Решение №184/20.01.2020 по дело №1012/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

При какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ?

Отговор

Обстоятелството дали поземлен имот, който попада в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, е държавна или общинска собственост, се отнася на първо място до правния интерес на ищеца – физическо лице, който е предявил срещу общината и /или държавата отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот, който попада в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и едва след това до основателността на иска.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теодора Гроздева

ЧЛЕНОВЕ:
Владимир Йорданов, Ваня Атанасова

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 1012 /2019 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

С определение № 429 от 07.08.2019 г. по касационна жалба на община Варна е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1986 от 22.11.2018 г. по гр.д. № 2097 /2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., изменено в частта за разноските с определение № 117 от 14.01.2019 г. на основание чл.248 ГПК по делото, с което е потвърдено решение № 3229 от 09.07.2018 г. по гр.д. № 1455 /2018 г. на Варненския районен съд, с което е уважен отрицателният установителен иск, предявен от Т. И. Т. срещу жалбоподателя [община], за признаване за установено, че [община] не е собственик на поземлен имот с площ 381 кв.м., находящ се в район „М.“, с.о. „К.“, [населено място], с идентификатор ….. по КККР на [населено място].

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: при какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ? За въпроса е прието, че е от значение по конкретното дело, доколкото е свързан с правния интерес на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, доказването на който е от значение за допустимостта на иска съгласно приетото в т.1 от тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което ищецът по предявен отрицателен установителен иск следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес и ако не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.

Мотиви

По правния въпрос:

Физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ 1) ако придобие чрез правни сделки от собственик или правоприемник на собственик, чиято собственост е била възстановена по ЗСПЗЗ или придобита на основание пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, или от собственик или правоприемник на собственик, чийто имот не е бил обобществяван (включван в ТКЗС, ДЗС или в други селскостопански организации) или отчуждаван, или фактически отнеман – собственикът или не е бил член-кооператор или е бил, но имотът му не бил внасян в ТКЗС; 2) или ако придобие по давност имот на такъв собственик, като в случаите на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ придобивната давност не може да започне да тече преди възстановяване на собствеността.

Физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, дори и да е частна държавна или общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена с разпоредбата на чл.7,ал.1 ЗОС и поради мораториума върху придобивната давност (спирането и), установен с разпоредбата на пар. 1 ЗР ЗДЗС (бр. 46/2006 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), по отношение на останалите поземлени имоти, които са частна държавна и частна общинска собственост.

Следователно обстоятелството дали поземлен имот, който попада в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, е държавна или общинска собственост, се отнася на първо място до правния интерес на ищеца – физическо лице, който е предявил срещу общината и /или държавата отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот, който попада в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и едва след това до основателността на иска.

По основателността

Насрещната страна Т. И. Т. оспорва касационната жалба.

Въззивният съд е приел следното:

Ищецът Т. Т. обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск за собственост срещу [община] с твърдения, че е придобил процесния поземлен имот на основание давностно владение, осъществявано в периода от 2005 г. и към настоящия момент, но ответникът противопоставя собственически права и отказва да му издаде скица, необходима на ищеца за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за правото на собственост върху имота. Въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че [община] не е доказала, че е придобила собствеността върху процесния поземлен имот на основание чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ с представения акт за частна общинска собственост, който няма правопораждащо действие.

От заключението на съдебно – техническата експертиза (нататък и СТЕ) по делото се установява, че процесният имот се намира в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ съгласно решение № 322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет-В. (обн. ДВ, бр. № 59 /21.07.2000 г.), с което по реда на пар. 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ е образувано селищно образувание „К.“. Съдът е приел, че имотът не е бил включен в ТКЗС, в ДЗС или други подобни организации, не е одържавяван и няма данни по отношение на него да са подавани заявления за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, да са провеждани реституционни процедури и процедура по чл.19 ЗСПЗЗ.

Следователно имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и не е влязъл във фонд „резултативен“ по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което не е осъществено твърдяното от ответника [община] основание за придобиване на право на собственост по чл.25,ал.1 ЗСПЗЗ.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса не е обосновал при условията на пълно главно доказване придобиването на правото на собственост на соченото основание – по силата на закона въз основа на чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 ГПК и сл.:

Относно довода в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е приел като доказателство по делото протокол № 16 /01.02.1960 г. на комисия по Т., [населено място], с който е взето решение за причисляване към държавния поземлен фонд и предаване за ползване на ТКЗС на всички земи и трайни насаждения в землището, от който се установява, че процесният имот е бил включен в ТКЗС (обосновката включва позоваването на изводите на съда по гр.д. № 1295 /2018 г. на Варненския окръжен съд, в който е разгледан спор между същите страни за съседния имот, в което същото доказателство е обсъдено, това решение, с което отрицателният установителен иск е отхвърлен, е влязло в сила, тъй като с определение № 207 от 23.04.2019 г. по гр.д. № 878 /2019 г. на ВКС, I г.о. не е допуснато касационното му обжалване).

Този довод има значение за отговора на въпроса дали процесната земеделска земя е била обобществявана или не, който има значение за отговора на въпроса дали процесният имот е общинска или държавна собственост.

При дадения отговор на правния въпрос, въпросът дали процесният имот е частна държавна или общинска собственост е от значение по конкретното дело, тъй като (на първо място) е свързан с правния интерес на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, доказването на който е от значение за допустимостта на иска и тъй като (едва след установяване на наличие на правен интерес от провеждане на иска) въпросът има значение за основателността на иска.

За прания интерес от предявения отрицателен установителен иск съдът следи служебно, тъй като по силата на чл.124,ал.1 ГПК правният интерес е предпоставка за допустимостта на този установителен иск.

Отделно от това е основателен и доводът на жалбоподателя, че доколкото законът установява с императивни материалноправни норми кои поземлени имоти са частна държавна и общинска собственост, както и правните норми, с които се установява забраната за придобиването по давност на такива имоти (въпрос от значение за допустимостта и основателността на иска), за приложението на мораториума по пар. 1 ЗР ЗДЗС съдът следи служебно. В случая приложение има разрешението, прието с т.1 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, както има приложение и разрешението, прието с т.3 от същото ТР, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма/.

Като не е приел посоченото писмено доказателство въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като доказателството има значение за допустимостта и за основателността на иска.

Основателен е и доводът, че неприетото писмено доказателство има значение за преценка на обосноваността и правилността на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което има значение за обосноваността и правилността на обжалваното въззивно решение.

От този извод следва извода, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

В настоящото касационно производство, което се провежда по реда на чл.290 ГПК, е налице пречка за събиране на доказателства, а за преценка на допустимостта на предявения иск е необходимо да бъде обсъдено неприетото от въззивния съд доказателство, поради което и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да приеме като доказателство по делото обсъденото писмено доказателство, както и служебно да извърши преценка дали е необходимо събирането на други доказателства във връзка с установяването на обстоятелството дали процесният имот е бил включен в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, както и дали е бил заявен за възстановяване на собствеността и на последиците от това да не е бил заявен за възстановяване. В случай, че въззивният съд въз основа на приетото от него доказателство приеме, че приетото заключение на съдебно-техническа експертиза не е обосновано и има съмнение за неговата правилност, той по искане на въззивния жалбоподател (ответника по иска [община]) или служебно следва да допусне повторно заключение.

С оглед приетото с отговора на правния въпрос и по основателността на доводите за процесуални нарушения – за задължението на въззивния съд да следи служебно за допустимостта на отрицателния установителен иск (за обстоятелствата, с които ищецът обосновава правния си интерес от предявяването му), както и да следи служебно за прилагането на императивни материалноправни норми, повторното разглеждане на делото от въззивния съд следва да започне с приемането на обсъденото писмено доказателство и да продължи с преценка на останалите допустими и необходими доказателства, относими към установяването на правния интерес и приложимите по спора императивни материалноправни норми, каквито въззивният съд следва да събира и служебно.

Въззивният съд следва да обсъди всеки отделен довод за наличието на порок на първоинстанционното решение.

При новото разглеждане на делото и на основание чл.294,ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за водене на настоящото дело във Върховния касационен съд.

Диспозитив

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1986 от 22.11.2018 г. по гр.д. № 2097 /2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., г.о., изменено в частта за разноските с определение № 117 от 14.01.2019 г. на основание чл.248 ГПК по делото.

Връща делото за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд съобразно дадените указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми