Определение №189/12.05.2021 по дело №744/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 189

    гр. София, 12.05.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 744/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 във вр. чл. 32, т. 2ГПК от съпругата му и негов пълномощник М. Г. – Д., притежаваща юридическа правоспособност срещу определение № 11977/15.10.2020г. по ч.гр.д. № 2077/2020г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение №5021/05.03.2020г. по гр. д. № 3892/2013 г. на Софийски градски съд, I ГО, 25 – ти състав за прекратяване на производството по делото.

    В жалбата се правят оплаквания за неправилност за атакуваното въззивно определение и се иска неговата отмяна.

    Ответникът по жалба не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не е ангажирал становище.

    Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по - нататъшното развитие на делото, поради което е допустима.

    За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, намира следното.

    Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че фактическите обстоятелства, на които се основава предявеният иск го определят като такъв по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника (Апелативен съд – Бургас), за вреди от правораздавателна дейност, произтекли от постановен незаконосъобразен съдебен акт по ч. гр. д. № 200/2012 г. по описа на този съд. Посочил е, че искът е недопустим, тъй като в случая се касае за претенция за обезвреда от осъществяване на съдебната власт, насочена против възложителя на работата, която обаче се реализира само доколкото са налице предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител, а в случая те отсъстват. Приел е, че това е така, защото вредата се твърди да произтича от акт, постановен от лице с функционален имунитет, установен в разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България и няма твърдения за факти, при който претенцията би била допустима – т.е. когато извършеното е умишлено престъпление от общ характер. А изключването на гражданската отговорност с цитирания конституционен текст е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на искове срещу магистрати (съдии, прокурори и следователи) за реализиране на отговорността им във връзка с техните служебни действия и постановените от тях актове.

    В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е нищожно, като постановено от незаконен състав, тъй като по отношение на членовете му са съществували основания за отвод от участие в разглеждането на процесуалния спор, предмет на делото.

    Сочи се също, че преценката за предубеденост на един съдия или съдебен състав „може да се съди както от поведението му по време на процеса, така и от съдържането на неговите актове“ и в този смисъл обжалваното определение противоречи на актове на СЕС – решение от 1 октомври 1982 г. („казуса Пиърсък“), решение от 26 октомври 1984 г. („казуса Де Куб“) и решение от 25 юни 1992 г. („казуса Торгей Торгерсън“) – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

    Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари