Определение №190/24.11.2020 по дело №3465/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Кога влязло в сила решение за отхвърляне на иск за собственост, включващ в предмета си позоваване на недействителност на прехвърлителна сделка, се явява отрицателна процесуална предпоставка при предявен от същия ищец срещу същия ответник нов иск за собственост на същия имот с позоваване на недействителност на същата сделка?

Отговор

Отхвърлянето на положителен иск за собственост или ревандикационен иск в установителната му част формира сила на пресъдено нещо между срещупоставените страни, че ищецът по иска не е носител на вещното право на заявеното в исковата молба придобивно основание. Когато липсва спор за придобивното основание на ищеца, а спорът е свързан с последвала го разпоредителна сделка, за която се твърди, че е нищожна, силата на присъдено нещо на решението за отхвърляне на иска за нищожност обхваща само релевираното от ищеца основание за недействителност и свързаното с него произнасяне по обусловения положителен установителен иск за собственост или ревандикация. Основанията за нищожност на разпоредителната сделка, които не са били предмет на иска, по който е постановено влязлото в сила решение, не се обхващат от силата на присъдено нещо. Ищецът не е длъжен да изчерпи основанията, на които може да претендира определено право, поради което последващ иск за същото право, но на друго основание е допустим, съответно допустим е нов иск за собственост, обусловен от твърдение за нищожност на прехвърлителна сделка, след отхвърляне на иск за нищожност на тази сделка на друго твърдяно основание и съответно отхвърляне и на обусловения от иска за нищожност положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. Същото важи и когато основанието за нищожност на разпоредителна сделка е заявено не като самостоятелен иск, а като част от основанието на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. Изключение е само отрицателният установителен иск за собственост, чието отхвърляне формира сила на присъдено нещо спрямо ищеца, че ответникът е носител на вещното право и преклудира всички възможни придобивни основания на ищеца, осъществени до момента на формиране на силата на присъдено нещо, независимо дали са били релевирани в процеса при обосновката на правния му интерес.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, EМИЛИЯ ДОНКОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 3465 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 17613 от 11.02.2020 г. на Столична община чрез пълномощника й адвокат Р. В. против определение № 727 от 13.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 14278 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав в частта, с която е оставено в сила решение от 22.05.2018 г. по гр.д. № 8465/2005 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав, имащо характер на определение, за прекратяване на производството по делото по отношение на УПИ **, УПИ **, УПИ **, УХИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ ** и УПИ **, землището на [населено място], местността „Т. б.“, кв.104Ж. С. Е. К. и Е. В. К. и третото лице-помагач Г. К. Ц. чрез пълномощника си адвокат М., а първите двама и чрез адвокат В. Н. и адвокат П. С. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално – основателността на частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е прекратил делото по отношение на част от имотите, предмет на спора, констатирайки, че за тези имоти е налице влязло в сила решение, с което са отхвърлени исковете за собственост на първоначалната ищца А. К. Ч., респ. на Столична община, като неин правоприемник по частно завещание, срещу лицата, които са ответници и по настоящото дело.

Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение, посочвайки, че макар ищците да са се позовали на различни основания относно нищожността на извършените сделки с процесните имоти, то силата на присъдено нещо на влезлите в сила решения, с които исковете за собственост са отхвърлени, следва да бъде зачетена, тъй като по тях е следвало да изчерпят всички свои твърдения и възражения по претенцията за собственост. Счел е, че забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не. Обратното би означавало воденето на теоретично безкрайна поредица от съдебни дела относно собствеността на един и същи имот.

Касационни въпроси

Жалбоподателят се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК по следните въпроси:

1) длъжен ли е ищецът при завеждане на дело за собственост, основаващо се на твърдение за нищожна правна сделка, да заяви всичките си правни основания, които обосновават пороците на прехвърлителната сделка, която формално го е лишила от имот;

2) отхвърлянето на иск за собственост, заведен на едно правно основание, явява ли се отрицателна процесуална предпоставка за водене на последващо дело с друго, различно правно основание;

Въпросите са относими към мотивите на въззивния съд, като по същество се свеждат до въпроса: кога влязло в сила решение за отхвърляне на иск за собственост, включващ в предмета си позоваване на недействителност на прехвърлителна сделка, се явява отрицателна процесуална предпоставка при предявен от същия ищец срещу същия ответник нов иск за собственост на същия имот с позоваване на недействителност на същата сделка.

Жалбоподателят е удостоверил наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Мотиви

Практиката на ВКС, на която се позовава, дава тълкуване, че за да са налице предпоставките на чл.224 ГПК /отм./ сега чл.299 ГПК/, който въвежда забрана за пререшаемост на спор, по който е налице влязло в сила решение, следва да е установен пълен идентитет – обективен и субективен между това решение и по-късно заведения правен спор, като липсата на обективен идентитет, изключва приложението на чл.224 ГПК /отм./ сега чл.299 ГПК/ – решение № 143 от 7.12.2010 г. по т.д. № 1100/2009 г., I т.о., както и че със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото и за да е налице сила на пресъдено нещо, която да обуслови непререшаемост на спора, с който съдът е сезиран, следва между същите страни да е бил разрешен спор за същото спорно материално право, а когато, макар и между същите страни, е бил разрешен спор за друго материално право, не е налице сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 221, ал. 1 ГПК /отм./ сега чл.298 ГПК, ал.1 и ал.2/ – решение № 136 от 22.02.2016 г. по гр.д. № 1872/2015 г., II г.о.

Настоящият съдебен състав възприема посоченото тълкуване, което е приложимо и при действащия ГПК, доколкото е налице идентичност на уредбата на субективните и обективните предели на силата на присъдено нещо и забраната за пререшаване на спор, разрешен със сила на присъдено нещо.

С оглед спецификите на настоящия случай към посоченото тълкуване следва да се добави следното:

Отхвърлянето на положителен иск за собственост или ревандикационен иск в установителната му част формира сила на пресъдено нещо между срещупоставените страни, че ищецът по иска не е носител на вещното право на заявеното в исковата молба придобивно основание. Когато липсва спор за придобивното основание на ищеца, а спорът е свързан с последвала го разпоредителна сделка, за която се твърди, че е нищожна, силата на присъдено нещо на решението за отхвърляне на иска за нищожност обхваща само релевираното от ищеца основание за недействителност и свързаното с него произнасяне по обусловения положителен установителен иск за собственост или ревандикация. Основанията за нищожност на разпоредителната сделка, които не са били предмет на иска, по който е постановено влязлото в сила решение, не се обхващат от силата на присъдено нещо. Ищецът не е длъжен да изчерпи основанията, на които може да претендира определено право, поради което последващ иск за същото право, но на друго основание е допустим, съответно допустим е нов иск за собственост, обусловен от твърдение за нищожност на прехвърлителна сделка, след отхвърляне на иск за нищожност на тази сделка на друго твърдяно основание и съответно отхвърляне и на обусловения от иска за нищожност положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. Същото важи и когато основанието за нищожност на разпоредителна сделка е заявено не като самостоятелен иск, а като част от основанието на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск. Изключение е само отрицателният установителен иск за собственост, чието отхвърляне формира сила на присъдено нещо спрямо ищеца, че ответникът е носител на вещното право и преклудира всички възможни придобивни основания на ищеца, осъществени до момента на формиране на силата на присъдено нещо, независимо дали са били релевирани в процеса при обосновката на правния му интерес.

По основателността

По основателността на частната касационна жалба:

Въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Неправилно съдът е приел, че по предявен ревандикационен иск, ищецът е длъжен да изчерпи всички основания, на които би могъл да претендира недействителността на разпоредителна сделка и съответно ревандикацията на имота.

В настоящото дело по отношение на УПИ **, УПИ **, УПИ **, УХИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ ** и УПИ ** ревандикационният иск е основан на твърдения за нищожност на разпоредителни сделки поради действия без представителна власт /формулирано от ищеца като липса на съгласие/, привидност, противоречие със закона, поради накърняване на принципа на еквивалентност на престациите, накърняване на добрите нрави, договаряне във вреда на представлявания.

Влезлите в сила решения по гр.д. № 3015/2004 г. на Софийски градски съд, II-Б отделение и по гр.д. № 4879/2016 г. на ВКС, I г.о. са формирали сила на присъдено нещо, че Столична община не се легитимира като собственик на имотите, тъй като липсва недействителност на разпоредителните сделки като извършени без представителна власт. Само за това от релевираните по настоящото дело основания за недействителност е формирана сила на присъдено нещо и само по него съдът не може да се произнесе. В предмета на приключилите граждански дела не е било включено произнасяне по останалите основания за недействителност на договорите, релевирани в настоящото производство. Следователно липсва обективен идентитет между приключилите спорове за собственост и настоящия спор за собственост относно релевираните основания привидност, противоречие със закона, поради накърняване на принципа на еквивалентност на престациите, накърняване на добрите нрави, договаряне във вреда на представлявания.

Практиката на ВКС по решение № 112 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 1394/2014 г. на II гр.о., на която се е позовал въззивният съд, касае тълкуване на силата на присъдено нещо на решение по допускане на съдебна делба /че формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не/ и е неприложима при преценка силата на присъдено нещо на решение, с което е отхвърлен иск за нищожност на правна сделка и обусловения от него ревандикационен иск спрямо последващ ревандикационен иск между същите страни, основан на други основания за недействителност на разпоредителната сделка.

С оглед изложеното въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд се явяват неправилни и следва да бъдат отменени, като делото се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Диспозитив

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 727 от 13.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 14278 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав.

ОТМЕНЯ определение № 727 от 13.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 14278 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав и оставеното с него в сила решение от 22.05.2018 г. по гр.д. № 8465/2005 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав, имащо характер на определение, за прекратяване на производството по делото по отношение на УПИ **, УПИ **, УПИ **, УХИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ ** и УПИ **, землището на [населено място], местността „Т. б.“, кв.104Ж.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми