Решение №186/21.10.2019 по дело №246/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Въпрос

При определяне на степента на съпричиняване, длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят?

Отговор

Когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал чрез възлагане в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност.

Това е така, защото отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна. Тя може да се изключи само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя. Непреодолима сила не изключва обективната отговорност по чл.200 КТ. Отговорността обаче може да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата небрежност е форма на вината- работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която най- небрежния би положил. Доколкото се касае за количествена разлика между грубата и обикновената небрежност, грубата небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най- небрежният би положил някаква грижа.

Процентът съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Председател:
Симеон Чаначев

Членове:
Александър Цонев, Филип Владимиров

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 246/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Й. В. А. против решение № 153/22.10.2018г., постановено по в.гр.д. 162/18г. на ОС- гр. Габрово, в частта, в която е отхвърлен иска и за сумата над 24000лв., предявен срещу работодателя „Подправки ком“ ЕООД за плащане на обезщетение за неимуществен вреди, причинени от трудова злополука.

С въззивното решение, Габровски окръжен съд е приел следното от фактическа страна: на 03.02.2017г. без да е изключена напълно пакетираща машина, ищцата по време на изпълнение на работата си по трудовото правоотношение е отворила вратите на предпазния екран и е предприела действия по издърпване на дефектиралата зона на фолийния ръкав. Държейки ръкава с дясна ръка, с лявата се е пресегнала към командното табло с цел задействане на бутона за ръчно придвижване на фолиото. Вместо този бутон, тя е натиснала съседния, при което се задействат термичните притискащи челюсти, които са притиснали пръстите на дясната ръка, което впоследствие е довело до ампутацията на палеца и показалеца от пръстите на дясната ръка. Въз основа на тези фактически изводи, въззивният съд е приел от правна страна, че е налице трудова злополука, но и съпричиняване от страна на ищцата, тъй като не е изпълнила задължението да спре машината преди извършване на корекции или технически настройки, както и е нарушила забраната за достъп до спойващите челюсти при включена машина (чл.11 и чл.14 от Инструкция 19 за безопасна работа с вертикална пакетираща машина), поради което е действала при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност и е определил 70% съпричиняване, с който размер е намалено обезщетението за неимуществени вреди от 80000лв. на 24000лв..

В жалбата ищцата твърди, че процентът на съпричиняване е неправилно определен, тъй като работодателят е допринесъл за трудовата злополука по два начина- не е провел необходимото обучение за работа с машината и по- точно в случаите на злополука, и второ- не е монтирал прекъсвач, който да задейства при отваряне на предпазните решетки на машината.

Работодателят не е депозирал отговор срещу касационната жалба.

Касационната жалба е частично основателна.

Касационен въпрос

Обжалването на въззивното решение е допуснато по следния въпрос: „При определяне на степента на съпричиняване, длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят?“.

Мотиви

Отговорът на този въпрос е даден с трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС, че когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е компенсирал чрез възлагане в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност.

Това е така, защото отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна. Тя може да се изключи само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя. Непреодолима сила не изключва обективната отговорност по чл.200 КТ. Отговорността обаче може да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата небрежност е форма на вината- работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която най- небрежния би положил. Доколкото се касае за количествена разлика между грубата и обикновената небрежност, грубата небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най- небрежният би положил някаква грижа.

Процентът съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна.

Във връзка с отговора на поставения въпрос, ВКС, състав на ІІІ ГО намира, че въззивният съд неправилно е определил процента на съпричиняване, тъй като въпреки, че е установил виновно допринасяне от страна на работодателя, не е отчел значението на виновното поведение за допринасянето на противоправния резултат. Съдът е установил, че работодателят е нарушил Закона за безопасни условия на труд и Наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, тъй като е допуснал експлоатация на вертикална пакетажна машина без краен изключвател и без изключвател на предпазната решетка, както и че не е провел обучение по правилата за здравословни и безопасни условия на труд при работа с машината, най- вече при злополука. След това, при определяне на процента на съпричиняване обаче, съдът е не е отчел значението на виновното поведение на работодателя (респективно на негови длъжностни лица), тъй като е заключил, че работодателят винаги отговаря независимо дали има вина, а само виновното поведение на ищцата е от значение за определяне на процента съпричиняване.

По същество

По същество на спора ВКС намира, че искът за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука е основателен за сумата от 40000лв. на основание чл.200 КТ във връзка с чл.52 ЗЗД и чл. 201, ал. 2 КТ.

От фактическа страна се установява следното: на 03.02.2017г. при работа по трудово правоотношение, ищцата е претърпяла трудова злополука, установена с Разпореждане за установяване на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Причините за настъпването на травматичното увреждане са установени от Протокол за извършена проверка по чл. 58 КСО. Констатациите от протокола за причинната връзка са доказани и обвързващи за съда и страните, тъй като съгласно чл. 58, ал. 6 КСО те не са опровергани в настоящото производство при условията на пълно и главно доказване. Установените причини за настъпването на трудовата злополука са намират както у работника, така и у работодателя. Ищцата не е изпълнила задължението да спре машината преди извършване на корекции или технически настройки, както и е нарушила забраната за достъп до спойващите челюсти при включена машина (чл.11 и чл.14 от Инструкция 19 за безопасна работа с вертикална пакетираща машина), а от друга страна работодателят е допуснал експлоатация на вертикална пакетажна машина без краен изключвател и без изключвател на предпазната решетка, както и не е провел обучение по правилата за здравословни и безопасни условия на труд при работа с машината, най- вече при злополука. При инцидента е причинена тежка травма на палеца и показалеца на дясната ръка чрез механично притискане на меките тъкани на пръстите и чрез действие на високи температури от слепващите челюсти, което е довело до нежизненоспособност на меките тъкани на пръстите и последваща ампутация на палеца и показалеца на 09.02.2017г.. Напълно е изгубена хватателната способност на дясната ръка.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи- справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД е 80000лв., а процентът на съпричиняване е 50% (една втора).

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Благото е предмет със стойност, което задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност. Съдебната практика установява средния размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика.

При загуба на хватателна способност на водеща ръка, за обичайните болки и страдания като интензитет и продължителност, предвид вида и характера на увреждането, съдебната практика е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000лв. (решение №290/2015г. на ІV ГО), а в настоящия случай не се установяват обстоятелства, които да обосновават по- нисък или по- висок размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД, поради което съдът счита, че сумата от 80000лв. представлява справедлив размер на обезщетението, което би компенсирало преживените болки и страдания.

Причините за настъпването на травматичното увреждане се намират у работника и у работодателя. Работникът е действал при груба небрежност, тъй като не е положил никакви грижи за безопасност, поради което възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на обезщетението е основателно. При съпоставянето причините, довели до увреждането, се установява еднаква тежест на допринасяне, тъй като при мисленото отстраняване на всяка от причините, стоящи у работника и у работодателя, не би настъпил противоправният резултат. При това положение съпричиняването от страна на ищцата следва да се определи на 50 %. В такъв случай искът е основателен за сумата от 40000лв..

Диспозитив

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 153/22.10.2018г., постановено по в.гр.д. 162/18г. на ОС- гр. Габрово в частта, в която е потвърдено решение № 132/08.05.2018г., постановено по гр.д. 2384/17г. по описа на Габровски районен съд, с което е отхвърлен иска на Й. В. А. за присъждане на сумата над 24000лв. до 40000лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ответника „Подправки ком“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Габрово да плати на ищцата Й. В. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] още 16000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 03.02.2017г., заедно със законната лихва от същата дата до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на въззивния съд в останалата част.

ОСЪЖДА „Подправки ком“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр.Габрово да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 640лв., съгласно уважената част на иска.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите