Решение №172/13.11.2020 по дело №2993/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта.

Отговор

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В практиката на ВКС при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство са утвърдени редица критерии като продължителност на това производство, тежест на повдигнатото обвинение, взетите мерки за неотклонение, последиците за психическото и физическото здраве на обвиняемия, за доброто му име, социалните контакти, професионалната и политическата кариера. Размерът на обезщетението трябва да бъде съобразен с обществено-икономическите условия, за да не се превръща в източник на неоснователно обогатяване.


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ:
Драгомир Драгнев, Геновева Николаева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2993 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационни жалби на Софийската апелативна прокуратура и на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОННПИ/ срещу решение № 793 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 3537 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав. Прокуратурата обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение №1100 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. 15957/2015г. по описа на СГС, І ГО, 19 състав, за осъждането и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ да заплати на М. К. Ц. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 4-41/2010г. и пр.пр. 13680/2010г. по описа на СГП. Комисията обжалва решението в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането и да заплати следните суми: на М. Ц. К. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г., сумата от 30 433,79 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляващи лихви върху дължими, но неплатени публични задължения в периода 2011 г. – 2014 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията; на М. М. К.-сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото и в периода от 2010 г. до 2014 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; на М. М. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г.

Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответниците по касационните жалби М. Ц. К., М. М. К. и М. М. К. ги оспорват и молят решението в обжалваните части да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационен въпрос

Касационните жалби на Прокуратурата на Република България и на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу решението на Софийския апелативен съд са допустими: подадени са от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 140 от 19.02.2020 г. по настоящото дело. В обжалваната от Прокуратурата част поставеният въпрос е за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. В обжалваните от Комисията части се повдига въпросът за причинната връзка между действията на Комисията, конкретно искането за налагане на обезпечителни мерки, и причинените вреди на лицата, спрямо имуществото на които тези мерки за допуснати.

Мотиви

Отговорът на първия въпрос произтича от принципното разрешение, съдържащо се в т. II от ППВС № 4/1968 г., според което понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В практиката на ВКС при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство са утвърдени редица критерии като продължителност на това производство, тежест на повдигнатото обвинение, взетите мерки за неотклонение, последиците за психическото и физическото здраве на обвиняемия, за доброто му име, социалните контакти, професионалната и политическата кариера. Размерът на обезщетението трябва да бъде съобразен с обществено-икономическите условия, за да не се превръща в източник на неоснователно обогатяване.

По основателността

При този отговор на въпроса по съществото на жалбата на Прокуратурата на Република България се установяват следните обстоятелства:

На 10.02.2010 г. М. Ц. К. е бил привлечен от Прокуратурата на Република България като обвиняем престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, предложение първо, предложение трето, ал.3 и предложение четвърто във връзка с ал.2 от НК за това, че през периода 1997 г.-2010 г. е участвал във въоръжена организирана престъпна група, образувана и ръководена от А. И. П.. Първоначално е бил задържан за 72 часа от органите на МВР, а след това на 12.02.2010 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, отменена на 18.02.2010 г. Наложена му е била и забрана за напускане на страната. След като наказателното производство срещу него е било прекратено на 10.02.2014 г., той е завел искове срещу Прокуратурата за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 36 301,19 лв., представляващи пропуснати ползи от стопанската му дейност и за обезщетяване на разходите по наказателното производство в размер на 6 000 лв. Софийският градски съд е уважил исковете на М. Ц. К. срещу Прокуратурата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 30 000 лв. и за заплащане на разноските по наказателното производство, отхвърлил е иска за обезщетяване на неимуществените вреди над 30 000 лв. до 70 000 лв. и Софийският апелативен съд е потвърдил в тези части първоинстанционното решение. Приел е, че е ангажирана отговорността на държавата за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. Тези вреди се състоят в изживян психически стрес и душевно безпокойство, компрометиране на доброто му име сред колеги, приятели и познати. Налице е било завишено равнище на тревожност и страх, констатирано е продължаващо стресово състояние. Установено е също така и широко медийно разпространение относно развитието на наказателното производство. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на 30 000 лв. Софийският апелативен съд е съобразил, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е за тежко престъпление, че наказателното производство е продължило четири години, като е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за шест дни, а също така е наложена и забрана да напуска страната. Въззивният съд обаче пропуснал да вземе предвид, че срокът на наказателното преследване, с оглед особеностите на случая, не е неразумно дълъг, че не се е достигнало до публично съдебно гледане на наказателно дело, а се касае за прекратяване на наказателното производство още в досъдебната фаза. Освен това съдът не е отчел социално-икономическите условия за периода. Тези обстоятелства обуславят два пъти по-нисък от присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 15 000 лв. до 30 000 лв. и следва да бъде потвърдено до размера от 15 000 лв.

За да се отговори на втория въпрос относно причинната връзка между поисканите от Комисията обезпечителни мерки върху имуществото на ищците и претендираните имуществени и неимуществени вреди, трябва да се изследва какво е въздействието и какви са последиците от налагане на обезпечителни мерки по принцип и на спецификите на обезпечителните мерки при отнемане на незаконно придобито имущество. Целта на обезпечението в гражданския процес е да се осигури, че изпълнението на бъдещото съдебно решение няма да бъде осуетено или затруднено. Затова чрез едностранни властнически актове съдът или отнема правни възможности, с които иначе ответникът разполага, или чрез възлагане на задължения, които той иначе няма. Обезпечителната защита е привременна, има по-малък интензитет от защитата по принудителното изпълнение. Обезпечителната защита е бърза и внезапна и представлява изненада за ответника, което предполага, че искането за налагане на обезпечителни мерки не трябва да се разгласява публично.

Обезпечителните мерки по закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм., обн., ДВ, бр. 19 от 1.3.2005 г./ и по закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм, обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ имат тази особеност, че не въвеждат абсолютна забрана за разпореждане с имуществото. При определени предпоставки съдът може по молба на заинтересованото лице да разреши разпоредителни действия с имуществото/чл.23, ал.4 от първия и чл.40 от втория закон/. Това означава, че искането и налагането на обезпечителни мерки по тези закони като действия на комисията и на съда сами по себе си не са достатъчни да причинят имуществени вреди от невъзможността лицето да се разпорежда с имуществото си. Това лице може да подаде молба за разпореждане с това имущество при неотложна необходимост. Ако такава молба не е подадена, причинната връзка между действията на комисията и съда по искане и съответно налагане на обезпечителни мерки и причинените на лицето имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с имуществото се прекъсва, тъй като причиняването на вредите се дължи само на поведението на това лице. То е могло, но не е подало искане за разпореждане с имуществото с цел да удовлетвори неотложната си нужда от парични средства.

Освен това следва да се отбележи, че отнемане на имущество на трети лица не почива върху предположението за извършена от тях престъпна дейност, а цели да се предотврати неоснователното им обогатяване. Затова налагане на обезпечителни мерки срещу имущество на тези трети лица не може да доведе до обществено неодобрение и морален укор спрямо тях. Все пак налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на третите лица обичайно им причинява известен дискомфорт и неудобство, тъй като не могат свободно да се разпореждат с имуществото си, а се налага да се обръщат с молба към съда за освобождаването на това имущество при необходимост. Наложените обезпечителни мерки могат да предизвикат безпокойството на лицата, че ще изгубят имуществото си и по този начин да допринесат за психическо разстройство. Причинените от това неимуществени вреди обаче не могат да се сравняват като интензитет с неимуществените вреди от незаконно водено наказателно производство, тъй като налагането на обезпечителни мерки не се разгласява публично и не е окончателен акт на отнемане на имуществото.

При това разрешение на втория въпрос по оплакванията на КПКОНПИ в касационната жалба настоящата инстанция приема следното:

В исковата молба М. Ц. К. е посочил, че бил поставен в абсолютна невъзможност да осъществява нормален живот и да покрива ежедневните си нужди, бил е лишен от възможността да оказва финансова подкрепа на близки и приятели, на сдруженията, в които е бил на ръководни позиции. Набеден бил за безскрупулен престъпник, което било постигнато посредством мерките, предприети от комисията. Понижен му е бил жизненият стандарт, поради което е поискал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Освен това М. Ц. К. е предявил срещу комисията и иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 30 433, 79 лв., които представляват лихви върху несвоевременно платени публични задължения.

По отношение на М. К. описаните в исковата молба неимуществени вреди, причинени от налагането на обезпечителни мерки, се състоят в блокиране на цялото и имущество, без тя да има вина. Тя твърди, че не е имала достъп до парични средства, за да лекува онкологичното си заболяване, поради което е поискала присъждане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

М. М. К., на 19 години, вместо да получи желаното от него образование, е принуден да търпи несгодите от блокиране на цялото имущество. Не е имал възможност да започне работа поради отдръпването на работодателите веднага щом узнаят за мерките на комисията. Претендирал е обезщетение от комисията за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.

Във връзка с привличането на М. Ц. К. като обвиняем КУИППД/сега КПКОНПИ/ е поискала и съдът е допуснал с определение от 16.04.2010 г. обезпечения на бъдещия иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, който е следвало да бъде предявен срещу М. Ц. К., М. М. К. и М. М. К.. Обезпеченията са били отменени с влязло в сила на 14.08.2014 г. определение.

Според приетата по делото съдебно-психологическа експертиза наложените обезпечителни мерки са довели до притеснение у ищците от загуба на имущество. Това притеснение е допринесло за развитието на посттравматично стресово разстройство на ищците, по-слабо изразено при М. М. К.. Според показанията на разпитаните по делото свидетели жизненият стандарт на семейството е спаднал, те са могли да задоволяват само най-елементарните си житейски нужди. В този период е констатирано онкологично заболяване на М. К., но липсват данни то да е причинено от наказателното производство или от наложените обезпечителни мерки. Не е доказано по делото, че М. М. е имал намерение да учи в чужбина, което да е било осуетено от събитията, нито-че наложените обезпечителни мерки са му попречили да постъпи на работа.

При тази фактическа обстановка и при прилагане на разрешението на втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Предявеният от М. Ц. К. срещу КПКОНПИ за заплащане на имуществени вреди в размер на 30 433, 79 лв., които представляват лихви върху несвоевременно платени публични задължения, е неоснователен. Разпоредбите на чл. 23, ал. 4, т. 3 ЗОПДИППД /отм./ (Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм./ обн., ДВ, бр. 19 от 1.03.2005 г./) и чл. 40, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ (Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/ отм, обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./) са предоставили възможност на ищеца да поиска вдигане на обезпечителните мерки с цел своевременно плащане на публичните си задължения. Като е бездействал, ищецът е причинил забавеното плащане на публичните задължения и съответно дължимостта на лихвите. Затова причинната връзка между налагането на обезпечителните мерки по искане на комисията и имуществените вреди е прекъсната, комисията не носи отговорност за забавата на ищеца и съответно за дължимите лихви.

Наложените от комисията обезпечителни мерки са предизвикали безпокойство у ищците, че ще изгубят цялото си имущество, което е допринесло за развитието на посттравматичното психическо разстройство съгласно приетата по делото съдебно-психологическа експертиза. Тези мерки са предизвикали също дискомфорт и неудобство, тъй като ищците не са могли свободно да се разпореждат с имуществото си, а е било необходимо да се обръщат с молба към съда за освобождаването на това имущество при необходимост. За обезщетяване на тези неимуществени вреди настоящата инстанция приема, че е необходима и достатъчна сумата от 5 000 лв. за М. Ц. К. и за М. М. К. и сумата от 2 500 лв. за М. М. К.. Над този размер обезщетение за М. Ц. К. не се дължи, тъй като другите претендирани неимуществени вреди/набеждаването му за престъпник и съответно разгласяването/ се дължат на наказателното преследване, а не на обезпечителните мерки. Обезщетение на М. М. К. в по-висок размер не може да се присъди, тъй като не се доказва причинна връзка между наложените обезпечителни мерки и онкологичното и заболяване. Освен това тя е трето лице, срещу което не се е водило наказателно производство и налагането на обезпечителни мерки не се разгласява. Затова сами по себе си обезпечителните мерки не са довели до обществено неодобрение и морален укор спрямо нея. Същият извод се отнася и за М. М. К.. При него интензитетът на посттравматичното разстройство е по-нисък и твърденията за вреди, причинени от невъзможност да учи в чужбина и да започне работа не се доказват. Затова над размера от 2 500 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди срещу комисията е неоснователен. Ето защо решението на въззивния съд в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на комисията да заплати М. Ц. К. сумата над 5 000 лв. до 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г., сумата от 30 433,79 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляващи лихви върху дължими, но неплатени публични задължения в периода 2011 г. – 2014 г., на М. М. К.-сумата над 5 000 лв. до 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото и в периода от 2010 г. до 2014 г., на М. М. К. сумата над 2 500 до 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г., трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго за отхвърляне на тези искове. Решението трябва да бъде потвърдено в частите, с които КПКОНПИ е осъдена да заплати на М. Ц. К. и на М. М. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. за всеки един от тях и на 2 500 лв. на М. М. К..

При този изход на спора КПКОНПИ дължи на пълномощника на ищците адвокат Б. Г. 157,36 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Диспозитив

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 793 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 3537 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е потвърдено решение №1100 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. 15957/2015г. по описа на СГС, І ГО, 19 състав, за осъждането на Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ да заплати на М. К. Ц. сумата над 15 000 до 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 4-41/2010г. и пр.пр. 13680/2010г. по описа на СГП, за осъждането на КПКОНПИ да заплати на М. Ц. К. сумата над 5 000 до 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г., сумата от 30 433,79 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляващи лихви върху дължими, но неплатени публични задължения в периода 2011 г. – 2014 г., на М. М. К.-сумата над 5 000 лв. до 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото и в периода от 2010 г. до 2014 г., на М. М. К. сумата над 2 500 до 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. К. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ за сумата над 15 000 до 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 4-41/2010г. и пр.пр. 13680/2010г. по описа на СГП.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. К. срещу КПКОНПИ иск за заплащане на сумата от 30 433,79 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящо се в лихви върху дължими, но неплатени публични задължения в периода 2011 г. – 2014 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. К. срещу КПКОНПИ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г., над размера от 5 000 лв. до 20 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. К. срещу КПКОНПИ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото и в периода от 2010 г. до 2014 г., над размера от 5 000 лв. до 20 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. К. против КПКОНПИ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г., над размера от 2 500 лв. до 10 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 793 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 3537 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е потвърдено решение №1100 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. 15957/2015 г. по описа на СГС, І ГО, 19 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ да заплати на М. К. Ц. сумата 15 0000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 4-41/2010г. и пр.пр. 13680/2010г. по описа на СГП, за осъждането на КПКОНПИ да заплати на М. Ц. К. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г., на М. М. К.-сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото и в периода от 2010 г. до 2014 г. , на М. М. К. сумата 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г.

ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати на адвокат Б. Г. 157,36/сто петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение по компенсация.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Пленум на ВС
    Постановление № 4/68 от 23.12.1968 г.
    За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми