Определение №191/15.03.2021 по дело №3409/2020

Спорът е разрешен с Решение №60158/14.07.2021 по дело №3409/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За приложението на разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.02.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3409/20 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл.280 ГПК.

История на спора

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №809/20 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 14.01.16 г. предявеният от М. Н. срещу касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1 НК, т. 3, пр.І и т.5, вр. с чл.209, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.4 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. В частта до пълния предявен размер от 60 000 лв. искът е отхвърлен с влязлата в сила част от въззивното решение.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., ТР №3/05 г., т.3 и 11 и ТР №1/4.01.01 г., т.19 - по въпросите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, за обезщетяване на вредите, които са пряка и непосредства последица от увреждането, както и за необходимостта от излагане на мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. В противоречие с цитираната практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК, е решен въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, към който препреща чл. 4 ЗОДОВ. В допълнението към изложението се поставя и правният въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД, с оглед правилното определяне на размера на дължимата законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Според касатора въззивният съд, при направеното своевременно от ответника възражение за погасяване по давност на лихвата за част от исковия период, не е зачел погасяването на част от вземането за лихва с изтичане на приложимата тригодишна давност, поради което въззивното решение противоречи на ТР №3/18.05.12 г. ОСГТК.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска въззивният съд е приел, че наказателното преследване срещу ищеца по обвинение в посоченото по-горе престъпление е приключило с вл. в сила на 14.01.16 г. присъда. Заявени за обезвреда са обичайните негативни преживявания , които обвиненото в престъпление лице изпитва – безпокойство, тревога, засегнати чувства на лично достойнство и чест, смущения в социалното общуване, както и специфични такива – стрес от невъзможността да си намери работа в резултат на обвинението, финансови притеснения, негативни емоционални преживявания, свързани с разрива на отношенията между ищеца и майката на детето му и невъзможността да общува пълноценно с него. Причинно – следствената връзка между незаконното обвинение и обичайните вреди не подлежи на формално доказване, защото настъпването им за обвиненото в престъпление лице като вид и интензитет е нормално и предвидимо по правилата на логиката.

Причинно- следствената връзка между незаконното обвинение и специфичните вреди подлежи на установяване от ищеца. В случая въззивният съд е приел, че не се установява ищецът да е загубил

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари