Решение №175/23.02.2021 по дело №1896/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №259/28.04.2020 по дело №1896/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

Отговор

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл.5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., в сила от 01.06.2016 г.) за прекия митнически представител, осъществяващ дейността си по занятие, възникват задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, дори същите да не са посочени в документа за учредяване на представителна власт; Когато митническият представител установи предварително, че предоставената му от представлявания информация за целите на митническото деклариране е непълна, грешна или некомпетентна, изпълнението на задължението му за правилно митническо деклариране и тарифиране на стоки не се ограничава само до възпроизвеждане на предоставената информация в декларацията, а по необходимост изисква тя да бъде приведена в съответствие с приложимите правила на митническото законодателство.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА, ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1896/2019 година

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

С определение № 259 от 28.04.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 55 от 01.03.2019 г., постановено по в. т. д. № 652/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 603 от 20.07.2018 г. по т. д. № 1780/2017 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявения от „Глобал Галакс“ ЕООД против „Трайдънт Фрейт“ ООД иск с правно основание чл.281 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД за сумата 36 353.10 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение на ответника като митнически представител.

В касационната жалба на „Глобал Галакс“ ЕООД със седалище в [населено място] се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въпреки развитите във въззивната жалба оплаквания срещу правилността й, и не е обсъдил задълбочено и в съвкупност показанията на ангажираните от двете страни свидетели. Позовава се на неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото и на нарушения на приложимия към спора материален закон – чл.18 ЗМ, чл.5 ППЗМ /отм./ и чл.5 Регламент /Е/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. (отм.), чл.281 ЗЗД и чл.302 ТЗ, довели до необоснованост и незаконосъобразност на формираните от въззивния съд изводи относно обема на представителна власт на прекия митнически представител, неговите права и задължения, дължимата грижа при осъществяване на митническото представителство и предпоставките за носене на договорна отговорност от ответника по повод извършеното от него вписване на неправилен тарифен код в подадена от името на „Глобал Галакс“ ЕООД митническа декларация за внос на стоки.

Ответникът по касация „Трайдънт Фрейт“ ООД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в отговор по чл.287 ГПК, и изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

За да постанови обжалваното с касационната жалба решение, Апелативен съд – Варна е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че : Между „Глобал Галакс“ ЕООД и „Трайдънт Фрейт“ ООД е сключен неформален договор за пряко митническо представителство, включващо и дейността по внос/пускане на стоки за свободно обръщение, за изпълнението на който ищецът упълномощил ответника с нотариално заверено пълномощно. С възлагателно писмо от 10.08.2015 г. Л. Л. – представител на „Глобал Галакс“ ЕООД, възложила на „Трайдънт Фрейт“ ООД да осъществи внос на стоки с придружаващите го митнически формалности, като посочила в писмото вида, количеството и произхода на стоките, тарифен код за всеки вид стока и размер на дължимото мито. За една от стоките – химично съединение „Ацесулфам К“, служителката посочила за деклариране тарифен код 29350090 и мито 6.5 %. При подаване на митническа декларация /ЕАД/ от името на вносителя „Глобал Галакс“ ЕООД ответникът, действайки като пряк митнически представител, установил, че посоченият във възлагателното писмо тарифен код за продукта „Ацесулфам К“ е непълен, поради което вписал в декларацията друг тарифен код – 29349990, и съответстващото на този код мито от 6.5 %, които били посочени от ищеца във възлагателно писмо от 27.04.2015 г. и вписани в ЕАД за предходен внос на същия продукт. При последваща проверка по повод на вноса митническите органи съставили АУАН № 260/21.12.2015 г. за констатирано митническо нарушение от страна на „Глобал Галакс“ ЕООД, изразяващо се в неправилно деклариране на стоката „Ацесулфам К“ посредством посочване на несъществуващ тарифен код, довело до избягване заплащането на антидъмпингово мито. Въз основа на акта и на споразумение от 14.04.2016 г., одобрено с решение на началника на Митница Варна, ищецът заплатил по сметката на Митница Варна сумата 36 353.10 лв., включваща наложена имуществена санкция за нарушението в размер на 27 042.19 лв. и 9 310.91 лв. – 25 % от равностойността на стоката, предмет на нарушението.

С цел изясняване на търговската практика между страните въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелките Л. Л., която като служител на ищеца е изготвяла възлагателните писма до ответника, и Н. Т., която като служител на ответника е получавала възлагателните писма и е осъществявала кореспонденцията с ищеца. От свидетелските показания съдът е приел за установено, че в търговската практика между страните възложителят е посочвал предварително тарифните кодове на подлежащите на деклариране стоки и митническият представител не е имал право да попълни митнически декларации с код, различен от посочения във възлагателното писмо; При констатиране на грешки в тарифните кодове митническият представител е уведомявал възложителя и последният е коригирал информацията чрез изпращане на ново възлагателно писмо или тарифните кодове са уточнявани по телефона. Въззивният съд е преценил, че от свидетелските показания, а и от писмените доказателства по делото, не се установява служители на ответника да са уведомили ищеца за несъответствие на посочените във възлагателното писмо от 10.08.2015 г. тарифни кодове или да е постигнато съгласие между страните в ЕАД за доставката от 12.08.2015 г. да се впише тарифен код за продукта „Ацесулфам К“, идентичен с този, посочен в писмото от 29.04.2015 г. и вписан в ЕАД за предходния внос на същия продукт.

Въз основа на възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че действията на ответника като пряк митнически представител при изготвяне и подаване на ЕАД за извършения от името на ищеца внос на стоки от 12.08.2015 г. не могат да се квалифицират като виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения и да предпоставят ангажиране на отговорността му по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.281 ЗЗД за обезщетяване на твърдяната от ищеца имуществена вреда, съизмеряваща се с платената в полза на митниците сума от 36 353.10 лв.

За да мотивира извода си, въззивният съд е изходил от приложимата към спорното правоотношение разпоредби на чл.18 от Митническия кодекс на Общността, приет с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. (отм., в сила от 01.06.2016 г.), уреждащи института на митническото представителство, и от съдържанието на договорното правоотношение между възложителя и представителя. Изложил е съображения, че в случаите на пряко митническо представителство „декларатор“ за целите на митническия режим е представляваният, а митническият представител е отговорен за точността и пълнотата на представената в митническата декларация информация, за валидността и точността на приложените към декларацията документи и за изпълнението на задълженията, свързани с поставяне на стоките под съответния митнически режим или с извършване на разрешените операции; Обемът на задълженията на митническия представител подлежи на уговаряне в сключения с възложителя договор, който по правната си природа представлява договор за поръчка, като задълженията трябва да бъдат изпълнявани добросъвестно, с грижата на добрия търговец. Предвид неформалния характер на сключения между страните договор, съдът е изразил разбиране, че обемът на задълженията, включени в учреденото на ответника пряко митническо представителство, следва да се изведе от съдържанието на възлагателните писма и от свидетелските показания, установяващи търговската практика в работата на страните. С оглед приетите за установени правнорелевантни факти съдът е заключил, че посочването на тарифните кодове, които е следвало да бъдат вписани в митническите декларации за внос на стоки, е било задължение на ищеца – възложител и че ответникът не е имал право да се отклонява от данните във възлагателните писма, като според конкретните уговорки между страните преценката какъв код да се впише в митническата декларация е била изключена от кръга на неговите задължения.

В зависимост от изложеното въззивният съд е възприел крайния извод на първоинстанционния съд, че искът подлежи на отхвърляне, тъй като ответникът не носи отговорност за последиците от неправилното деклариране на продукта „Ацесулфам К“ чрез вписване в ЕАД на несъществуващ тарифен код, послужило като основание за санкциониране на ищеца от митническите органи. Неоснователността на иска е аргументирана и със съображения, че поведението на ответника не е обуславящ фактор за налагане на митническата санкция и за настъпване на твърдяната от ищеца вреда по причина, че дори поръчката да е била изпълнена съобразно указанията във възлагателното писмо, резултатът от действията на ответника би бил същия с оглед зададения в писмото несъществуващ тарифен код за продукта „Ацесулфам К“.

Касационен въпрос

Решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос, преценен като обуславящ за изхода на спора във въззивното производство : „При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл.5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна”.

Мотиви

Приложимата към спорното правоотношение правна уредба на института на митническото представителство се съдържа в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (консолидирана версия, в сила от 01.01.2014 г. до 31.05.2016 г., отм., в сила от 01.06.2016 г.) и в съответните разпоредби на националното законодателство – чл.18 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.1 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, приет с ПМС № 270/19.12.1998 г., отм. ДВ бр.70/09.09.2016 г. Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от Раздел I на цитирания регламент (по-долу „Регламента“), според предвидените за това условия всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и формалностите, предвидени в митническото законодателство; Представителството може да бъде пряко – когато представителят действа от името и за сметка на друго лице, или косвено – когато представителят действа от свое име, но за сметка на друго лице. Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като митническото деклариране може да се извърши и от митнически представител при спазване на чл.5 – чл.59, ал.1 и чл.64, ал.1 от Регламента. Според определенията, дадени в т.17 и т.18 на чл.4 от общите разпоредби на Регламента, „митническо деклариране“ е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начин желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока; „декларатор“ е лицето, което извършва митническото деклариране от свое име или лицето, от чието име се извършва митническото деклариране. В чл.18 ЗМ (ред. ДВ бр.15/2013 г.) е предвидено, че в съответствие с Регламента всяко лице може да определи свой митнически представител, но за случаите, когато митническото представителство се осъществява като дейност по занятие срещу възнаграждение, представител може да бъде само лице, регистрирано по Търговския закон. За целите на прилагане на чл.18 ЗМ в разпоредбата чл. 1, ал. 1 ППЗМ /отм./ е въведено изискване прякото митническо представителство да се осъществява на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително се посочват обема на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното.

В приложимата правна уредба не съдържа изрична регламентация на правата и задълженията на прекия митнически представител. Предвид правилото, че прякото митническо представителство се учредява с пълномощно, съдържанието и обема на правата и задълженията на представителя за всеки конкретен случай следва да се извеждат от текста на пълномощното и от спецификата на вътрешното правоотношение между упълномощителя и пълномощника, за целите на които е учредено прякото митническо представителство. Пълномощното е определящо за легитимацията на митническия представител пред митническите органи и за обема на представителната му власт, в рамките на която е овластен да извършва предвидени в митническото законодателство действия и формалности от името на упълномощилото го лице. За вътрешните отношения между упълномощителя и митническия представител определящи са постигнатите договорености относно насрещните права и задължения, които възникват за всеки от тях по повод възлагането и осъществяването на митническото представителство, както и правилата, на които е подчинена дейността на митническия представител. Митническото представителство се учредява за извършване на правни действия, поради което вътрешното правоотношение между упълномощителя и неговия представител носи белезите на договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД. В закона не е въведено изискване за форма на договора и за неговото сключване е достатъчно постигането на съгласие между страните относно съществените елементи на правоотношението, като в търговската практика е наложено разбирането, че договорът се счита за сключен с учредяване на представителството в полза на митническия представител посредством пълномощното. По силата на договора митническият представител е длъжен да изпълни поръчката на доверителя точно и добросъвестно, с грижата на добър стопанин – чл.63 ЗЗД и чл.281 ЗЗД, като може да се отклони от нея, ако това е необходимо за запазване интересите на доверителя и не е възможно да се вземе неговото съгласие – чл.282 ЗЗД.

В случаите, когато осъществява дейността си по занятие срещу възнаграждение, митническият представител трябва да е регистриран по Търговския закон, съгласно чл.18, ал.2 ЗМ. По аргумент от чл.302 ТЗ и чл.33, ал.1 ТЗ търговското качество задължава митническия представител да полага грижата на добрия търговец и да се съобразява в дейността си с интересите на лицето, което го е овластило да действа като негов представител. Осъществяването на митническо представителство по занятие предполага, че митническият представител познава добре митническото законодателство и че спазва неговите правила, когато извършва действия и формалности от името на своя доверител. Професионалната подготовка на митническия представител е причината той да бъде избран и упълномощен да действа като пряк митнически представител, поради което дължимата грижа на добрия търговец изисква от него в процеса на реализиране на учредената му представителна власт да проявява необходимата компетентност и да прилага на практика своите професионални знания и умения, за да обезпечи правомерността на предприетите от името на доверителя действия и формалности. Правомерността на извършените действия и формалности е обусловена от спазване на правилата на митническото законодателство и митническият представител е задължен в интерес на своя доверител да процедира в съответствие с тях, дори поведението му да не кореспондира с волята на доверителя, изразена в пълномощното и/или в договора за възлагане на пряко митническо представителство. При осъществяване на дейността си митническият представител не е ограничен от указанията на доверителя си и е свободен да се отклони от тях, когато в рамките на собствената си професионална подготовка и компетентност прецени, че те са неправилни/неточни и че изпълнението им ще доведе до неблагоприятен за доверителя резултат, включително до налагане на имуществени санкции в негова тежест за допуснато митническо нарушение.

Дадените принципни разрешения са относими и към хипотезата на митническо деклариране на стоки, в която прекият митнически представител изразява от името и с правни последици за доверителя си желанието за прилагане на определен митнически режим по отношение на определена стока – чл.4, т.17 от общите разпоредби на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. В тази хипотеза за митническите органи декларатор по смисъла на чл.4, т.17 от Регламента е доверителят, който носи отговорността за правилното деклариране на стоката, но въпреки това митническият представител е задължен при избора на митнически режим и при изпълнение на свързаните с него действия и формалности да се ръководи от правилата на митническото законодателство, валидни за съответния митнически режим, и да съобразява поведението си с тях. Макар да е обвързан от волята и указанията на доверителя, изразени в пълномощното или по друг начин, след като осъществява дейността си по занятие и е професионалист в своята област, митническият представител е задължен да следи за правилното и коректно деклариране на стоките, за да не допусне санкциониране на декларатора – в лицето на доверителя си, за извършено митническо нарушение. В случай, че доверителят е предоставил предварително на митническия представител информация относно обстоятелствата, които подлежат на вписване в митническата декларация, добросъвестното изпълнение на задълженията на представителя не се изчерпва с формалното възпроизвеждане на тази информация в декларацията. Дължимата грижа на добрия търговец по необходимост изисква от представителя да извърши професионална преценка дали предоставената му информация е пълна, точна и достоверна от гледна точка на законовите и подзаконови разпоредби, уреждащи съответния митнически режим, и едва тогава да я възпроизведе в декларацията. Ако установи, че получената информация е непълна, неточна или грешна, митническият представител следва да уведоми доверителя с цел отстраняване на констатираната неточност/грешка или да попълни декларацията правилно съобразно професионалните си знания и подготовка, за охрани интересите на доверителя си и да избегне евентуалното му санкциониране за нарушение на митническото законодателство. Посочените задължения произтичат от правната същност на митническото представителство и от правилата на чл.281 ЗЗД и чл.302 ТЗ относно дължимата от търговеца грижа при изпълнение на договор за поръчка, какъвто характер има договорът за митническо представителство.

В съответствие с изложеното съставът на ВКС дава следния отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване : При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл.5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., в сила от 01.06.2016 г.) за прекия митнически представител, осъществяващ дейността си по занятие, възникват задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, дори същите да не са посочени в документа за учредяване на представителна власт; Когато митническият представител установи предварително, че предоставената му от представлявания информация за целите на митническото деклариране е непълна, грешна или некомпетентна, изпълнението на задължението му за правилно митническо деклариране и тарифиране на стоки не се ограничава само до възпроизвеждане на предоставената информация в декларацията, а по необходимост изисква тя да бъде приведена в съответствие с приложимите правила на митническото законодателство.

По основателността

Предвид отговора на релевантния правен въпрос въззивното решение е неправилно, а подадената срещу него касационна жалба е основателна.

Ищецът – сега касатор, „Глобал Галакс“ ЕООД и ответникът „Трайдънт Фрейт“ ООД са обвързани от неформален договор за поръчка, с който ответникът е приел в кръга на извършваната от него търговска дейност да осъществява чрез свои служители пряко митническо представителство на ищеца пред митническите органи на територията на Република България. За целите на договора и в съответствие с чл. 1, ал. 1 ППЗМ /отм./ ищецът е предоставил на ответника пълномощно от 22.10.2014 г. с нотариална заверка на подписа, с което го е овластил да действа като негов пряк митнически представител по смисъла на чл. 5 МКО /отм./, ЗМ и ППЗМ и други нормативни актове по прилагането им с генерален обем на представителната власт за извършване на действия и процедури за получаване на поисканото митническо направление на стоки. В текста на пълномощното са изброени действията и формалностите, които митническият представител – чрез изрично упоменати негови служители, е оправомощен да извършва от името на упълномощителя, като е указано, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на упълномощените лица.

От фактическа страна по делото е установено, че в изпълнение на договора и на възлагателно писмо от 10.08.2015 г. ответникът, в качеството му на пряк митнически представител на ищеца, е извършил действия и формалности по повод на осъществен от ищеца внос на стоки, включващи и попълване и подаване на ЕАД за внесените стоки; За стоката „Ацесулфам К“ ответникът е вписал в ЕАД тарифен код 29349990, който е различен от указания във възлагателното писмо тарифен код и за който при последваща проверка от митническите органи е установено, че не съответства на действителния тарифен код, с който според приложимите митнически правила е следвало да бъде декларирана стокага; Вписването на грешен тарифен код в ЕАД е довело до санкциониране на ищеца за митническо нарушение със сумата 36 353.10 лв., която е заплатена в полза на митниците.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че с оглед конкретните уговорки между страните и съдържанието на възлагателното писмо преценката какъв тарифен код да се впише в изготвената ЕАД е изключена от задълженията на ответника в качеството му на пряк митнически представител. Ответникът е осъществявал дейността на пряк митнически представител по занятие, поради което е бил длъжен да се информира предварително за действителния тарифен код на всяка от стоките, подлежащи на поставяне под митнически режим „внос“, и да впише този код в подадената от името на ищеца ЕАД. Задължението за вярно и компетентно деклариране на внесените стоки произтича от естеството на митническото представителство и от грижата на добрия търговец, с която по силата на чл. 302 ТЗ и чл. 281 ЗЗД ответникът е трябвало да изпълнява възложените му от ищеца правни действия. Обстоятелството, че във възлагателното писмо ищецът е посочил непълен и несъществуващ тарифен код за стоката „Ацесулфам К“, не освобождава ответника от отговорност за коректно попълване на подадената ЕАД. Действайки като пряк митнически представител по занятие, ответникът – в лицето на служителя, попълнил ЕАД, е бил длъжен да извърши преценка доколко предоставената от ищеца информация е пълна, точна и достоверна и съобразно професионалната си подготовка да констатира наличието на грешка в посочения тарифен код за продукта „Ацесулфам К“, след което да предприеме необходимото с цел вписване в декларацията на действителния тарифен код за този продукт.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилна преценка от страна на въззивния съд на свидетелските показания по делото. Настоящият състав на ВКС не споделя извода на въззивния съд, че според показанията на разпитаните по делото свидетели ответникът не е имал право при осъществяване на функциите си на пряк митнически представител да се отклонява от посочените във възлагателните писма на ищеца данни, сред които и тарифните кодове на предназначените за поставяне под митически режим стоки. Свидетелите са обяснили, че според установената в отношенията между страните търговска практика служителите на ищеца са посочвали тарифните кодове на стоките във възлагателните писма и при евентуално констатиране на грешки в кодовете служителите на ответника са изпращали обратна информация с цел изясняване и отстраняване на грешките. Нито един свидетел обаче не е депозирал показания, че страните са възприели търговска практика, при която митническият представител е бил лишен от правото да преценява достоверността и коректността на предоставената с възлагателните писма информация, в т. ч. и значимата за правилното митническо деклариране информация, и да я коригира съобразно собствените си професионални знания и компетентност. Изключването на правото на преценка от обхвата на дейност на прекия митнически представител е несъвместимо с правната същност на митническото представителство по смисъла на чл.5 МКО и чл.18 ЗМ и с фигурата на митническия представител, който осъществява дейността си по занятие – с нужната професионална подготовка и компетентност, и е длъжен да изпълнява поръчките на своя доверител с грижата на добрия търговец. Попълването и подаването от името на доверителя на ЕАД, съдържаща достоверни и съобразени с митническото законодателство данни, е израз на тази грижа и ответникът не може да бъде освободен от задължението да я полага при изпълнение на договора за извършване на пряко митническо представителство.

Освобождаването на ответника от отговорност за договорно неизпълнение не би могло да се обоснове с изтъкнатите от въззивния съд съображения, че при предходен внос на същата стока ответникът е попълнил в ЕАД тарифен код, идентичен с посочения от ищеца във възлагателното писмо от 10.08.2015 г., който е приет за правилен от митническите органи. Задълженията на ответника като пряк митнически представител в процедурата за митническото деклариране на стоки не се изчерпват с формално попълване в ЕАД на информацията, предоставена от ищеца с възлагателното писмо, а включват и компетентна преценка за съответствие на попълнените в декларацията данни с разпоредбите на митническото законодателство. След като е констатирал, че посоченият във възлагателното писмо от 10.08.2015 г. тарифен код за стоката „Ацесулфам К“ е непълен и несъществуващ, ответникът е бил длъжен в кръга на професионалната си компетентност да извърши необходимите действия за определяне на действителния тарифен код, който следва да бъде вписан в декларацията. Използването на тарифен код, вписан в ЕАД за предходен внос на същата стока, без предварително консултиране с ищеца и без извършване на справка дали според митническите правила този код е действителен и актуален към момента на попълване на новата ЕАД, е непрофесионален ход от страна на митническия представител и не може да служи като аргумент за освобождаване на ответника от договорна отговорност. Фактът, че ищецът не е санкциониран за вписването на неправилен тарифен код в ЕАД за по-ранния внос, е ирелевантен за преценката дали в конкретния случай ответникът е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си на пряк митнически представител.

Необоснован е изводът на въззивния съд, че поведението на ответника не е обуславящ фактор за настъпване на имуществената вреда, за която се търси обезщетение с иска по чл.79 ЗЗД вр. чл.281 ЗЗД, тъй като дори поръчката да е била изпълнена по указания във възлагателното писмо начин, ищецът отново е щял да бъде санкциониран за извършено митническо нарушение по причина, че в писмото са зададени несъществуващ тарифен код и мито, несъответстващо на определеното за конкретния вид стока. При констатирана непълнота и неточност на зададения от доверителя тарифен код ответникът не е имал право да попълни ЕАД с вписване на несъществуващия код, а е следвало да положи дължимата грижа на добрия търговец с цел да установи правилния тарифен код и да го впише в декларацията, за да предотврати евентуалното санкциониране на ищеца в качеството му на декларатор по смисъла на чл.4, т.18 от общите разпоредби на МКО. Като не е положил дължимата грижа и не е охранил интересите на доверителя си, ответникът е нарушил изискването за добросъвестност при изпълнение на договора за митническо представителство и в резултат на неговото поведение са настъпили неблагоприятни последици за ищеца.

Санкционирането на ищеца – касатор за извършено митническо нарушение по повод декларирането на стоката „Ацесулфам К“ е пряка последица от поведението на ответника като пряк митнически представител. Поради това и на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.281 ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение за претърпяната вследствие на това поведение имуществена вреда, съизмеряваща се със заплатената по повод на нарушението сума в размер на 36 353.10 лв. Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на посочената сума е основателен и неправилно е отхвърлен от въззивния съд.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с осъждане на „Трайдънт Фрейт“ ООД да заплати на „Глобал Галакс“ ЕООД сумата 36 353.10 лв. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.281 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като вместо него ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на касатора разноски за трите съдебни инстанции в размер общо на 6 959.12 лв. (в т. ч. 3 495.00 лв. – за първата инстанция, 2 707.06 лв. – за въззивната инстанция, и 757.06 лв. – разноски за производството пред ВКС).

Диспозитив

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 55 от 01.03.2019 г. по в. т. д. № 652/2018 г. на Апелативен съд – Варна и вместо него постановява :

ОСЪЖДА „Трайдънт Фрейт“ ООД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], Промишлена зона – Юг, база „Трайдънт Фрейт“, да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.281 ЗЗД на „Глобал Галакс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.2, офис 2, сумата 36 353.10 лв. (тридесет и шест хиляди триста петдесет и три лв. и десет ст.) – обезщетение за причинена имуществена вреда вследствие неизпълнение на договор за осъществяване на пряко митническо представителство във връзка с възлагателно писмо от 10.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.12.2017 г., до окончателното плащане, както и сумата 6 959.12 лв. (шест хиляди деветстотин петдесет и девет лв. и дванадесет ст.) – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №259/28.04.2020 по дело №1896/2019 1
    Определение №259/28.04.2020 по дело №1896/2019
    При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари