Определение №176/31.03.2021 по дело №1423/2020

Спорът е разрешен с Решение №60100/05.08.2021 по дело №1423/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

След настъпване на правните последици от прекратяване с обратна сила на договор за продажба на вземане, могат ли тези правни последици да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ:
Бонка Йонкова, Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1423/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от синдика на „Телиш“ АД (в несъстоятелност), срещу решение №588 от 06.03.2020г., постановено по в.т.д.№4733/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което (след отмяна на решение №983/28.05.2019г. по т.д.№379/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-9 състав), е отхвърлен предявения от „Телиш“ АД (н.) иск с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ за признаване за установено, че в полза на ответника В. И. С. не съществува вземане към „Телиш“ АД (н.) за сумата 2 518 617лв., представляваща продажна цена по договор за продажба на вземане от 24.10.2014г., което вземане е включено в списъка на приетите вземания с определение от 12.02.2018г. по т.д.№7340/2015г. на СГС, ТО, VІ-17 състав.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на практиката на ВКС, въззивният състав неправилно е приел, че договорът за цесия от 24.10.2014г. е продължил своето действие след сключеното на 19.06.2015г. споразумение, независимо че действието на договора вече е било прекратено на основание чл.25 ЗЗД с обратна сила поради сбъдването на уговорените между страните в допълнителното споразумение от 05.11.2014г. прекратителни условия. Оспорва се извода на съда, че с оглед свободата на договаряне, прокламирана в чл.9 ЗЗД, страните могат да се откажат от прекратяване действието на договора. Излагат се доводи, че със споразумение, последващо прекратяването на договора, не може да се валидира преустановената вече правна връзка между страните, което обуславя липсата на задължение на ищеца към ответника, произтичащо от прекратения договор за цесия. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е поставен следния материалноправен въпрос: „След настъпване на правните последици от прекратяване с обратна сила на договор за продажба на вземане, могат ли тези правни последици да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение?“. Твърди се, че въпросът е обусловил изхода на делото и че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №218/29.11.2016г. по гр.д. №1306/2016г. на ВКС, ІV г.о.; решение №21/30.06.2015г. по т.д.№1107/2012г. на ВКС, І т.о. и решение №178/12.11.2010г. по т.д.№60/2010г. на ВКС, ІІ т.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от В. И. С., в който се поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение с твърдението, че приложената от касатора съдебна практика е ирелевантна за настоящия правен спор, тъй като се отнася до хипотезата на разваляне на двустранни договори, което е свързано с неизпълнение от страна на длъжника и с необходимост от изпращане на покана с подходящ срок за изпълнение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора като се акцентира върху валидността на споразумението от 19.06.2015г. с оглед свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД и възможността на страните по чл.20а, ал.2 ЗЗД да изменят, прекратяват, развалят или отменят договори по взаимно съгласие. Претендират се разноски за касационното производство.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари