Определение №185/23.04.2021 по дело №103/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 185

    София, 23.04.2021 год.

    Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

    ЧЛЕНОВЕ : СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

    ГЕРГАНА НИКОВА

    При участието на секретаря

    докладвано от съдията БАЛЕВСКА

    гр.д. № 103/2021 година по описа на II г.о.

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано по касационна жалба вх. № 106209/ 03.09.2020 год. на „ХЕЛИО-ТУР-С “АД със седалище и адрес на управление гр. Елхово, област Ямбол , представлявано от „ТХ Русалка Холидейз“ АД с представител Евгения Банева, заявена чрез процесуалния представител адв. Жана Кисьова САК срещу въззивно Решение № 19 от 01.07.2020 год. по В.гр.д. № 26/2020 год. на АС-Бургас , постановено в производство по обективно съединени искове по чл. 73, ал.1 ЗС и при условията на евенстуалност иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД, респ. чл. 49, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

    С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 355 от 25.09.2019 година постановено по гр.д № 1883/2017 го. на ОС-Бургас , с което са отхвърлени заявените искове срещу „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД, за заплащане на обезщетение в размер на сумата 440 500 лв. за ползване на собствен имот и мораторни лихви , респ. на предявените при условията на евентуалност искове за същата сума , на правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД респ. чл. 49, ал.1 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

    С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.

    Наведените доводи са в насока на тезата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , довели и до неправилни изводи по приложение на материалния закон – чл. 92 ЗС и чл. 98 ЗС по отношение на процесните вещи, описани в 17 пункта с исковата молба. Поддържа се теза , че процесните обекти не са принадлежност към терена, поради което и собствеността им като „принадлежност „ не е преминала към купувача от публичната продан- ответник по иска. Изводите на съда са неправилни по причина , че не са обсъдени всички ангажирани доказателства относно статута на процесните сгради, като не е съобразено приетото в тази насока от съда по гр.д. № 1879/2015 год. на ОС-Бургас т.е че въпросът , че сградите имат статут на самостоятелни обекти на правото на собственост е разрешен по цитираното гр.дело, в тази насока не са обсъдени данните на АДС №196/1996 год. за отделните оценки на сгради и терен, за определяне на самостоятелни данъчни оценки за всяка сграда . Доводи срещу изводите на съда , че основният критерий за преценка за самостоятелния характер на сградите се определя от функционалното предназначение на същите,са необосновани доколкото не са зачетени констатациите на изслушаните експертни становища в тази насока не са зачетени свидетелските показания за начина на използване на сградите, които са премахнати,Оспорва се обосноваността на правния извод , че вещите са принадлежност към главната вещ- терена защото следва да е налице „обективно съществуваща и субективно потвърдена връзка на обслужване между тях „ , без да са съобразени фактите , че тези сгради не са описани във възлагателното постановление на публичната продан“ и че същите отговарят на възприетия от Закона за туризма термин „място за настаняване“, изградено от строителни конструкции за сезонна или целогодишна експлоатация.

    Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса : Възможно ли е съдът да извърши преценка на самостоятелния характер и предназначението на изградените на територията на къмпинг места за настаняване , като бунгала ,търговски обекти и санитарни комплекси и да обоснове приложението на чл. 98 ЗС , приемайки обектите за принадлежност към терена без самостоятелно предназначение , единствено въз основа на кадастралните данни и местоположение на обектите върху терена на къмпинга, с довод , че изводите на въззивния съд са в противоречие с тезата по Решение № 80 от 27.07.2018 од.по гр.д. № 3114/2017 год. на ВКС- II г.о.

    Искането да се допусне касационно обжалване

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари