Решение №19/15.02.2019 по дело №2578/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Следва ли съдът да задължи страните да се явят в съдебно заседание за изслушването им при определяне на режим на лични отношения на детето?

За задълженията на въззивния съд, при констатирано наличие на родителско отчуждение, да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения с детето?

Отговори

Съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК съдът е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл. 15 ЗЗДет, да вземе становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, може да изслуша и други лица. За целта съдът призова родителите – страни по делото за открито заседание и ги изслушва, ако те се явят. Ако някой от родителите не се яви в съдебно заседание, съдът не може го задължи да се яви нито да предприеме мерки на принуда. По отношение на страна в производството съдът може съгласно чл. 333, ал. 3 ГПК да приложи подходящи мерки за принуда само по дела за произход, когато се налага вземането на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност на страната. В същото решение е прието, че режимът на лични отношения е приложим за преодоляването на установено по делото родителско отчуждение. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за неговото преодоляване. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог.

Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:
Борис Илиев, Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2578 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Касационни въпроси

Допуснато е касационното обжалване на решение № 57/27.03.2018 на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 7/2018, с което е потвърдено решение № 170/15.11.2017 на Тетевенския районен съд по гр. д. № 355/2017, с което е отхвърлен иска за изменение на режима на лични отношения на детето с майката. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос следва ли съдът да задължи страните да се явят в съдебно заседание за изслушването им при определяне на режим на лични отношения на детето и по материалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд, при констатирано наличие на родителско отчуждение, да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения с детето.

Мотиви

По повдигнатите правни въпроси по реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 244/15.07.2015, ВКС, IV ГО по гр.д. № 7234/2014, в което е прието, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК съдът е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл. 15 ЗЗДет, да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, може да изслуша и други лица. За целта съдът призова родителите – страни по делото за открито заседание и ги изслушва, ако те се явят. Ако някой от родителите не се яви в съдебно заседание, съдът не може го задължи да се яви нито да предприеме мерки на принуда. По отношение на страна в производството съдът може съгласно чл. 333, ал. 3 ГПК да приложи подходящи мерки за принуда само по дела за произход, когато се налага вземането на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност на страната. В същото решение е прието, че режимът на лични отношения е приложим за преодоляването на установено по делото родителско отчуждение. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за неговото преодоляване. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог (вж. Решение № 222/24.06.2015, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 6894/2014 и Решение № 111/28.05.2018, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 4185/2017).

Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител.

По основателността

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявени иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение режима на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето С. М. С., постановен първоначално с решение № 102/11.07.2016 по гр. д. № 342/2016 на Тетевенския районен съд, с което между родителите е било постигнато споразумение по чл. 51, ал. 1 СК родителските права да се упражняват от бащата, като детето ще живее в дома на бащата в [населено място], а майката да има свободен режим на лични контакти с малолетното дете, като заплаща издръжка в размер на 105 лева. Изложени са съображения, че не е доказано да е налице влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето и подобряване условията на живот при другия родител (видно от представеното становище от ДСП-Тетевен ответникът живее заедно с и детето С., неговите родители и сестра в триетажна жилищна постройка, плюс таванско помещение, собственост на родителите на ответника, като ползват третия етаж, който се състои от три стаи и е обзаведен с всичко необходимо – санитарен възел и хигиенно-битовите условия на много добро ниво). Съдът е взел предвид, че с утвърденото от съда споразумение майката се е съгласила след напускане на семейството бащата да поеме грижите и родителските отговорности за малолетното дете, следователно му има доверие и познава неговия родителски капацитет, докато за ответника не е ясно как съжителстващият с майката мъж ще се отнася и обгрижва сина му. Прието е, че в сравнение с 2016 г. е налице изменение в обстоятелствата към настоящия момент – детето е пораснало и от 2017 г. е ученик в първи клас, поради което в заключението на съдебно-психологичната експертиза е посочено, че започването на първи клас е стресов момент за всички деца на тази възраст и следва да се вземат предвид промените в емоционалното състояние на детето с оглед адаптацията в училище, като според вещото лице при евентуална промяна на местоживеенето на детето, отчитайки, че родителите живеят на територията на различни и отдалечени населени места, то ще се отдели от обичайната среда, в която се отглежда от раждането си и изградените социални кръгове. По отношение на твърдяното от ищцата агресивното поведение на ответника, което той имал по време на брака и което продължава и сега спрямо детето, въззивният съд е приел, че в тази насока са единствено показанията на свидетелките – баба и майка на ищцата, на които не е дал вяра, с оглед тяхната заинтересованост от изхода на спора и липсата на други писмени или гласни доказателства, в тази насока. Във връзка с представено от ищцата споразумение по НОХД № 231/2016, с което ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 310 НК, вр. с чл. 309, ал. 1 НК и чл. 26, ал. 1 НК и са му наложени пробационни мерки, въззивният съд е приел, че това е документно престъпление, което по никакъв начин не застрашава сигурността на малолетното дете, неговото психическо развитие и не го поставя в риск (същият не е признат за виновен и осъден за престъпление за причиняване на телесна повреда, разврат и др).

Въззивният съд е приел, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК и във връзка с поведение на ответника, в резултат на което, детето чувства отчуждение спрямо ищцата, страх да контактува и свободно да изразява чувствата си, видно от заключението на клиничния психолог след направено изследване. Констатирано е, че чувствата на детето към майката са противоречиви и на поведенческо ниво вече е започнал да отказва контакти с нея, т.е. очертават се данни за наличие на Синдром на родителско отчуждаване спрямо майката (PAS-синдром). Отразено, че е наличие на по-силна емоционална привързаност на детето към фигурата на бащата, вследствие на продължителното в последния период от време съжителство с него и това, че той е основната полагаща грижа и задоволяваща базисните му потребности фигура, като е налице е дефицит единствено в необходимостта за задоволяване на емоционалните му потребности предвид фактическата раздяла между родителите и местоживеенето на майката в друго населено място. Посочено е също, че емоционалната връзка на детето с майката не е докрай прекъсната, но е негативно повлияна и към момента се наблюдава дистанциране и процес на отчуждаване на детето от нея, като причината за това е преживяната неудовлетвореност, обида и огорчение от това, че майка му има отношения с друг човек, когото детето възприема като част от причините родителите му да не са заедно (това автоматично води до емоционален дисбаланс и психически дискомфорт у него, който факт резултира в отхвърлянето на майката, защото детето й е сърдито поради наличието на друг мъж в живота й, от което то се чувства пренебрегнато и обидено). Вещото лице е установило, че С. не може да посочи други съществени и конкретни причини и примери за лошо отношение от страна на майката, за да твърди, че не я обича – детето твърди, че ще обича майка си, ако тя живее с баща му (то се приобщава към позициите на родителя, с който понастоящем живее и се грижи за него, тъй като изпитва страх да не бъде отхвърлен и изоставен от него). От представените по делото доказателства и докладите на ДСП – Тетевен и ДСП – Димитровград съдът е приел, че и двамата родители на малолетното дете С. притежават необходимия родителски капацитет да го отглеждат и възпитават, както и силна мотивация да полагат грижи за него, като разполагат с финансова възможност и битови условия за отглеждане на детето.

Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че родителските права следва да продължат да се упражняват от бащата, не защото майката не притежава необходимия родителски капацитет, а защото трябва да се вземе най-доброто решение за детето с оглед възрастта му и защото, както пояснява вещото лице – клиничен психолог, автоматичното изваждане на детето от сегашната среда и преместването му при майката в нова обстановка не би довело непременно и бързо до промяна в отношението на детето към майката. Прието е също така, че от изключителен интерес за детето е двамата родители да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане и възпитание, както и съществуващата неприязън в личните си отношения, което безспорно му се отразява зле, като за целта и с оглед благополучието на детето, двамата родители могат да потърсят подходящи услуги и индивидуална работа със специалисти. В този смисъл вещото лице в обстоятелствената част на заключението е посочило, че за да се предотврати развитието на PAS – синдрома, предвид факта, че към момента е в един начален етап без разстройства като цяло на социалната му адаптация и терапия с оглед съхраняване връзката с майката, би било удачно на детето индивидуално да му бъдат определени часове за психотерапия, а на родителите при отказ от семейно консултиране часове за индивидуална психотерапия с оглед осъзнаване на необходимостта от съхраняване на взаимното уважение и възпитание на детето на уважение към тях, с изместване фокуса на допуснати грешки в миналото и за да се ограничат деструктивните внушения към детето, както и митовете за разстроените семейни отношения.

Правилно въззивният съд е приел, че се претендира изменение на режима на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, установен с одобрено от съда споразумение между родителите: родителските права да се упражняват от бащата, като детето живее при него и се осъществява свободен режим на лични контакти майката. Също правилно съдът е приел, че е налице промяна в обстоятелствата, но е изложил съображения, защо счита, че промяната не в степен, която да налага промяна на мерките относно упражняването на родителските права от баща и свързаната с това издръжка. Неправилно обаче съдът е приел, че настъпилата промяна няма значение за мерките на лични отношения между детето и майката. Промяна на тези мерки не се претендира, но съдът следи служебно за интереса на детето и е длъжен да постанови необходимата промяна служебно, когато са налице основанията за това. Няма пречка, като отчитат добрите си отношения с детето, родителите да се споразумеят да прилагат свободен режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права; когато обаче обстоятелствата се променят и особено при наличието на данни за начало на развитие на синдром на родителско отчуждение, съдът е длъжен служебно да вземе необходимите мерки да бъде преодоляно такова развитие, като промени уговорения свободен режим на лични отношения. Той не може да бъде пасивен докато настъпят основания за промяна на родителските права.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изслуша допълнителна експертиза от вещо лице психолог, който да предложи мерки за преодоляване на развитието на синдрома на родителско отчуждение у детето според неговото актуално състояние, разбирането на родителите за значимостта на проблема и готовността им да участват активно и добросъвестно за неговото преодоляване. При липсата на съответно разбиране и готовност за участие при разрешаването на проблема у някой от родителите, съдът следва да постанови съответни мерки относно упражняването на родителските права.

Диспозитив

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 57/27.03.2018 на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 7/2018.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд, който да допусне допълнителна съдебно-психологическа експертиза съгласно горните указания.


Свързани съдебни актове

Решение № 244 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 7234 / 2014 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков Следва ли съдът да задължи страните да се явят в съдебно заседание за изслушването им при определяне на режим на лични отношения на детето и за правното значение на пребиваването на родителя в различна държава от местоживеенето на детето за определяне на ограничен режим на лични отношения?
Решение № 222 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6894/2014 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков За задължението на съда, при наличието на данни за родителско отчуждение да изслуша вещо лице психолог и по материалноправните въпроси за значението на упражняването на домашно насилие и ограничаването на контактите на детето с другия родител при определянето на родителските качества.
Решение №111/28.05.2018 по дело №4185/2017 Докладчик: съдия Борислав Белазелков За задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и обстоятелства относно правно релевантните факти по делото, които имат отношение към интереса на детето, за който (интерес) той следи служебно.
За задължението на въззивния съд, при наличието на данни за родителско отчуждение да изслуша вещо лице психолог.

Определение №705/24.10.2019 по дело №1816/2019 Докладчик: съдия Маргарита Георгиева За задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

Цитирани норми