Определение №183/17.05.2021 по дело №792/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    - 5 -

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 183

    гр. София 17.05.2021 година.

    Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10.03.2021 (десети март две хиляди двадесет и първа) година в състав:

    Председател: Борислав Белазелков

    Членове: Борис Илиев

    Димитър Димитров

    като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 792 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 283 608/24.02.2021 година, подадена от Ц. Б. Б.-У., срещу определение № 261 634/27.01.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 9386/2020 година.

    С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното определение № 115 172/09.06.2020 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 90-ти състав, постановено по гр. д. № 9089/2020 година, с което е била върната подадената от Ц. Б. Б.-У. искова молба с вх. № 2 003 651/19.02.2020 година и производството по делото е било прекратено поради недопустимост на предявения от Ц. Б. Б.-У. против Т. Б. М. иск.

    В частната си касационна жалба Ц. Б. Б.-У. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 115 172/09.06.2020 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 90-ти състав, постановено по гр. д. № 9089/2020 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частната жалбоподателка твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.

    Ц. Б. Б.-У. е била уведомена за обжалваното определение на 15.02.2021 година, а частната й жалба срещу него е с вх. № 283 608/24.02.2021 година, като е подадена по пощата на 22.02.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

    За да постанови определението си съставът на Софийски градски съд е приел, че производството по делото е било образувано по искова молба на Ц. Б. Б.-У. срещу Т. Б. М.. В същата се твърдяло, че страните по спора са сестри, съответно наследници на Б. Д. Б. и Л. Д. Б., като техни низходящи. В началото на 2003 година двете били съставили споразумение за разделяне на останалото от родителите им наследство. Съгласно постигнатата уговорка Т. Б. М. трябвало да завери споразумението в консулския отдел на посолството на Република България в [населено място], поради което оригиналът от същото останал в нейно държане, а Ц. Б. Б.-У. получила само фотокопие от него. И двете страни съзнавали, че подписаното от тях споразумение представлява предварителен договор. През 2017 година Б.-У. предявила по съдебен ред правата си на изключителен собственик на имот-апартамент в [населено място], който съгласно споразумението, бил нейна еднолична собственост. При това тя се била позовала на придобивна давност до размера на 1/2 идеална част, а за другата 1/2 идеална част била представила преписа от изготвеното през 2003 година споразумение. Било образувано гр. д. № 16 712/2014 година по описа на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение 24-ти състав, в хода на което Т. Б. М. заявила, че не знае за съставянето на подобен документ и не била подписвала такъв. Според Ц. Б. Б.-У. преписът от споразумението бил изваден от доказателствения материал по делото, което наред с посоченото преди това било мотивирало правния й интерес да предяви иск за признаване за установено, че то е съществувало,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари