Решение №188/17.10.2019 по дело №471/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпроси

За предпоставките при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД?

Подлежат ли на пълно обезщетяване в гражданския процес имуществените вреди, претърпени в наказателния процес под формата на заплатени в наказателното производство разноски за адвокатска защита?

Отговори

При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Дадените разяснения от Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд и се възприема изцяло от настоящия състав. Ето защо, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за делото, а именно: какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, има ли постановена мярка за неотклонение или наложени други ограничения, както и дали наказателното преследване е приключило в разумен срок. При определяне на конкретния размер на обезщетението е от значение също, дали обвиненията са се отразили върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състояние на пострадалия, а също и доколко се засяга личното му достойнство и авторитет в обществото.

При иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, с оглед особеностите на случая и процесуалното поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното производство.


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Председател:
ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове:
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА, ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 471 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Обжалвано е решение от 11.06.2018г. по гр.д.№6103/2017г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за предпоставките при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и подлежат ли на пълно обезщетяване в гражданския процес имуществените вреди, претърпени в наказателния процес под формата на заплатени в наказателното производство разноски за адвокатска защита.

Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно в частта му, с която са уважени предявенити искове и моли присъдените обезщетения да бъдат намалени.

Жалбоподателят И. К. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението, в частта му с която са отхвърлени предявените искове, е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат уважени предявените искове в пълния им размер.

С определение от 06.02.2019 г. е прекратено производството по ч.гр.д.№470/2019г. по описа на ВКС и е присъединено за общо разглеждане в настоящетно производство.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на И. К. сумата 10 000 лева обезщетение за неимущестмеви вреди от незаконно наказателно преследване и сумата 19 600лева обезщетение за имуществени вреди от същото ведно със законната лихва, начислявана от 14.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част съдът е отхвърлил иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване до пълния му предявен размер от 30000 лева.

От приложеното НОХД № 3841/2013 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 7 състав, се установява че ищецът И. Н. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, извършено в качеството му на изпълнителен директор на „Информационно обслужване” АД – за това, че при условията на продължавано престъпление съзнателно е сключил две неизгодни сделки, от които е произлязла значителна вреда за представляваното от него дружество, като за това престъпление се предвижда наказание по основния текст от 1 до 6 години лишаване от свобода.

Установено е по делото, че И. Н. е бил привлечен като обвиняем на 25.06.2012 г., а първият обвинителен акт е внесен в съда на 13.07.2012 г. Констатирано е, че с разпореждане от 19.09.2012 г. съдията-докладчик е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение – поради констатирани вътрешни противоречия в обвинителния акт, такъв е внесен повторно на 04.03.2013г. и делото е разгледано от Софийския районен съд.

Установено е , че след даване ход на съдебните прения прокурорът е заявил, че не поддържа обвинението, тъй като не са събрани достатъчно доказателства, които по един безспорен и категоричен начин да определят съпричастността на подсъдимия към повдигнатото обвинение и е предложил, подсъдимият бъде оправдан е с присъда от 10.10.2013 г. първоинстанционният наказателен съд е оправдал подсъдимия .

Установено е също така, че въпреки че представителят на прокуратурата е заявил пред районния съд, че не поддържа обвинението, срещу оправдателната присъда е подаден протест от друг прокурор при СРП и с решение от 14.05.2014 г. – неподлежащо на по-нататъшно обжалване, постановено по ВНОХД № 5731/2013 г. Софийският градски съд е потвърдил оправдателната присъда, като по време на цялото наказателно производство мярката за неотклонение, взета спрямо ищеца, е била „подписка”.

Съдът е приел, че наказателното производство е приключило в съвсем разумен срок – по-малко от 2 години от привличането на ищеца като обвиняем, а мярката за неотклонение, която му е била определена, е лека – подписка. Взел е предвид обстоятелствата, че ищецът е бил признат специалист в своята област, заемал е престижни позиции и обвинението в тежко умишлено престъпление от общ характер /по смисъла на чл. 93, т. 7 НК/, се е отразило отрицателно на психиката му, на доброто му професионално име, на отношенията му с близки и познати, довело е до напрежение в семейството му.

При съобразяване на горните обстоятелства, съдът е счел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 10 000 лева.

Относно претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди съдът е приел, че видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, за процесуално представителство пред Софийския районен съд ищецът е заплатил на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ 9 600 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, за което е издадена фактура и е съставен приходен касов ордер, като е представляван от адв. В. от това дружество.

Установено е, че за защита пред Софийския градски съд на адвокатското дружество е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева с ДДС, за защита по досъдебното производство ищецът е заплатил два пъти по 1 000 лева на упълномощения адв. С., а за процесуално представителство пред съда на адв. С. са заплатени 4000 лева, като видно от производството пред районния съд, подсъдимият е бил защитаван както от адв. В., така и от адв. С., възражение срещу протеста, подаден от прокурора, е изготвено от двамата адвокати, а в откритото съдебно заседание пред СГС се е явил адв. С..

Въззивният съд е приел, че право на обвиняемия/подсъдимия е да организира защитата си по своя преценка и да ангажира повече от един защитник, когато счита това за необходимо с оглед на защитата на правата си и не може да се изисква от подсъдимите, когато съществува опасност от засягане на техни основни права, да договарят с избраните от тях защитници по-ниски възнаграждения, за да ограничат имуществените си вреди. Прието е, че в случая не са налице и предпоставките на чл.5 ЗОДОВ, които да мотивират редуциране на обезщетението за имуществените вреди, поради което въззивният съд е счел, че са доказани разходи за защита по наказателното дело на досъдебното производство и в двете съдебни инстанции и следва да се присъдят като обезщетение за ефективно претърпяна имуществена вреда както се претендират в размер на 19 600 лева.

Касационен въпрос

Допуснато е касационно обжалване по въпросите: за предпоставките при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и подлежат ли на пълно обезщетяване в гражданския процес имуществените вреди, претърпени в наказателния процес под формата на заплатени в наказателното производство разноски за адвокатска защита.

Мотиви

Настоящият състав намира, че отговор на първия поставен материалноправен въпрос е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленум на ВС, според която при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Дадените разяснения от Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд и се възприема изцяло от настоящия състав. Ето защо, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за делото, а именно: какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, има ли постановена мярка за неотклонение или наложени други ограничения, както и дали наказателното преследване е приключило в разумен срок. При определяне на конкретния размер на обезщетението е от значение също, дали обвиненията са се отразили върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състояние на пострадалия, а също и доколко се засяга личното му достойнство и авторитет в обществото.

На втория материалноправен въпрос отговор дава тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ВКС, ОСГК, според което при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, с оглед особеностите на случая и процесуалното поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното производство.

По основателността

С оглед дадения отговор на първия въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е повдигнато незаконно обвинение от прокуратурата, по което е постановена оправдателна присъда. Също така правилно съдът е възприел релевантните за конкретния случай обстоятелства, във връзка с тежестта на обвиненията, негативните изживявания на пострадалия и доколко вредите на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с обвиненията на прокуратурата, но неправилно в мотивите на решението се приема, че за обезщетяването им е необходима сума от 10 000 лева. Възивният съд обосновано е посочил в решението, че воденото друго наказателно производство през същия исков период следва да се преценява като релевантно за спора обстоятелство със значение при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като това друго обвинение също е оказало влияние върху личния и семеен живот на ищеца, поради което въздействието от наказателната репресия не може да се приеме за значително по обем, когато негативните последици са проявление и на други обстоятелства извън поддържаното обвинение, за което съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се иска да бъде ангажирана отговорност на държавата /напр. воденото друго наказателно производство/. Не е съобразен в достатъчна степан факта, че наказателносто преследване е приключило в съвсем разумен срок – по-малко от 2 години от привличането на ищеца като обвиняем, а мярката за неотклонение, която му е била определена, е лека – подписка. При съвкупната преценка на всички обстоятелства и предприетите мерки на процесуална принуда от прокуратурата, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че справедливото обезщетение от конкретните три обвинения срещу ищеца е в размер на 5 000 лева, които се дължат за причинените морални вреди и уронване на доброто му име в обществото, тъй като определеното обезщетение не следва да слбужи за необосновано обоготяване на пострадалия, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда.

В случая, въззивният съд правилно е приел, че не е налице основание за намаляване на обезщетението за имуществени вреди, тъй като адвокатското възнаграждение в наказателното производство не е уговорено извън рамките на разумната и нормална за пазарните условия цена на предоставената правна защита. Било е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление и ищецът е претърпял имуществени вреди от незаконно наказателно преследване на прокуратурата в размер на заплатените възнаграждения за правна защита и съдействие по предявеното му обвинение в досъдебното и съдебно производство, които следва да бъдат присъдени изцяло поради липса на предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение. Ето защо в тази му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба на И. Н..

С определение от 09.10.2018г. АС София по гр.д.№6103/2017г. , в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя ищец И. Н. за изменение на решението, постановено на 11.06.2018 г. по въззивно гр. дело № 6103/2017 г. в частта за разноските. Поскано е е присъждане на още 1 070,39 лева над присъдените с въззивното решение 366,86 лева.

Съдът е приел, че при изчисляване на разноските съдът се е съобразил с частичната основателност на жалбите на страните и е присъдил разноски съразмерно на уважената част от жалбата на ищеца, поради което не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият състав намира, че частната жалба е основателна. Пред въззивната инстанция е определено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер на 10000лева и за имуществени такива в разер на 19 600 лева. С оглед на така уважените размери на исковете за производството пред въззивната инстанция на жалбоподателят е следвало да се присъдят разноски в размер на 1893лева, т.е. следва да се присъдят още 1437,25лева

За производството пред ВКС с оглед изхода на спора по двете жалби не следва да се присъждат разноски.

Диспозитив

Предвид изложените съображения, съдът

р е ш и :

ОТМЕНЯ решение от 11.06.2018г. по гр.д.№6103/2017г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 5000 / пет хиляди/ лева до 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Н. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над 5000/ пет хиляди/лева до 10 000/ десетхиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част.

ОТМЕНЯ определение от 09.10.2018г. АС София по гр.д.№6103/2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на И. К. Н. още 1437,25лева разноски за производството пред Софийски апелативен съд.


Свързани съдебни актове

Тълкувателно решение № 1/2017 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г.
Докладчик: съдия Зоя Атанасова
Може ли съдът при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес?
Постановление № 4/68 от 23.12.1968 г.
Докладчик: съдия Екатерина Биолчева
За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Тълкувателно решение № 3/2004 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г.
Докладчик: съдия Жанета Найденова
По спорни въпроси от приложението на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите.
Решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г.
Докладчик: съдия Диана Хитова
Какъв е общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за обичайни неимуществени вреди от незаконно обвинение? Процесуалното поведение на незаконно обвинено лице и предходното му осъждане от значение ли са за размера на присъденото обезщетение? Каква е връзката между стандарта на живот в страната и реално претърпените вреди?
Решение № 542 от 15.01.2013 г. по гр. д. № 1568/2011 г.
Докладчик: съдия Борислав Белазелков
За тежестта на пострадалия да докаже увреждащите го негативни изживявания.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите