Определение №176/21.04.2021 по дело №110/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 176

    София, 21.04.2021 год.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

    ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

    като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 110 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на И. Н. Д., С. И. Д. и С. И. Д., чрез пълномощника им адвокат Л. Д., против решение № 260041 от 12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 767 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 148 от 6.08.2019 г. по гр.д. № 908/2018 г. на Районен съд-Самоков и е прекратено производството по предявения от Г. В. Д., починала в хода на делото, продължило с участието на наследниците й по закон И. Н. Д., С. И. Д. и С. И. Д., против Община Самоков иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че В. Ф. З., починал на 10.11.1995 г. е бил собственик към образуване на ТКЗС през 1958 г. на ливада-пасище от 1 дка в местността „Г.“, землището на [населено място], при съседи: С. Ц., Т. Б., В. Х. и край на регулацията, като понастоящем 153 кв.м. от този имот са включени в поземлен имот с идентификатор *** по картата на землището на [населено място], а 313 кв.м. – в поземлен имот с идентификатор ***.

    Община Самоков е подала, чрез главен юрисконсулт П. Л., писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

    За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното:

    Ищците са обосновали правния си интерес от иска с обстоятелствата, че имотът от 1 дка е заявен за възстановяване пред ПК Самоков на 31.01.1992 г., през 1994 г. било признато правото на възстановяване на собствеността върху 1 дка, но с окончателното решение бил възстановен имот от 0.534 дка, въпреки, че старите реални граници съществували на място, а останалата част от ливадата била отразена като земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

    Община Самоков не е оспорила притежанието на ливадата от 1 дка от В. Ф. З., но е оспорила допустимостта на иска, тъй като общината не претендира да е собственик, имотите с идентификатор *** и ***, същите не представляват земи по чл.19 ЗСПЗЗ, не са предавани с протокол по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и не са актувани като общинска собственост, а доколкото не е възстановена цялата площ на процесния имот, то правоимащите е следвало да обжалват решението на поземлената комисия в тази част.

    Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като ответната община не конкурира ищцата по отношение на правото на възстановяване на процесния земеделски имот и фактът, че наследодателят е владял ливадата, отразена в емлячния регистър, е зачетен от поземлената комисия под № 30 от Решението № 41 ГО/29.07.1997 г. по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, се възстановява в стари реални граници „пасище, мера“ с площ 0.534 дка в м.“Г.“./ПИ с идентификатор ***/. В решението по чл.18д, ал.1 ППЗСПЗЗ се признава правото на възстановяване на собствеността на цялата ливада от 1000 дка. Вещото лице е установило, че претендираните части с площ 313 кв.м и 153 кв.м са включени в площта на ливадата. Решение № 41 ГО/29.07.1997 г. на ПК не е обжалвано и представлява стабилен административен акт, по който спорът не може да бъде пререшен на база на атакуваното в настоящото производство съдебно решение. Без значение е твърдението за владение върху целия имот, защото ответната община не оспорва правото на собственост, нито правото да владее имота. Дори самият факт, че владее несмущавано подкрепя извода за липса на правен спор с ответника.

    В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на И. Н. Д., С. И. Д. и С. И. Д. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3, като поставят следните въпроси:

    1) дали въззивният съд е длъжен

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари