Определение №191/13.05.2021 по дело №1197/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №191

    гр. София, 13.05.2021 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1197 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на Л. И. В., чрез адв. С. К., срещу въззивно определение № 260043 от 28.01.2021 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 649/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1262 от 05.08.2020 г. по гр.д № 691/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е прекратено поради липса на правен интерес производството по делото по предявените установителни искове до размера на сумата 1 302 892 лв., която сума е била предадена по изп.д. № 1378/2017 г. от ЧСИ И. на взискателя А. Б..

    В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението си касаторът формулира следните въпроси: 1) за задължението на съда по чл. 236, ал.2 ГПК да изложи мотиви, в които да се произнесе по всички оплаквания, доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност – цитирана е практика, на която според касатора въззивното определение противоречи; 2) за обхвата на въззивната проверка в производството по частни жалби - твърди се противоречие с ТР № 6/ 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС; 3) за вида на защитата по чл.464 ГПК – установителен или осъдителен иск и за необходимите процесуални действия (на съда и на страната) в случай, че сумата е предадена на взискателя в хода на процеса; 4) за функционалната връзка и обусловеност между определението за прекратяване на производството по делото и определението за оставяне на исковата молба без движение; за характера на указанията, които съдът дължи във връзка с нередовността на исковата молба, както и за възможността съдът правилно да прецени наличието, респективно липсата на правен интерес за предявяване иск при нередовна искова молба.

    Ответникът по жалбата - А. С. Б., чрез адв.С. Н., в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.

    Ответникът - „Старт Инвест” ООД не е изразил становище.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационния контрол приема следното:

    За да потвърди определението на окръжния съд за прекратяване на производството по предявените установителни искове в частта им до размера на сумата 1 302 892 лв., апелативният съд е посочил, че делото е образувано по искова молба от 16.08.2019 г. на Л. В. срещу А. Б. и „Старт Инвест” ООД с искане да се признае за установено на основание чл.464 ГПК, че не съществуват вземанията на първия ответник - взискател по изпълнително дело срещу втория ответник. Безспорно е установено, че ищецът и първият ответник са взискатели по изп.д. №1378/22017 г по описа на ЧСИ И., с рег. № 821, а вторият ответник е длъжник по делото. След предявяването на иска, с молба от 19.12.2019 г. ищецът е уточнил, че сума от продажбата на недвижим имот е предадена от ЧСИ на ответника Б.. В приложено по делото удостоверение от ЧСИ е посочено, че процесната сума от 1 302 892 лв. е предадена на взискателя Б. на 30.07.2019 г., съгласно разпределение от 29.11.2018 г., влязло в сила на 18.07.2019 г., а след това - на 23.07.3019 г. по изпълнителното дело е постъпило заявление от жалбоподателя Л. В., че оспорва вземанията на Б.. При тези данни апелативният съд е приел, че месечният срок по чл. 464, ал. 1, изр. 2 ГПК за предявяване на иска е спазен. Прието е още, че независимо, че сумата е предадена от ЧСИ на взискателя Б. в нарушение на чл.464 ГПК (преди да изтече едномесечният срок от влизане в сила на разпределението) за ищеца липсва

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари