Определение №177/28.10.2019 по дело №3784/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Отговор

Обстоятелството, че адвокатския хонорар е изплатен на адвокатското дружество, в което участва процесуалния представител, е без значение, тъй като именно адвокатското дружество е правно-оранизационна форма, чрез която адвокатите могат да упражняват дейността си. Ответникът е представляван от адвокат от посоченото дружество и е заплатил уговорения с договора за правна помощ хонорар. Предвид отхвърляне иска, ищецът дължи направените разноски от ответника независимо, че е освободен от заплащането на такси и разноски – чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 3784 /2019 година.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Н. Ц. Ц. против определение № 204 от 17.05.2019 г. по ч. гр.д.№ 233/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено определение № 245 /21.03.2019 г., постановено по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта, в която е оставено без уважение искането, заявено от него за изменение на решение, постановено по гр.д. 340 /2014 г. по описа на същия съд, в частта, в която той е осъден да заплати на С. М. М., починал на 02.07.2017 г., заместен от наследниците си М. С. М., А. С. М. и съпругата му Т. А. М., разноски по делото за сумата над 6 175лв до пълния присъден размер от 6 900 лв и вместо това е изменено решение № 354/19.10.2016 г., по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд в частта за разноските, като Н. Ц. Ц. е осъден да заплати на С. М. М. разноски в размер на 6 175 лв. Оставено е в сила определението по чл. 248 ГПК в частта, с която Н. Ц. Ц. е осъден да плати на ответницата Т. А. М. деловодни разноски в размер на 5000 лв.

В частната касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на обжалваното определение поради нарушение на чл. 68 ГПК относно определяне цената на предявения иск по чл. 109 ЗС. Твърди се незаконосъобразност на определението по същите съображения, както и поради неправилно конституиране на ответницата Т. М. – съпруга на ответника, тъй като тя не е задължителен другар. Твърди не необоснованост на извода, че възнаграждението е изплатено на адвоката, с който е сключен договора за правна помощ. Прави се и възражение за определяне на прекомерен размер на адвокатския хонорар в договора за правна помощ, в която част се твърди неправилност на определението.

В изложението към частната жалба се твърди противоречие с т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно това, че адвокатския хонорар е платен, с т.1 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС относно определяне на държавната такса по иска по чл. 109 ЗС и с т.1 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС относно вида другарство между съпрузите при предявен от или срещу тях иск за собственост. Твърди се и очевидна неправилност на решението поради определяне на дължимия хонорар при по-висок размер на материалния интерес и поради неуважаването на възражението за прекомерност.

Ответниците по касация оспорват частната жалба. Считат, че въпросът за допустимостта на обжалваното определение е разрешен с определението, постановено по ч. гр.д.№ 781/2019 г. Относно договорения хонорар, посочват, че са представени доказателства за изплащането му, а размерът е определен приблизително според материалния интерес по представената от ищеца /сега частен жалблоподател/ данъчна оценка. Позовават се и на това, че делото е продължило 4 години и съставлява значителна правна и фактическа сложност. Молят да се остави в сила определението на въззивната инстанция.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима

Данните по делото са следните:

С решение № 48 / 27.01.2010 г., постановено по гр.д. 1110/2009 г. по описа на РС – Хасково е уважен предявеният от Й. Т. Й. иск по чл.109 от ЗС, като С. М. М. е осъден да премахне построената лятна кухня с идентификатор …. и е отхвърлен иска за премахване на асми. Със същото решение е отхвърлен иск на Н. Ц. Ц. против същия ответник по чл.109 от ЗС за премахване на пристройка към жилищна сграда с идентификатор …. и Ц. е осъден да заплати на М. адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

С решение № 180 /114.07.2011 г. по в.гр.д.№ 191 / 2010 г. на ОС – Хасково решението на РС – Хасково е отменено в частта, касаеща лятната кухня и искът на Й. против С. М. и конституираната като страна в хода на въззивното производство с определение от з.з. от 10.03.2011г. негова съпруга Т. А. М. за премахване на лятната кухня е отхвърлен, а в частта за асмата, решението е потвърдено.

По отношение на пристройката, в хода на въззивното производство са събрани доказателства относно цената на този иск по чл. 109 ЗС. Прието е, че данъчната оценка на пристройката е в размер на 108 736,80 лв. и поради това, че спора не е подсъден на РС, решението, като недопустимо е обезсилено. Тази данъчна оценка е приета и в определението по ч. гр.д.№ 715/2015 г. на Апелативен съд гр. Пловдив, с което е отменено определението за прекратяване на делото. Изследвана е и пазарната цена на пристройката и е определена чрез СТЕ в размер на 216 400 лв., но тя не е възприемана от съда, като база за определяне цената на иска.

С решение № 354 / 19.10.2016 г. по гр.д.340 / 2014 г. по описа на ОС – Хасково, на който делото е върнато за разглеждане като първа инстанция, е отхвърлен предявеният иск по чл. 109 ЗС от Н. Ц. против С. и Т. М. за премахване на пристройка към съществуваща жилищна сграда и той е осъден е осъден да заплати на С. М. разноски в размер на 6 900 лв. съобразно представен списък, а на Т. М. – разноски в размер на 5 000 лв. съобразно представен списък. Решението на първата инстанция е потвърдено с решение № 144/24.072017 г. по в.гр.д 6 / 2017 г. на Апелативен съд – Пловдив. Това решение е влязло в сила след като с определение № 432 / 01.08.2018 г. по гр.д.№ 5033/2017 г. на ВКС не е допуснато до касационен контрол. На ответниците по касация са присъдени деловодни разноски за производството пред ВКС.

С определение № 54 / 07.03.2019 г. по ч.гр.д.781 / 2019 г. на ВКС, ІІ гр.о. е отменено определение № 2521/03.12.2018 г. по гр.д.№ 6/2017 г. на ПАС, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба вх.№ 7046 / 14.08.2018 г., с която Н. Ц. е поискал АС – Пловдив да допълни решение си като отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта, в която е осъден да заплати на ответниците разноски в размер на 6900 лв. на С. М. и 5000 лв. на Т. М.. ВКС е приел, че тази молба е такава по чл. 248 ГПК.

Тъй като във въззивното производство е починал С. М., на негово място са конституирани като ответници в производството М. С. М. и А. С. М., а съпругата му Т. А. М. е участник в производството като страна.

Така с определение № 245 /21.03.2019 г. по гр.д. 340 / 2014 г. на Окръжен съд – Хасково е оставено без уважение искането на Н. Ц. за изменение на решение № 354/19.10.2016 г. по същото гр.д. 340/2014 г. на ХОС в частта на присъдените разноски на М..

По жалба срещу това определение, Апелативен съд-Пловдив е приел, че в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 125 лв. – част от заплатеното възнаграждение за приета СГЕ по в.гр.д. 191 / 2010 г. по описа на ХОС и че не следва да се присъждат 500 лв. – адвокатски хонорар по в.гр.д. 191 / 2010г. по описа на ХОС, тъй като няма данни те да са заплатени. Затова са намалени присъдените разноски на С. М. от 6900 лв. на 6175 лв.

По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на ХОС, чиито единствен предмет е иска по чл. 109 ЗС за премахване на пристройка към съществуваща сграда, съдът е приел, че са налице безспорни доказателства, че такова е заплатено както от С. М. за адв.Т. В., така и от Т. М., която е упълномощила адв. Т. С.. Като ирелевантно е прието обстоятелството, че възнаграждението е платено на адвокатското дружество, в което съдружник е адв.С., а не лично на нея. Отчетено е, че плащането в брой е отразено в договора за правна помощ. Като неотносим към предмета на производството по чл. 248 ГПК е преценен довода в частната жалба, че неправилно е конституирана Т. М., която не е задължителен другар на ответника по иска по чл. 109 ЗС. Като неоснователен е преценен и довода, че като необходими другари, двамата ответници имат право само на един адвокат, респективно на разноски за един адвокат, тъй като всеки необходим другар е самостоятелна страна в производството и може да извършва самостоятелно процесуални действия.

За неоснователно е прието и възражението за прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения предвид сложността на делото, продължителността му и извършените множество процесуални действия.

При така изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователно искането за допускане до касационен контрол на обжалваното определение поради недопустимостта му. Производството по чл. 248 ГПК се е развило по молба на частния жалбоподател с оглед задължителните указания, дадени от ВКС с определение № 54 / 07.03.2019 г. по ч.гр.д.781 / 2019 г. на ВКС, ІІ гр.о. Неоснователно жалбоподателят Ц. твърди недопустимост на обжалваното определение поради нарушение на чл. 68 ГПК относно определяне цената на предявения иск по чл. 109 ЗС. Въпросът за цената на предявения иск е разрешен със задължителна сила между страните с постановеното решение № 180 /14.07.2011 г. по в.гр.д.№ 191 / 2010 г. на ОС – Хасково, с което е приета цена на иска по чл. 109 ЗС за премахване на пристройката в размер на 108 736,80 лв. и съобразно тази цена е определена родовата подсъдност. При тази цена е започнало разглеждането на делото от Хасковски окръжен съд като първа инстанция, поради което са неоснователни доводите, че цената на иска е променена в хода на производството. Въпросът за цената на иска не може да се пререшава в хода на производството, по аргумент от чл. 70 ГПК, а в този смисъл са и мотивите към определението по ч. гр.д.№ 7152015 г. на Пловдивски АС, с което е било отменено определението за прекратяване на производството по предявения от Ц. иск. Забраната за пререшаване на този въпрос е в общите правила на гражданския процес и важи, и в производството по чл. 248 ГПК.

Тъй като цената на иска е била определена още с решение № 180 /14.07.2011 г. по в.гр.д.№ 191 / 2010 г. на ОС – Хасково, не е могло да бъде повдиган отново въпроса за размера й при прилагане на правилото, прието с разясненията, дадени с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС от 06.11.2017 г. Затова обжалваното определение не е постановено в противоречие с този тълкувателен акт.

Обстоятелството, че конституираната по-късно съпруга на първоначалният ответник Т. М. не е задължителен другар, а само необходим, до колкото пристройката е съпружеска имуществена общност, не означава, че тя няма право или, че не следва да участва в производството като необходим другар. В този смисъл доводите в частната жалба освен че са неотносими към производството по чл. 248 ГПК, защото този въпрос е преклудиран с влязлото в сила решение по иска, те са и неоснователни. Затова обжалваното определение не е постановено в противоречие с ТР № 3 /2016 г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 29.06.2017 г. Правилен е изводът на съда, че всеки от необходимите другари е самостоятелна страна в производството, извършва самостоятелно от свое име правни действия и има право да бъде представляван от адвокат. ГПК не съдържа задължение нито за необходимите, нито за задължителните другари да бъдат представлявани от един адвокат. Да се приеме противното означава да се засегне правото на защита на самостоятелна страна, което би противоречало на основни принципи на правораздаването, провъзгласени от Конституцията

Тъй като договорите за правна помощ на двамата ответници отразяват плащане на уговорените хонорари, обжалваното определение не е постановено в противоречие с т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Обстоятелството, че адвокатския хонорар е изплатен на адвокатското дружество, в което участва процесуалния представител, е без значение, тъй като именно адвокатското дружество е правно-оранизационна форма, чрез която адвокатите могат да упражняват дейността си. Ответникът е представляван от адвокат от посоченото дружество и е заплатил уговорения с договора за правна помощ хонорар. Предвид отхвърляне иска, ищецът дължи направените разноски от ответника независимо, че е освободен от заплащането на такси и разноски – чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК.

Касационен въпрос

Следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението поради очевидно неправилна преценка на съда по искането за прекомерност.

По основателността

Частният жалбоподател е заявил такова искане преди приключване на устните състезания. Неправилно е преценявана правната и фактическа сложност на целия процес във всичките му фази. За производството по гр.д.№ 1110/2009 г. и в.гр.д.№ 191 / 2010г. по описа на ХОС, преценката на съда е правилна, а присъдените хонорари – минимални. По отношение на уговореният и изплатен хонорар обаче за производството по 340/2014 г. на ХОС неправилно съдът е приел, че няма основание за намаляването му. Значителна част от доказателствата към момента на започване на първоинстанционното производство пред Хасковски окръжен съд са били събрани. Само то е продължило около две години и половина от общата продължителното на делото, започнало 2009 г., а възивното производство по гр.д.№ 6/2017 г. е продължило само половин година. Цената на иска, определена със задължителна сила между страните и определила подсъдността на спора е 108 736,80 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ, при тази цена на иска минималния размер на адвокатския хонорар е 3695 лв. Като съобразява сложността на делото пред първата инстанция – окръжен съд Хасково, съдът приема, че двата хонорара от по 5000 лв., договорени и изплатени от двамата ответници С. М. и Т. М. следва да се редуцират до по 4 000 лв. всеки. Като се съобрази, че С. М. е платил и още 1125 лв. по гр.д.№ 1110/2009 г. и в. гр.д.№ 191/2010 г., съдът приема, че ищецът с оглед отхвърляне на предявения от него иск по чл. 109 ЗС, следва да заплати на наследници на починалия в хода на производството С. М. общо 5125 лв. и на Т. М. отделно 4 000 лв. До тези размери следва да се намалят разноските, които Н. Ц. е осъден да заплати на ответниците, като се измени решението на първата инстанция в частта за разноските.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 204 от 17.05.2019 г. по ч. гр.д.№ 233/2019 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив по частна касационна жалба, подадена от Н. Ц. Ц. в частта, с която е потвърдено определение № 245 /21.03.2019 г., постановено по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на Окръжен съд

ОТМЕНЯ определение № 204 от 17.05.2019 г. по ч. гр.д.№ 233/2019 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив В ЧАСТТА с която е потвърдено определение № 245 /21.03.2019 г., постановено по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на Окръжен съд, в частта му, с която Н. Ц. Ц. е осъден да заплати на С. М. М., починал на 02.07.2017 г., заместен от наследниците си М. С. М., А. С. М. и съпругата му Т. А. М. разноски по делото за сумата над 5 175 лв. до пълния присъдения размер от 6175 лв. и на Т. А. М. за разликата над 4000 лв. до присъдените 5 000 лв. и вместо това постановява.

ИЗМЕНЯ решение № 354/19.10.2016 г., по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд в частта за разноските, които Н. Ц. Ц. е осъден да заплати на С. М. М., починал на 02.07.2017 г., заместен от наследниците си М. С. М., А. С. М. и съпругата му Т. А. М. като ги намалява до размер 5 175 лв.

ИЗМЕНЯ решение № 354/19.10.2016 г., по гр.д. 340 / 2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд в частта за разноските, които Н. Ц. Ц. е осъден да заплати Т. А. М. като ги намалява до размер 4000 лв.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите