Определение №186/23.04.2021 по дело №233/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 186

    София, 23.04.2021 год.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

    като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 233 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Д. Х. М., чрез пълномощника му адвокат К. Ж., против решение № 260645 от 21.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1340 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 945 от 25.02.2020 г. по гр.д. № 8078/2019 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Д. Х. М. против Община Варна отрицателен установителен иск за собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], местност „С. Н.“ /“Б.“/ № 516 с площ от 871 кв.м.

    Община Варна е подала, чрез главен юрисконсулт М. Д., писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

    За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното:

    Във въззивната жалба на ищеца са наведени доводи за необсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, относими за правния спор /не са обсъдени свидетелските показания за осъществявано владение върху имота от ищеца и неговия наследодател/, както и за неправилен анализ и преценка на доказателствата, в резултат на което и решението е и необосновано - неправилен е изводът, че щом като в разписния лист към КП от 1956 г. за собственик на имота е бил вписан ГНС-Варна, то имотът е държавна собственост, тъй като вписването в регистъра към КП на едно лице като собственик на даден имот не го легитимира като такъв, още повече, че в случая в регистъра към КП от 1956 г. липсва посочен документ, въз основа на който държавата се легитимира като собственик на имота; оспорен е и изводът, че към 05.11.1999 г. процесният имот е бил предвиден за жилищно строителство, съгласно ЧЗРП, одобрен със Заповед № Г-83/04.08.1999 г., тъй като по делото нямало данни тази заповед да е влязла в сила, а е установено, че към момента на влизане в сила на нормата на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС е действал ЗРП от 1982 г., според който процесният имот е бил отреден за „Консулски жилища“ – Дипломатически корпус, като консулските жилища са предназначени за ползване от длъжностни лица, а не за задоволяване на жилищни нужди на гражданите, каквото е изискването на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС и тъй като тази норма не следва да се тълкува разширително, неправилен е изводът на районния съд, който е приравнил отреждането на имота за консулски жилища с отреждане за жилищно строителство.

    Въззивният съд е констатирал, че при предявяване на иска ищецът е обосновал правния си интерес с твърдението, че е собственик на имота по давност, като го владее от 8.09.2003 г., а владението получил от баща си, на когото през 60-те години на миналия век имотът бил отдаван под наем от „Ремонтстрой“, а в последствие му бил продаден, но ищецът не разполага с договора. Ответната община е въвела като основание за придобиване на правото на собственост твърденията, че имота е бил държавна собственост, предоставен за ползване на бащата на ответника, като е станал общинска собственост на основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОС.

    Окръжният съд е приел за установено, че ищецът е наследник по закон /син/ на Х. М. К., починал на 8.09.2003 г., на когото с договор за отдаване под наем на държавен нежилищен имот от 16.12.1976 г. имотът /хавра от 1000 кв.м. в местността „С. Н.“/ е отдаден под наем, а по разписния лист към КП на „Крайбрежието“ от 1984 г. имот пл. № * е записан на ГНС. Х. М. К.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари