Решение №173/06.11.2020 по дело №4404/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №398/08.05.2020 по дело №4404/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?

Отговор

Във формираната многобройна, последователна и непротиворечива практика на ВКС е подчертано изключително важното значение на изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени. Съдът трябва да изложи също причините, поради които не кредитира някои от доказателствата по делото. Въз основа на установените факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение.


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ:
Драгомир Драгнев, Геновева Николаева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4404 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на К. Г. Н. срещу решение №191 от 25.07.2019 г., постановено по в.гр.д.№297 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 448 от 19.04.2019 г. по гр.д. № 2663 по описа за 2018 г. на Сливенския районен съд за установяване в отношенията между Т. М. М. от една страна, а от друга- К. Г. Н., че договорът за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № …….., том …….., рег. №…………, дело …………. г. по описа на нотариус Ш., рег. № ……………, с който Т. М. М. е продала на К. Г. Н. имот с идентификатор……………… по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД -18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра, с административен адрес [населено място], м. „Лозарски връх“ с площ от 1 207 кв.м., е нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение между Т. М. М. и С. С. Е..

К. Н. твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът спрямо нея да бъде отхвърлен.

Т. М. и С. Ч. оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба на К. Г. Н. срещу решението на Сливенския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 7 515 лв.

Касационен въпрос

Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 398 от 8.05.2019 г. по настоящото дело по въпроса относно задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните.

Мотиви

Относно разрешението на този въпрос е формирана многобройна, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I Г.О., № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О., № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III Г.О., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I Г.О., № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I Г.О. и много други. В тази практика е подчертано изключително важното значение на изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени. Съдът трябва да изложи също причините, поради които не кредитира някои от доказателствата по делото. Въз основа на установените факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение.

По основателността

При този отговор на поставения въпрос по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

В исковата молба Т. М. е изложила, че е привидно е продала своя имот, находящ се в [населено място], м. „Лозарски връх“ с идентификатор …………… на своя син С. Н. и на снаха си К. Н.. Причината за оформянето на сделката като покупко-продажба, а не като дарение в полза на нейния син С. Н., е стремежът на сина и да запази брака си. За да подобрят влошените си отношения, съпрузите са решили да си поставят за обща цел построяването на жилище, като ответницата е поискала името и да фигурира в документа за собственост. След правна консултация ищцата разбрала, че за да докаже симулацията, и е необходим обратен документ. Такъв документ и е бил даден от нейния син, но не и от ответницата, макар тя да знаела и да се е съгласила с действителното желание на ищцата. Изтъкнала е също, че посочената в нотариалния акт цена не и е била заплатена. Ето защо ищцата е поискала да бъде установено, че покупко-продажбата е симулативна и прикрива дарение на имота в полза на нейния син.

С. Н. е признал предявения иск, а К. Н. го е оспорила. В отговора на исковата молба тя е заявила, че сделката е действителна като покупко-продажба и волята на ищцата е ясно изразена в даденото от нея пълномощно. Освен това се е позовала на режима на разделност на имуществото, придобито по време на брака, който според нея води до извода, че тя е страна по сделката, която получава собственост за себе си.

Обосновавайки се с декларацията на ответника Н., в която той е признал привидността на покупко-продажбата, първоинстанционният съд е допуснал на основание чл.165, ал.2 от ГПК свидетелски показания за доказването на симулацията. След съвкупна преценка на тези показания, на декларацията и на неплащането на цената, този съд е приел за установено, че покупко-продажбата прикрива дарение в полза на сина на ищцата, поради което е уважил предявения иск.

Сливенският окръжен съд е възприел аргумента на първоинстанционния съд за допустимост на свидетелските показания въз основа на декларацията, изхождаща от купувача С. Н.. Този съд повторно е извършил подробен анализ на тези показания и е достигнал до същия извод за симулативност на покупко-продажбата като прикриваща дарение. Посочил е, че изводът се потвърждава и от липсата на плащане по сделката.

Както първоинстанционният, така и въззивният съд не са обсъдили довода на ответницата, че съпрузите са избрали режим на разделност на имуществените отношения и всички имущества, придобити по време на брака следва да се считат за индивидуална собственост съгласно разпоредбите на чл.18 от СК. Следователно от дадения по-горе отговор на въпроса е видно, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като нито е установил дали е доказан режимът на имуществена разделност, нито е посочил какво е правното значение на този режим по отношение на спора. Нарушението е съществено, понеже режимът на собственост определя дали съпрузите са обикновени или необходими другари и следователно дали подписаният само от единия от съпрузите обратен документ, установяващ симулацията, води до допустимост на свидетелските показания за доказване на симулацията и спрямо другия съпруг. Практиката на ВКС, цитирана от първоинстанционния съд, позволява симулацията да се установява посредством свидетелски показания, когато обратният документ е подписан само от единия съпруг. Приема се, че подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучастващия. Този извод обаче следва от това, че двамата съпрузи са необходими другари и когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, съгласно правилото на чл.217 от ГПК/чл. 173 ГПК/ отм.//, ако фактическите им твърдения относно общите факти си противоречат, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Процесуалното положение на неподписалия обратния документ съпруг като необходим другар всъщност се извежда от обстоятелството, че по силата на съпружеската имуществена общност той също придобива права, независимо дали участва или не в сделката/решения № 464/16.06.2010 по гр. д. № 1069/2009 г. на I ГО, № 91/13.07.2011 г. по гр. д. № 2969/2008 г. на IV ГО, № 544/06.01.2011 г. на II ГО, № 775/22.11. 2010 г. по гр. д. № 929/2009 г. на I ГО на ВКС и др./. Друго заключение обаче следва, ако съпрузите са в режим на имуществена разделност. Съгласно чл.33, ал.1 от СК при този режим правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. В такъв случай участието на двамата съпрузи в една и съща сделка на страната на купувача и придобиването на съсобственост ги прави обикновени, а не необходими другари по иск за установяване на симулативност на сделката. Всеки един от тях придобива своята идеална част от вещта и правното му положение може да се различава от положението на другия съпруг. За единия съпруг е възможно сделката да е симулативна и да прикрива дарение, а за другия-да е напълно действителна като покупко-продажба. Спрямо съпруга, подписал обратния документ, симулацията се доказва, но този документ не обвързва другия съпруг и не представлява необходимото начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, за да се допуснат свидетелски показания за симулацията. Прилага се правилото на чл.216, ал.1 от ГПК, според което всеки от съпрузите действа самостоятелно и неговите процесуални действия нито ползват нито вредят на другия съпруг.

