Решение №188/10.08.2021 по дело №937/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 188

    гр. София, 10.08.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева

    ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева

    2. Надежда Трифонова

    при секретаря Г. Иванова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 937 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. К. И. против решение № 10256 от 27.07.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 275/2020 г.

    В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл по обвинителен акт, който не отговаря на изискванията по чл. 246 НПК; решението е постановено при липса на мотиви, тъй като не са били обсъдени поредица от доводи, наведени от защитника на подсъдимия; то представлява буквален препис на мотивите на първоинстанционния съдебен акт, а това не позволява да се разбере дали въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от принципа за формиране на вътрешното съдийско убеждение по чл. 14 НПК; показания от досъдебното производство на ключови свидетели, разпитани в нарушение на правото на защита на подсъдимия, са били решаващи за признаване на виновността му по съответни пунктове от обвинението; съдът е възприел експертиза, изготвена в нарушение на чл. 152 НПК, не е назначил повторна експертиза по собствена инициатива и немотивирано е отхвърлил надлежно направеното искане от страна на защитника на подсъдимия; боравил е с предположения при разрешаването на съществени въпроси и не е изложил доводи откъде извлича умисъла на дееца за извършване на престъплението; допуснал е нарушение на закона, тъй като в справките-декларации липсва затаена истина по смисъла на чл. 255, ал. 1, т. 2 НК, а дължимият данък не е бил определен съобразно формулата, регламентирана в чл. 88, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС); по делото не е било установено сумите да са влезли в търговската дейност на дружествата; наложеното наказание е явно несправедливо поради наличието на законовите предпоставки за приложение на чл. 55 НК. Направени са искания в определена последователност - за отмяна на присъдата и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първата или на въззивната инстанция, както за изменение на въззивното решение, като се намали наложеното наказание на подсъдимия.

    В съдебно заседание защитникът (адв. Н.) поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея.

    Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

    Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

    С присъда № 4536 от 21.10.2019 г. на Благоевградския окръжен съд по н. о. х. д. № 592/2017 г. подсъдимият С. К. И. е признат за виновен в това, през периода от 13.03.2008 г. до 27.01.2015 г. в гр. Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „С.” ЕООД да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 26 993.98 лева, като е затаил истина в подадени справки-декларации по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и в годишни данъчни декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е определено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и конфискация

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари