Определение №174/20.04.2021 по дело №3679/2020

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 174

    гр. София, 20.04.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3679/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на община Пловдив, чрез процесуалния представител М. Т., срещу въззивно решение № 787/05.08.2020 г. по в. гр. д. № 2764/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

    В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; Длъжен ли е въззивният съд да мотивира и обоснове решението си, като отговори на всички наведени правозащитни и правоизключващи възражения на една от страните при постановяване на решение, с което дава собствено разрешение на спора при извод за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение; 2. От значение ли е дали общественото и/или благоустройственото мероприятие, за което е отчужден недвижим имот е реализирано, с оглед трансформацията на държавната в общинска собственост, съгласно § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.); 3. По благоустройствените закони, действали преди приемането на чл. 74а ЗПИНМ /отм./ предвиждането за дворищна регулация и обществено мероприятие имало ли е вещнопрехвърлително действие и следва ли да се счита регулацията приложена, ако имотът не е завзет; 4.Налице ли е вещно-правно отчуждително действие по силата на плана при действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България, ако не е извършено плащане. Прилагат се решения на ВКС с твърдения, че обжалваното им противоречи.

    Ответникът по касационната жалба Х. А. С. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжлаване на решението в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва касационната жалба и по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

    Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

    При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното:

    С обжалваното решение е отменено изцяло решение № 3158/2019 г. по гр. д. 2709/2018 г. на Районен съд – Пловдив, с което съдът е признал за установено по отношение на Х. А. С. и С. Х. Б., че община Пловдив е собственик на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА на реална част от недвижим имот с площ от 47,22 кв. м., неправилно заснета като част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], вместо като част от улица, в момента представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от общината иск.

    Въззивният съд е приел за неправилен извода на районния съд за фактическо заемане на процесния имот, с оглед възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ/отм./ вр. с предходния режим съгласно чл.74а ПР на ЗПИНМ/отм./. Отразяването на предвижданията на регулационните планове, а именно уличната регулация (откъм [улица]) да допира до фасадата на изградената двуетажна жилищна сграда в имота на ответниците не означава фактическо заемане на процесния имот /47,22 кв.м./ за улица или разширяване на улица, тъй като реалното разширяване на [улица]е извършено на югоизток от имота на ответниците, респ. на техните праводатели като улица не е била реализирана върху тази част, допираща до фасадата на двуетажната сграда в имота на ответниците. Изводите са направени след анализ на събраните доказателства, вкл. и заключенията на СТЕ и проследяване на регулационните промени. Посочено е, че предвиденото по улична регулация мероприятие - новопроектирана улица, по улична

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари