Определение №190/11.11.2019 по дело №4003/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Налице ли е преюдициалност на иск по чл. 30 ЗН по отношение на вече предявен иск за собственост по реда на чл. 124 ГПК, с който същите ищци претендират завещания имот поради нищожност на завещанието?

Отговор

При възникнал спор във връзка с направено завещателно разпореждане, засегнатият от завещанието наследник може да защити правата си като се позове на недействителност на завещанието. Ако е наследник със запазена част, същият може да предяви и иск по чл. 30 ЗН. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, обективирана и в представената към частната касационна жалба такава, че спорът за валидността на завещанието е преюдициален по отношение на иска с правно основание чл. 30 ЗН, тъй като разглеждането на втория иск предполага наличието на валидно завещание. Въпросът относно това дали едно завещание е нищожно може да бъде повдигнат както чрез самостоятелен иск, така и под формата на преюдициален въпрос във връзка с друг иск.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове:
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 4003 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

История на спора

Съдът е сезиран с частна жалба на Д. Ж. Г., чрез адвокат Д. П., подадена срещу определение № 278/2019 г. по ч. гр. дело № 242/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 805/8.05.2019 г. по гр. дело № 1597/2018 г. на Окръжен съд – Бургас за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в законна сила на решението по гр. дело № 1706/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

За да потвърди обжалваното пред него определение, Апелативен съд – Бургас е приел, че предявеният иск по гр. дело № 1706/2018 г. на Окръжен съд – Бургас за възстановяване на запазена част от наследството на общ наследодател на ищците, с правно основание чл. 30 ЗН, е конститутивен, като уважаването му води до връщане в наследствената маса на запазената част на ищците от наследството на наследодателя. Разрешаването на въпросите за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството имат значение за преценката по гр. дело № 1597/2018г. относно наличието или липсата на изключителна собственост или съсобственост между ищците върху процесния недвижим имот, като представлява и предпоставка за разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл. 37 ЗН. Ищците изрично са уточнили, че в производството по гр. дело № 1597/2018 г. иск с правно основание чл. 42 ЗН не е предявен. Въз основа на така изложеното, съдът е заключил, че производството по гр. дело № 1706/2018 г. на Окръжен съд – Бургас се явява преюдициално на спора по гр. дело № 1597/2018 г., тъй като с постановеното по него решение със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно, като твърди, че връзка между двете дела има, но тя е обратна посока, тъй като спорът за валидността на завещанието е преюдициален по отношение на иска по чл. 30 ЗН.

Касационен въпрос

В изложението към частната касационна жалба е формулиран следният въпрос, конкретизиран от настоящия съд съобразно правомощията му, по отношение на който Д. Г. счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: налице ли е преюдициалност на иск по чл. 30 ЗН по отношение на вече предявен иск за собственост по реда на чл. 124 ГПК, с който същите ищци претендират завещания имот поради нищожност на завещанието.

Жалбоподателката се позовава на противоречие на обжалваното от нея определение с определение № 30/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 379/2011 г. на ВКС, І г. о. и решение № 244/2015 г. по гр. д. № 4363/2015 г. на ВКС, І г. о., в които е прието, че спорът за валидността на завещанието е преюдициален по отношение на иска по чл. 30 ЗН.

Насрещните страни Ц. Г. А. и М. Г. А.-К. считат частната жалба за неоснователна.

След преценка доводите в жалбата и материалите по делото, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата за допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съображенията му за това са следните:

Производството по гр. дело № 1597/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по искова молба на Ц. Г. А. и М. Г. А.-К. срещу Д. Ж. Г., С. М. Н. и С. С. Н.. Съгласно първоначалната искова молба и уточнението й с молба вх. № 6904/30.04.2019 г., ищците са предявили следните искове: главен иск по чл. 124, ал.1 ГПК – за признаване за установено спрямо ответниците, че Ц. Г. А. и М. Г. А.-К. са единствени собственици на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4, с идентификатор *******, ведно с избено помещение № 18 и с 4.84 % ид. ч. от общите части на сградата, както и евентуални искове по чл. 26, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, пр. последно – за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба на апартамента, сключена между Д. Ж. Г., от една страна, и С. М. Н. и С. С. Н., от друга, поради нейната привидност, и по чл. 37 ЗН – за отмяна на посочената сделка. По първия иск ищците се позовават на нищожност на завещание от 23.01.2018 г., с което техният наследодател и баща Г. А. А. е завещал на Д. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, като излагат твърдения, че завещанието не е написано и подписано от Г. А..

Производството по гр. дело № 1706/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по искова молба на Ц. Г. А. и М. Г. А.-К. срещу Д. Ж. Г., с която са предявени искове по чл. 30 ЗН – за намаляване на завещателното разпореждане на Г.А. А. до размера, необходим за допълване запазените части на ищците от наследството на завещателя.

Мотиви

При възникнал спор във връзка с направено завещателно разпореждане, засегнатият от завещанието наследник може да защити правата си като се позове на недействителност на завещанието. Ако е наследник със запазена част, същият може да предяви и иск по чл. 30 ЗН. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, обективирана и в представената към частната касационна жалба такава, че спорът за валидността на завещанието е преюдициален по отношение на иска с правно основание чл. 30 ЗН, тъй като разглеждането на втория иск предполага наличието на валидно завещание. Въпросът относно това дали едно завещание е нищожно може да бъде повдигнат както чрез самостоятелен иск, така и под формата на преюдициален въпрос във връзка с друг иск.

В конкретния казус е видно, че по гр. дело № 1597/2018 г. на Окръжен съд – Бургас ищците не са предявили иск с правно основание чл. 42 ЗН, а са изложили твърдения за нищожност на завещателното разпореждане като основание на иска им за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Произнасяйки се по този иск, съдът е длъжен да обсъди в мотивите си посочените твърдения, като ако ги намери за основателни, ще уважи иска за собственост на завещания апартамент. За уважаването/отхвърлянето на иска за собственост на процесния имот на посоченото от ищците в исковата молба основание (нищожност на завещанието и наследяване), няма никакво значение разглеждането на претенциите по чл. 30 ЗН. Ето защо отговорът на поставения в изложението към частната касационна жалба въпрос е отрицателен – не е налице преюдициалност на иск по чл. 30 ЗН по отношение на вече предявен иск за собственост по реда на чл. 124 ГПК, с който същите ищци претендират собствеността на завещания имот поради нищожност на завещанието.

По основателността

Тъй като обжалваното определение влиза в противоречие с така дадения отговор на въпроса, същото следва да бъде отменено като неправилно.

Съдът не следва да обсъжда въпроса дали е налице преюдициалност на иска по чл. 30 ЗН спрямо този по чл. 37 ЗН, тъй като същият не стои на разглеждане в настоящото производство, предвид предявяването на иска по чл. 37 ЗН при условията на евентуалност.

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 278/2019 г. по ч. гр. дело № 242/2019 г. на Апелативен съд – Бургас.

ОТМЕНЯ определение № 278/2019 г. по ч. гр. дело № 242/2019 г. на Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него определение № 805/8.05.2019 г. по гр. дело № 1597/2018 г. на Окръжен съд – Бургас за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в законна сила на решението по гр. дело № 1706/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Решение № 244 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 4363 / 2015 г. Докладчик: съдия Гълъбина Генчева Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните.

Цитирани норми