В случая обикновеното другарство на съпрузите произтича не само от режима на разделност на имуществото, но и от твърденията на ищцата в исковата молба. Според ищцата по отношение на ответника покупко-продажбата е относително симулативна и прикрива дарение в негова полза, а по отношение на ответницата е напълно симулативна, тъй като ответницата се е съгласила правото на собственост да бъде придобито само от нейния съпруг.

Твърденията за различни по вид симулативни сделки водят до извода, че по отношение на съпрузите се установяват различни, а не едни и същи общи факти, поради което те са обикновени другари. По отношение на ответника, който признава дарението в обратното писмо, това писмо представлява достатъчно доказателство за относителната симулация. Обратното писмо на ответника обаче не обвързва по никакъв начин ответницата и за да се докаже абсолютната симулация спрямо нея, трябва да се установи нейно съгласие продажбата да прикрива дарение само в полза на нейния съпруг. За такова съгласие липсва каквото и да е начало на писмено доказателство, поради което доказването му посредством свидетелски показания е недопустимо.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Сливенския окръжен съд в обжалваната част трябва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения. Тъй като не се налага събиране на други доказателства, настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. От приетата по делото и неоспорена от ищцата декларация с нотариална заверка на подписите, извършена на 27.09.2013 г. на нотариус Е. Ш. с рег. № ………. на Нотариалната камара /стр.70 по описа на Сливенския районен съд/ се установява, че С. Н. и К. Г. са избрали режим на разделност на имуществените отношения и всички имущества, придобити по време на брака /стр.70 по описа на Сливенския районен съд/. Затова посредством извършената на 9.2.2015 г. покупко-продажба съпрузите са придобили по 1/2 идеална част от процесния имот в индивидуална съсобственост. В този случай декларацията на С. Н., че покупко-продажбата на процесния имот е привидна и прикрива дарение в негова полза, обвързва само него и не е начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК спрямо К. Г., понеже бившите съпрузи са обикновени другари. Обикновеното другарство произтича и от твърденията на ищцата в исковата молба за различния характер на симулацията по отношение на ответниците. Следователно свидетелски показания да се установи, че ответницата също е участвала в симулацията са недопустими, както е възразил нейният пълномощник в отговора на исковата молба. Като се изключат събраните по делото свидетелски показания, които и без това са косвени, единствената индиция за симулация е, че К. Г. не е доказала плащането на продажната цена. Неизпълнението на задължението за плащане обаче може да се дължи на най-различни причини и не доказва безспорно и категорично нейно съгласие да се симулира покупко-продажба с цел да се прикрие дарение, и то само в полза на нейния съпруг. Ето защо искът на Т. М. за признаване за установено по отношение на К. Г., че покупко-продажбата е нищожна като симулативна и прикриваща дарение в полза на нейния бивш съпруг, трябва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ищцата дължи на К. Н. 1 280,97 лв. разноски по делото.

Диспозитив

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №191 от 25.07.2019 г., постановено по в.гр.д.№297 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 448 от 19.04.2019 г. по гр.д. № 2663 по описа за 2018 г. на Сливенския районен съд за установяване в отношенията между Т. М. М. от една страна, а от друга- К. Г. Н., че договорът за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № ……………., том …….., рег. №……….., дело …………. г. по описа на нотариус Ш., рег. № …….., с който Т. М. М. е продала на К. Г. Н. имот с идентификатор ……………….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД -18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра, с административен адрес [населено място], м. „Лозарски връх“ с площ от 1 207 кв.м., е нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение между Т. М. М. и С. С. Е., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. М. против К. Г. Н. иск за установяване че договорът за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № ………., том ………….., рег. №………., дело …………… г. по описа на нотариус Ш., рег. № ………., с който Т. М. М. е продала на С. С. Н. имот с идентификатор ………………. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД -18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра, с административен адрес [населено място], м. „Лозарски връх“ с площ от 1 207 кв.м., е нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение между Т. М. М. и С. С. Е..

ОСЪЖДА Т. М. М.-[ЕГН], да заплати на К. Г. Н. сумата 1 280,97/хиляда двеста и осемдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми