Определение №171/20.04.2021 по дело №3858/2020

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 171

    София, 20.04.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.02.2021 година в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

    ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

    Владимир Йорданов

    разгледа докладваното от съдия Йорданов

    гр. дело № 3858 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Синтермат“ АД, гр. Нови искър, срещу въззивно решение № 11860 /13.08.2020 г. по гр. д. № 4711 /2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от „Синтермат“ АД срещу община Своге установителен иск за собственост на УПИ ... „Детска градина“ с площ 2 200 кв.м., заедно с построената в него сграда с площ 120 кв.м..

    Ответникът по касационната жалба община Своге в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.

    Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по установителен иск за собственост на недвижим имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

    За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

    По наведеното придобивно основание – заповед на министъра на строежите и архитектурата от 1976 г. за предаване на имот за стопанисване и управление и правоприемство между посочената в нея организация и ищеца:

    Въззивният съд е разяснил предпоставките, предвидени в чл.17а ЗППДОбП (отм.) съгласно предвиденото с ТР № 4 /2016 г. по т.д. № 4 /2014 на ОСГК на ВКС.

    Приел е, че е установено правоприемство между Металокерамика и 13 фирми с държавно имущество за част от активите и пасивите по приложение към заповед на министър от 1991 г. по баланса към 31.12.1991 г.

    По делото не са представени баланс към 31.12.1991 г. и разделителен протокол и не може да се установи какво имущество е преминало.

    Извършени са няколко преобразувания, с които е доказано правоприемство, но не е доказано предоставяне на процесния имот, няма доказателства, че имотът е включен в заповедта от 1976 г. и че е сред преминалите към дружеството-ищец активи.

    Прехвърлените активи са непроследими още към 1991 г. .

    Според приетото заключение на СТЕ имотът е останал извън терена, предоставен със заповед от 1976 г. и приложена скица от същата година, граничи непосредствено с процесния имот от източна посока. Спорният УПИ е обектът, за който е издаден АЧОС през 2005 г., същия този имот се включва и в територия, за която е издаден АДС през 1996 г. Вещото лице е констатирало, че няма влязло в сила изменение на дворищната регулация, засягащо процесния имот, а сега действащият ПУП за кадастър и регулация на [населено място] е одобрен със заповед от 1965 г. Именно поради това несъвпадение между имуществото, предоставено за стопанисване и управление през 1976 г., и имота, актуван с АЧОС, не се установява предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие. Имотът не съвпада с имуществото, предоставено за стопанисване и управление и актуваното в АДС от 1996 г.

    Актът за държавна собственост няма конститутивно действие. Но от заключението на СТЕ по делото е установено, че процесният имот не се включва в предоставените през 1976 г. за стопанисване и управление терени и сгради, следователно отразеното в АДС е невярно.

    Приложените към заповедта от 1976 г. и АДС от 1996 г. скици се разминават.

    По делото не е представен баланс, поради което не се установява спорният имот да е бил заприходен него.

    По наведеното придобивно основание придобивна давност:

    Въззивният съд е обсъдил събраните по делото свидетелски показания и е приел, че от показанията на разпитаните свидетели не може да се направи извод за необезпокоявано владение от 1996 г..

    Съдът е приел също, че свидетелят на ищеца е заинтересован, тъй като е бил управител, директор и изпълнителен директор на ищеца, показанията му не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, а се разколебават от показанията на другия разпитан по делото свидетел.

    Представен е счетоводен амортизационен план. Ищецът, а не ответникът следва да докаже редовното водене на счетоводните книги при оспорването им, но не го е направил. Отделно от това е записано земя и са описани други сгради, а не процесната.

    По

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари