Решение №178/21.12.2020 по дело №330/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №296/29.04.2020 по дело №330/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Гражданско или административно е делото по спора, дали ЗДДС допуска за цената по договор с лице, регистрирано по ЗДДС, доставчикът да начисли ДДС и дали купувачът дължи на продавача ДДС върху уговорената цена?

Отговор

Гражданско е делото по иск, с който се претендира или оспорва дължимост на ДДС като част (елемент) от цената по договор, уговорена с лице, регистрирано по ДДС. Спорът може да се прояви чрез оспорване по предявения иск за цената, която купувачът дължи на продавача или да се заяви самостоятелно, когато искът се концентрира върху това, дали задължението на купувача включва ДДС, дали ДДС е част от уговореното или се дължи отделно, наред с уговореното по договора. При настъпване на данъчно събитие по ЗДДС лицето, регистрирано по ДДС (доставчикът), има публичното задължение към държавата да начисли ДДС, но данъкът се понася (в тежест е) на насрещната страна по договора. Следователно спорът, дали задължението на купувача включва ДДС, е за размера на неговото задължение към продавача. Задължението е с договорно основание, договорът е неговият правопораждащ факт, а спорът е между равнопоставени субекти. Компетентен да го разреши е гражданският съд (арг. от сравнителен анализ на чл. 14, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128 АПК), а се разглежда по реда на ГПК.

Отговорът не се отнася до иска, с който се претендира или оспорва дължимост на ДДС като част от цената по административен договор с лице, регистрирано по ДДС, стига договорът да е сключен след 01.01.2019 г. Тогава спорът е в компетентност на административния съд, а той го разглежда по реда на АПК – арг. от чл. 128, ал. 1 АПК, т. 1 и 3, а и чл. 128, ал. 2 АПК и от § 149, ал. 4 от ПЗР към ЗИДАПК (обн. ДВ бр. 77/ 2018 г., изм. ДВ бр. 36/ 2019 г.).


Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
Веска Райчева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Членове:
Зоя Атанасова, Геника Михайлова

при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 330 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

История на спора

До касационно обжалване е допуснато решение № 390/ 20.11.2019 г. по гр.д. № 486/ 2019 г., с което Софийски окръжен съд, потвърждавайки решение № 106/ 07.06.2019 г. по гр.д. № 193/ 2018 г. на Районен съд – Самоков е признал за установено, че ищецът А. И. К. не дължи на ответника [община] сумата 10 337.76 лв. –ДДС над цената от 51 688.80 лв. по предварителен договор № 35/ 24.02.2017 г., нито сумата 70.19 лв. – ДДС за всяка уговорена месечна вноска за разсрочено плащане на цената, нито сумата над 350.97 лв. до 421.16 лв. – ДДС за всяка уговорена месечна вноска.

Касационен въпрос

Решението е допуснато до касационно обжалване по процесуално-правния въпрос: Гражданско или административно е делото по спора, дали ЗДДС допуска за цената по договор с лице, регистрирано по ЗДДС, доставчикът да начисли ДДС и дали купувачът дължи на продавача ДДС върху уговорената цена?

Мотиви

По повдигнатия въпрос настоящият състав приема, че e гражданско делото по иск, с който се претендира или оспорва дължимост на ДДС като част (елемент) от цената по договор, уговорена с лице, регистрирано по ДДС. Спорът може да се прояви чрез оспорване по предявения иск за цената, която купувачът дължи на продавача или да се заяви самостоятелно, когато искът се концентрира върху това, дали задължението на купувача включва ДДС, дали ДДС е част от уговореното или се дължи отделно, наред с уговореното по договора. При настъпване на данъчно събитие по ЗДДС лицето, регистрирано по ДДС (доставчикът), има публичното задължение към държавата да начисли ДДС, но данъкът се понася (в тежест е) на насрещната страна по договора. Следователно спорът, дали задължението на купувача включва ДДС, е за размера на неговото задължение към продавача. Задължението е с договорно основание, договорът е неговият правопораждащ факт, а спорът е между равнопоставени субекти. Компетентен да го разреши е гражданският съд (арг. от сравнителен анализ на чл. 14, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128 АПК), а се разглежда по реда на ГПК.

Отговорът не се отнася до иска, с който се претендира или оспорва дължимост на ДДС като част от цената по административен договор с лице, регистрирано по ДДС, стига договорът да е сключен след 01.01.2019 г. Тогава спорът е в компетентност на административния съд, а той го разглежда по реда на АПК – арг. от чл. 128, ал. 1 АПК, т. 1 и 3, а и чл. 128, ал. 2 АПК и от § 149, ал. 4 от ПЗР към ЗИДАПК (обн. ДВ бр. 77/ 2018 г., изм. ДВ бр. 36/ 2019 г.).

Даденият отговор опровергава „вероятната недопустимост“ – основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, при което въззивното решение бе допуснато до касационно обжалване. Въззивният съд е разгледал и е уважил отрицателен установителен иск, че А. И. К. като купувач по предварителен договор № 35/ 24.02.2017 г. за покупко-продажба на едно жилище в [населено място], частна общинска собственост, не дължи на продавача [община] суми над цената, уговорена с договора, а не дължи ДДС и върху уговорените месечни вноски за разсроченото й плащане. Спорът е за размера на договорните задължения на ищеца към ответника. Делото е гражданско по смисъла на чл. 14, ал. 1 ГПК, разгледано е по надлежния ред, а решението е постановено от функционално компетентния граждански въззивен съд.

По основателността

Настоящият състав извърши проверка за правилност на решението съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК и намира касационната жалба на ответника [община] за основателна. Съображенията са следните:

Правилно въззивният съд е квалифицирал договора като предварителен за покупко-продажба на жилището. В чл. 2 е уговорено, че продажната цена за сумата 51 688.80 лв. е без ДДС, окончателна е и не подлежи на предоговаряне. Посочено е, че достигнатата тръжна цена е 47 860 лв. без ДДС, но съгласно решение на общинския съвет и декларация купувачът ще я плаща разсрочено с 10 % оскъпяване в 10-годишен срок на равни месечни вноски от 350.97 лв. без ДДС, платими до 15-то число. Срокът за окончателния договор е до 01.03.2027 г. Правилно въззивният съд е приел, че тълкувана до тук, волята на страните е купувачът (ищецът) да дължи на продавача (на ответника) ДДС, отделно от уговорените суми. В чл. 2 е посочено също, че „съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС, вр. пар. 1, т. 5, б. б ДР ЗДДС, не се начислява ДДС, тъй като доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях е освободена доставка по ЗДДС“. Въззивният съд е установил, че строежът на сградата, в която е жилището, е завършен през 2010 г., въведена е в експлоатация на 28.07.2010 г., а към 24.02.2017 г., когато е сключен договорът, жилището не е ново по смисъла на чл. 45, ал. 3 ЗДДС, вр. пар. 1, т. 5, б. б ДР ЗДДС. Въззивният съд е намерил, че тълкувана само от тук, волята на страните е купувачът (ищецът) да не дължи на продавача (на ответника) ДДС, защото договорът е освободена от ДДС доставка. Правилно е и заключението, че клаузите взаимно се изключват за това, дали основните задължения на купувача включват и ДДС, а предварителният договор следва да се подложи на тълкуване. Основателно е оплакването в касационната жалба, че вместо да приложи критериите по чл. 20 ЗЗД при зачитане и на спецификата на договора (относно продажбата на жилище, частна общинска собственост, за който се прилагат ЗМСМА и ЗОбС), въззивният съд е тълкувал договора само по правилата и според нуждите на ЗДДС. Законът е фискален, а не само според предвиденото в него въззивният съд е бил длъжен да реши гражданско-правния спор. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да реши спора по същество. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Установява се, че с решение № 1799/ 19.03.2015 г. на общински съвет [населено място] определени жилищни имоти, частна общинска собственост, са обявени за продажба на търг. Цените по решението са без ДДС, а в бланковия проект за договор, част от тръжната документация, е посочено, че ДДС се дължи отделно от цената. Процесното жилище е сред тези обекти. За него е определена начална тръжна цена 47 860 лв. без ДДС. Спазено е било изискването на чл. 35, ал. 1 ЗОС, а и на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, продажбата да се извърши чрез публичен търг след решение на Общинския съвет.

Със заповед № ЛС-01-270/ 20.02.2017 г. кметът на общината е определил ищецът за купувача, спечелил търга, при достигната цена на жилището 47 860 лв. без ДДС. В заповедта е посочено, че „съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС, вр. пар. 1, т. 5, б. б ДР ЗДДС, не се начислява ДДС, тъй като доставката на сгради или части от сгради, които не са нови, както и учредяването на прехвърлянето на други вещни права върху тях е освободена доставка“. Заповедта съдържа и мотиви, защо кметът приема, че сградата не е нова по смисъла на ЗДДС – строежът е завършен през 2010 г., а тя е въведена в експлоатация на 28.07.2010 г.

Обяснено бе защо договорът от 24.02.2017 г., подписан между ищеца и кмета на общината, е предварителен за покупко-продажба на жилището, частна общинска собственост. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗД, предварителният договор трябва да съдържа и в случая съдържа уговорки относно съществените условия за сключване на окончателния договор. При установеното противоречие в предварителния договор, дали купувачът дължи на продавача ДДС, отделно от уговорените цена и месечни вноски за разсроченото й плащане, тълкуването е според критериите по чл. 20 ЗЗД. Настоящият състав намира, че действителната обща воля на страните, изразена с предварителния договор, изяснява заповедта на кмета по чл. 35, ал. 6 ЗОС. Кметът е органът, оправомощен от ЗОбС, да сключи окончателния договор за покупко-продажбана на жилището, частна общинска собственост. В издадената заповед № ЛС-01-270/ 20.02.2017 г. кметът е посочил, че купувачът по договора не дължи ДДС, а решение № 1799/ 19.03.2015 г. на общинския съвет не обвързва ищецът.

Допълнителен аргумент, че върху цената и месечните вноски за разсроченото й плащане, които са били уговорени с договора, купувачът не дължи ДДС, са и фактурите, издавани от общината. За периода м. март – м. декември 2017 г. те са все за сумата 350.97 лв. Предварителният договор е посочен като основание за издаване на фактурите, а по тях стойността на ДДС е 0.00 лв.

Касационната инстанция приема, че отрицателният установителен иск е изцяло основателен, а с уважаването му следва да се приеме, че А. К. не дължи на [община] сумата 10 337.76 лв. – над цената за сумата 51 668.80 лв., уговорена с предварителния договор № 35/ 24.02.2017 г., нито суми от по 70.19 лв. – месечни вноски за разсроченото й плащане, над сумите от 350.97 лв., уговорени с договора.

Отговорността на страните за разноските по делото се определя според крайния изход на спора. Искът е изцяло основателен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе всички разноски, направени от ищеца пред трите инстанции. По аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника остават разноските, които той е извършил.

Диспозитив

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 390/ 20.11.2019 г. по гр.д. № 486/ 2019 г. на Софийски окръжен съд.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], не дължи на [община], [населено място], [улица] сумата 10 337.76 лв. – над цената от 51 668.80 лв., уговорена с предварителния договор № 35/ 24.02.2017 г., нито дължи месечни суми от по 70.19 лв. – над месечните вноски от 350.97 лв. за разсроченото плащане на цената, уговорени с договора.

ОСЪЖДА [община] да заплати на А. И. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 953.64 лв. – разноски по делото.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №296/29.04.2020 по дело №330/2020 1
    Определение №296/29.04.2020 по дело №330/2020
    Гражданско или административно е делото по спора, дали ЗДДС допуска върху цената на договора за покупко-продажба, сключен между страните, да са се начисли ДДС и дали купувачът по договора дължи на продавача ДДС върху уговорената цена?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми