Решение №189/17.10.2019 по дело №1446/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
48 Shares

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви и за задължението му да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност.

Отговор

При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:
ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове:
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА, ЕРИК ВАСИЛЕВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1446 описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение от 27.02.2019г. по гр.д.№3263/2018г. на ГС София, в частта му с която са уважени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.

Допуснато е касационно обжалване по въпросите за задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви и за задължението му да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност.

Жалбоподателят ЕТ „Антоанета-Ц-Георги Дончев”, чрез процесуалните си представители поддържа, че решението, в частта му, с която е уважен предявения иск, е неправилно, моли да се отмени и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Ответниците М. А. Д. и Р. А. Д., чрез процесуалния си представител, поддържат, че решението е правилно и молят да бъде оснавено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Въззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил ЕТ „Антоанета-Ц-Георги Дончев” да заплати на М. А. на основание чл.200 КТ сумата от 50000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на наследодателя на ищеца – А. М., настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 50000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв, както и да заплати на на Р. А. на основание чл.200 КТ сумата от 50 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на наследодателя му, настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.

Като е потвърдил решението изцяло съдът със същото решение е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 КТ до пълните им размери както и предявения от ЕТ „Антоанета-Ц-Георги Дончев” насрещен иск с правно основание чл.285 ЗЗД за солидарно осъждане за заплащане на сумата от 4000 лв., която е била заплатена за транспортиране на тленните останки на А. М. от Германия до България. В тази си част решението като необжалвано е влязло в сила.

Установено е по делото, включително и от прието по делото като доказателство разпореждане №16975/31.07.2014г. на ТП-НОИ-София-град, че на 23.11.2013г. през време и по повод на извършваната работа – управление на тежкотоварен автомобил от Република България до Република Германия, при изпълнение на задълженията си по трудовия договор с работодателя – ЕТ „Антоанета-Ц-Георги Дончев” , пострадалият А. М. е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, а именно – по време на почивка на бензиностанция и ТИР- паркинг в Република Германия, при слизане от кабината, пострадалият пада и получава травма на главата, която причинява неговата смърт.

Прието е за установено, че към момента на настъпване на злополуката пострадалия /баща на ищците- ответници по жалба/ е бил с концентрация на алкохол в кръвта си 2.91 промила, което обстоятелство кореспондира и с изводите на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза, че към момента на злополуката употребените от пострадалия количества алкохол са довели до тежко алкохолно опиянение.

Съдът е изложил съображения за това, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е винаги обективна и в случая е спазен административния ред за установяване на процесната трудова злополука, станала на 23.11.2013г., както и е установена причинната връзка между процесната трудова злополука и причинените на ищците неимуществени вреди.

Прието е, че наличието на алкохол в кръвта на пострадалия следва да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ, като степента на съпричиняване от страна на пострадалия е в размер на 50% и определеният размер на обезщетение за причинените на всеки от ищците неимуществени вреди в резултат на настъпилата трудова злополука следва да е по 50000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2013г. до окончателното плащане.

Касационен въпрос

Допуснато е касационно обжалване по въпросите за задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви и за задължението му да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност .

Мотиви

Настоящият състав намира, че по поставените за разглеждане въпроси има трайно истанова практика на ВКС според която при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.

По основателността

С оглед така дадения отговор на въпроси ВКС,състав на ІV г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно. Не може да бъде прието за основателно възражението на работодателя за освобождаването му от отговорност при условията на чл. 201, ал. 1 КТ тъй като в случая увреждането не е било причинено от работника умишлено. Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.

В настоящият сучай следва да се вземе предвид факта, че едно от основните законово установени задължения на работника при изпълняване на трудовите му задължения е да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество – чл. 126, т. 2 КТ. Според установеното разбиране на съдилищата, възприето и в практиката на ВКС следва да се оцени поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, както и че употребата на алкохол по време на работа представлява нарушение на трудовата дисциплина, като тежестта на нарушението зависи от отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. Безусловният извод за осъществяване на нарушение на трудовата дисциплина в случай на употреба на алкохол в работно време, съчетан с характера на осъществяваната работа, явната възможност от настъпване на трудова злополука поради нарушаване на правилата за безопасност на труда и лекомисленото предвиждане на пострадалия, че може да предотврати настъпването й, довеждат до заключението за липса на полагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил. При тези съображения е безспорно, че наличието на алкохол в кръвта на пострадалия в следствие на нарушаване на задълженията по чл. 126, т. 2 КТ следва да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ.

В конкретния случай изводите на въззивния съд за проявена от страна на работника груба небрежност са правилни, съобразени с доказателствата по делото. Неправилно обаче въззивният съд не е посочил какъв е пълния размер на дължимото се обезщетение, който следва да бъде намален с оглед проявената груба небрежност от пострадалия, както и изводът му, че трудовата злополука с наследодателя на ищците е съпричинена в размер 50% не съответствува на установено по делото поведение на работника, което сочи висока степен на съпричиняване, тъй като последният сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Грубото нарушаване на основните правила за безопасно слизане от кабината на тежотоварния автомобил и на забраната за употреба на алкохол през работно време, извършено водач на моторно-превозно средство, е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и тя в конкретния случай съставлява 75 % съпричиняване на вредоносния резултат, което съотношение съответства в по-пълна степен на на съпричиняването от страна на пострадалия. Ето защо ответникът – жалоподател в настоящето производство отговаря за неимуществените вреди причинени на ищците – синове на пострадалия , за обезщетяване на които настоящият състав намира, че следва да се определи такова в размер на по 100 000 лева за всеки един от тях , което следва да бъде намалено със 75 % и работодателят следва да бъде осъден да заплати по 25 000 лв. на всеки един от ищците, със законната лихва от деня на увреждането. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени в частта му, с която ЕТ „Антоанета-Ц-Георги Дончев” е осъден да заплати на М. А. Д. и Р. А. Д. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. М. настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г. за разликата над 25000лв. до 50 000 лв., като предявените искове се отхвърлят като неоснователни за сумата над 25 000 лева до 50 000 лева.

С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски за производството пред ВКС.

Диспозитив

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 27.02.2019г. по гр.д.№3263/2018г. на ГС София в частта, с която ЕТ „Антоанета-Ц-Георги Дончев” е осъден да заплати на М. А. Д. и Р. А. Д. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. М. настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г. за разликата над 25000лв. до 50 000 лв. за всеки един от тях и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. Д. и Р. А. Д. искове срещу ЕТ „Антоанета-Ц-Георги Дончев” с правно основание чл. 200, ал. labou1 КТ за сумите над 25 000 /двадесет и пет хиляви / лв. до 50 000/петдесет хиряди/ лв. за всеки един от тях – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. М. настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г.


Свързани съдебни актове

Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. Докладчик: съдия Борислав Белазелков За съотношението на грубата небрежност по смисъла на чл. 200 КТ и формите на вината по наказателното право, както и с нарушенията на трудовата дисциплина и субективното отношение на пострадалия.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите