Определение №190/13.05.2021 по дело №1230/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №190

    гр. София, 13.05.2021 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 1230 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на А. К. М., чрез адв. И. И., срещу въззивно определение № 261124 от 20.01.2021 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 10642/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 10.09.2020 г. по гр.д. № 9288/2018 г. на Софийския районен съд за спиране на делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д.№ 10766/2016 г. по описа на СГС поради връзка на преюдициалност.

    В жалбата се сочи, че обжалваното определение е нищожно, евентуално недопустимо, поради незаконосъобразното разделяне на спряното и обуславящото производство за отделното им разглеждане. Поддържа се и неправилност на съдебния акт с твърдения, че съдът не може да спира дело, образувано по нередовна искова молба; както и че липсва връзка на обусловеност между исковете по двете висящи дела, а ако тава връзка е налице, то тя е обратна – обуславящо е настоящото производство.

    В изложението си касаторът поставя като релевантни за допускането на касационния контрол въпросите: 1) съществува ли връзка на обусловеност между дела, по които страните са еднакви, но предявените искове съдържат взаимно изключващи се твърдения за неизпълнение на насрещни задължения – сочи се противоречие с определение № 458/16.07. 2013 г. по ч.гр.д. № 3805/2013 г., IV г.о. на ВКС; 2) законосъобразно ли е определение за спиране на производството по дело, по което исковата молба е нередовна - твърди се противоречие на приетото от въззивния съд с определение № 460/04.07.2013 г. по ч.т.д. № 2354/2013 г., I т.о., определение № 935/22.10.2012 г. по ч.т.д. № 529/2012 г., II т.о. и определение № 149 /01.04.2020 г. по ч.т.д. № 259/2020 г., II т.о.; 3) валидно ли е отстраняването на нередовности по исковата молба, извършено при спряно производство – сочи се противоречие с определение № 149/ 01.04.2020 г. по ч.т.д. №259/2020 г., II т.о.; 4) допустимо ли е искане за спиране, направено от ответника в преклудиран отговор на исковата молба- твърди се противоречие с определение №274/11.06.2010 г. по ч.гр.д №619//2009 г., I г.о. и определение № 236/20.01.2020 г. по гр.д. № 4551/ 2015 г., IV г.о. на ВКС.

    Ответната страна - „Първа инвестиционна банка” АД, представлявана от юрисконсулт И. Х., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

    Производството по гр.д. № 9288/2018 г. на СРС е образувано след разделяне на насрещните искове на ответниците по гр.д. № 10766/2016 г. на СГС - А. К. М. и С. Л. М. срещу „Първа инвестиционна банка” – АД, предявени с отговора на исковата молба. Така предмет на настоящото дело, по което е постановено атакуваното определение за спиране, са евентуално съединени искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗДД - за нищожност на договор за ипотека от 22.05.2007 г. като противоречащ на закона, сключен в нарушение на добрите нрави, с невъзможен предмет, при липса на съгласие и липса на основание, като всички претенции за нищожност (след многократните уточнения на исковата молба) се основават на твърдението, че сумата по договора за кредит не е била отпусната и не е била усвоена от ищците. Съединеният иск по чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - за връщане като недължимо платени при начална липса на основание на заплатените от ищците вноски по кредита - също е основан на обстоятелството, че кредитът не е бил отпуснат от банката и не е бил усвоен от ищците, поради което се твърди, че договорът за кредит не е произвел правно действие.

    Предмет на гр.д. №10766/2016 г. по описа на СГС (производството по което

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари