Определение №182/17.05.2021 по дело №1644/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 182/17.05.2021 г.

    Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Веска Райчева

    Членове: Зоя Атанасова

    Геника Михайлова

    разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 1644 по описа за 2021 г.

    Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

    Обжалвано е определение № 142/ 04.03.2021 г. по гр.д. № 2951/ 2020 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. А. М. срещу решение № 78/ 02.10.2019 г. по гр.д. № 221/2019 г. на Бургаски апелативен съд.

    Определението се обжалва от Д. А. М. и от Е. И. С. с довод, че определението не зачита съвместната им процесуална легитимация на ответници по иска по чл. 439 ГПК на Х. И. Х., който е отхвърлен с въззивното решение и който всеки от двамата има правото да обжалва пред Върховния касационен съд.

    Ответникът по частните жалби Х. И. Х. възразява, че частната жалба от Е. С. е недопустима - определението не накърнява правната сфера на този ответник, а тази от Д. М. – неоснователна.

    Настоящият състав намира частните жалби с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Подадени са от надлежни страни – и двете поставят въпросът притежават ли двамата жалбоподатели съвместна легитимация по иска по чл. 439 ГПК, който следва да се разгледа по същество. Подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В компетентност са на настоящия, друг по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд. Налице са всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост. Частните жалби са неоснователни по следните съображения:

    Правилно предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че делото е образувано по иск на Х. Х., длъжник по изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражно решение от 05.01.2011 г. в полза на А. Д. М. за лихвоносна главница с разноски за връщане на заем. Искът е насочен срещу Е. С., евентуално – срещу Д. М.. Обоснован е с твърденията, че изпълнителният лист е породил действието по чл. 429, ал. 1 ГПК, доколкото кредиторът, в полза на който е издаден, е прехвърлил пресъдените вземания на Д. М., който впоследствие ги е прехвърлил на Е. С.. Искането е да се признае за установено, че правото на принудително изпълнение за тези вземания не съществува (погасено е) поради погасителна давност, изтекла след релевантния момент по чл. 439, ал. 2 ГПК. По предявения иск, който е предвиденият в чл. 439 ГПК, Е. С. е посочен като предпочитан ответник, а ответникът Д. М. – като евентуален.

    С първоинстанционното решение искът срещу предпочитания ответник е уважен, а не е разгледан искът срещу евентуалния.

    Решението е обжалвано от предпочитания ответник Е. С. и е потвърдено, поради което не са се осъществили условията по чл. 271, ал. 2 ГПК и втората инстанция не е разглеждала иска по чл. 439 ГПК срещу евентуалния ответник Д. М..

    Ответникът по уважения иск Е. С. е обжалвал въззивното решение, но касационната жалба е върната с разпореждане, влязло в сила на 28.09.2020 г. Предходният състав на Върховния касационен съд е заключил, че касационната жалба от Д. М. е била допустима, но на 28.09.2020 г., когато въззивното решение по чл. 439 ГПК е влязло в сила срещу предпочитания ответник, е отпаднал правния интерес от касационно обжалване на ответника по евентуалния иск. Касационната жалба от Д. М. няма характеристиката и на молба за отмяна на влязлото в сила решение, защото за него е благоприятен постановеният правен резултат.

    Настоящият състав намира, че касационната жалба на Д. М. е недопустима, но при следните, различни съображения:

    Съвместната процесуална легитимация, на която се позовават двамата жалбоподатели, а с това обосновават допустимостта на касационната жалба от Д. М., има само при необходимото задължително другарство – когато поради естеството на спорното право, но и по разпореждане на закона решението трябва да е еднакво спрямо всички другари (чл. 216, ал. 2 ГПК, а така и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари