И. Д. от САК, искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./, за отнемане в полза на държавата, на паричната равностойност на незаконно придобито имущество на обща стойност 253 030.95 лева, както следва:

1) на основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ от Б. Н. Г.:

-сумата в размер на 100 307.69 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева № … ([банкова сметка]), открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 101 806.70 лева, внесена от трети лица по разплащателна сметка в лева № … ([банкова сметка]), открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 7000.00 лева, представляваща равностойността на усвоения кредит, отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД [населено място] на Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 2250.02 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 7868.00 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 1575.46 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 646.00 лева, представляваща равностойността от погасения кредит по разплащателна сметка в лева [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г.;

– сумата в размер на 29328.00 лева, внесена на каса по сметка № [банкова сметка] в евро, открита в Интернешънъл Асет Банк АД, с титуляр Б. Н. Г.;

-сумата в размер на 1217.58 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева B., открита в „Централна кооперативна банка“ АД [населено място], с титуляр Б. Н. Г. и

-сумата в размер на 30.00 лева, получена от продажба на дружествените дялове от капитала на „К и Б 1970“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица],

2) на основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 3 и чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ от М. Б. Н.:

-сумата в размер на 245.30 лева, внесена на каса по разплащателна сметка в лева № … , открита в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], с титуляр М. Б. Н., и

3) на основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 4 и чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ от Д. С. Г.:

-сумата в размер на 300.00 лева, представляваща равностойността на усвоения кредит, отпуснат от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД [населено място] на Д. С. Г. и

-сумата от 456.20 лева, представляваща внесена на каса по разплащателна сметка № [банкова сметка], открита в „Юробанк България“ АД [населено място], с титуляр Д. С. Г..

ОСЪЖДА КПКОНПИ [населено място], [улица], да заплати на Б. Н. Г., Д. С. Г. и М. Б. Н. сумата от 5774.26 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА КПКОНПИ [населено място], [улица], да заплати по сметка на ВКС сумата от 5060.62 лева държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари