Решение №184/02.01.2019 по дело №1125/2018

Анотация

Въпрос

Дали съдът се е произнесъл по непредявен иск, при положение, че договорът за стопански риболов не може да се квалифицира като договор за поръчка, тъй като не е договор за извършване на правно действие, а с него се възлага извършването на фактическо действие?

Отговор

Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на съдебното решение, когато съдът с постановяването му е нарушил диспозитивното начало в процеса- произнесъл се е извън предмета на спора и обхвата на търсената защита, а във всички останали случаи дадената правна квалификация касае правилността на решението.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:
Симеон Чаначев

Членове:
Александър Цонев, Филип Владимиров

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1125/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

История на спора

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано пред ВКС по жалба на ответника Т. Т. срещу въззивно решение на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение на Районен съд гр. Балчик и е уважен иска на ищеца „Белатрикс Булшипинг“ ЕООД за плащане на обезщетение в размер на 12872, 75лв. (паричната равностойност на уловени и непредадени калкани и рапани) поради неизпълнение на договор за поръчка за периода от 01.05.2010г. до 30.08.2011г. на основание чл.79 ЗЗД във връзка с чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало договорно правоотношение по договор за извършване на стопански риболов, ответникът изпълнил задължението си, но не предал улова на ищеца, поради което дължи компенсаторно обезщетение, представляващо паричната равностойност на уловените рапани и калкани. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД - иск за обезщетение на вреди от неизпълнение на договор за поръчка.

В касационната жалба са изложени доводи от ответника, че ищецът не е имал разрешение за извършване на стопански риболов, както и че извършеният риболов е бил възложен от друго трето лице, което е имало разрешение за стопански риболов.

Касационен въпрос

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятна недопустимост на основание чл. 280, ал. 2ГПК за преценка дали съдът се е произнесъл по непредявен иск, при положение, че договорът за стопански риболов не може да се квалифицира като договор за поръчка, тъй като не е договор за извършване на правно действие, а с него се възлага извършването на фактическо действие.

Мотиви

Въпросът за вероятната недопустимост на въззивното решение поради неправилна квалификация е разрешен с т.р.№2-2012-ОСГТК, където е прието, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на съдебното решение, когато съдът с постановяването му е нарушил диспозитивното начало в процеса- произнесъл се е извън предмета на спора и обхвата на търсената защита, а във всички останали случаи дадената правна квалификация касае правилността на решението.

В случая предмет на делото е осъдителен иск за обезщетение на причинени вреди от договорно неизпълнение на сключен договор за извършване на стопански риболов. Въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото и в обхвата на търсената защита, поради което не е налице нарушение на диспозитивното начало в процеса и въззивното решение е допустимо.

Неправилно обаче въззивният съд е квалифицирал иска за вреди от неизпълнение на договор за поръчка, тъй като договорът с който се възлага извършването на стопански риболов се квалифицира като договор за изработка, защото се поема задължение за фактическо, а не за правно действие. Неправилно също така е прието от въззивния съд, че сключеният договор е породил правно действие, при условие, че възложителят не е имал разрешение за стопански риболов.

По същество

По съществото на спора, настоящия състав на ВКС приема, че договорът за извършване на стопански риболов, при условие, че възложителят няма разрешение за стопански риболов е нищожен поради противоречие на закона, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Правната възможност да се придобие право на собственост върху извършения улов от стопански риболов е ограничена, съгласно чл. 13 ЗРАК и чл. 17 ЗРАК (Закона за рибарството и аквакултурите).

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове